КОРАБИ МИНАВАТ В НОЩТА

web

Hебето трупа облаци тъмни и тежки;
Взирам се в бременната тъмнина,
чувам как тежко оръдие гърми,
зървам как проблясва светлина
и разбирам, че корабът чакан минава, минава.

Сълзите в очите ми дълбока рана в душата отварят,
когато махам да спра този кораб велик.
Протягам ръце и се моля, и викам високо,
но от устата излиза мъртъв, глух вик,
и само дъхът ми стига до кораба, който минава, минава.

О, Земя, Небе, Океан, все величави,
О, мое сърце и душа, в ужас от изхода тъмен!
Нима няма надежда за мен? Няма ли начин
да зърна и спра този кораб забързан,
който нечут и невидим минава, минава?