ПОЕТЪТ И ПЕСЕНТА

web

Дребно нещо песента е
но каква радост, щом се леe!
В труден час ми дава сила,
а вечер сладко ме приспива;
когато бавно крави се прибират,
a в обора чанове звънят,
когато стопанката-нощ подкара звездите,
запявам тогава и всичко е наред.

Песните ми до ничии уши не стигат,
ничии уста хвалби не сипят;
но силно вярвам,
и се смея, обичам, живея и пея.
Има ли значение равнодушната тълпа?
Не чувстват те магията на моята душа,
а сладък е животът и вечна любовта,
и всичко е наред, щом си пея песента.

Дните ми не са отмора;
Овошки подрязвам и земята ора.
Когато зряло злато са нивята,
със сърпа жъна в житата.
Работя, потя се, трудя се здравата,
а някои дремят в дерето под сянката;
но и пот от челото да лея,
всичко е наред, щом песента си пея.

Често слънцето, безмилостно горещо,
превръща градината ми в пусто място;
Друг път болест по дърветата
всичкия ми труд съсипва;
тогава, завладян от болка люта,
чувствам как се ражда и расте гнева;
Но животът не е само плодовете от труда,
и всичко е наред, и пак си пея песента.