ОТСЪСТВИЕ

web

Лека нощ, любов моя, сънувам те
с отворени очи и губя си душата -
в морето необятно и безбрежно на страстта,
където, като кораб без кормило, тя се мята
без посока на волята на бесните вълни
и няма глас на властен Господар да усмири
по-младото, по-бурното море на Галилея!

Кръжат буревестниците на желанието ми
заплашително в зеления сумрак
и, като изплашена птица, плаче сърцето ми
и търси скала да отдъхне посред
небето навъсено и вълните неспирни,
и не за дълъг живот тъгата ми копнее,
а за покой и тишина, в които да умре.

Надеждата едничка ми остава,
че о, крилата ми от вятъра ca уморени,
и устрема му вече те не следват.
От вик един ушите ми са глухи, а очите слепи -
ще мога ли пространството, което ни разделя
да прелетя и да те открия.
Летя и търся, но, любима, сляп съм в мрака.

Към дома, прелетна птицо, към гнездото лети;
Над морето бурно силни крила разпери.
С желязна гръд свирепия бриз победи
и като кацнеш, крило до моето допри.
И тогава, нека миналото горчиви истини разказва;
ние тихо ще запеем песента си брачна, дивна,
тя бури, съмнения и минало ще победи!