НА РЕКАТА

web

Слънцето е ниско,
водата препуска,
танцува лодката ми, издига се и спуска.
Нощта е тиха,
но от хълма
сивка свирка силно и високо.
Весла водата плискат,
вълнички ромолят,
светкавици летни проблясват;
От време на време
в обраслото с папрат мочурище
където човешки крак не стъпва,
и нито птица,
нито звяр минава,
крякa петнистата жаба.
Вятърът духа,
тревата въздиша,
бавен поток тече и проплаква.
A нaдалеч
денят умира веч,
с последен бляскав лъч;
И сянка
земята покрива
провъзгласява вечерта.