Осман Кълъч е роден през 1920 г. в разградското с. Ножарово. През 1943 г. става преподавател в Мюсюлманското духовно училище "Нювваб" в Шумен. През април 1948 г. е задържан с измислени обвинения в шпионаж и осъден на смърт. Повече от три години лежи окован във вериги в смъртната килия на Шуменския затвор. По-късно в резултат на законодателни промени присъдата му е променена на 20 години строг тъмничен затвор. В продължение на повече от 14 години като политически затворник изтърпява наказание в Шуменския и Варненския затвор, във II обект на концлагера "Белене", в Пазарджишкия затвор, отново в Белене и накрая в Плевенския затвор. Едва през януари 1965 г. успява да замине при семейството си в Турция. Започва да пише мемоарите си през 1983 г. и през 1989 г. са публикувани за пръв път под заглавието "Жертва на съдбата". На български излизат в превод на Зейнеп Зафер през 2020 г. В тях той разказва освен за историята и съдбата на турците в България и много вълнуващи истории за репресирани граждани на социалистическа България, които не са известни и на изследователите.

СПОМЕНИ И МЕМОАРИ

В превод от турски - Зейнеп Зафер

Спомени
  Из "Жертва на съдбата"

* * *
Критика за Осман Кълъч

© Електронно издателство
LiterNet, 2021