"29 НОЕМВРИ"

Оливера Кьорвезироска

web

Животът ѝ беше вързан за дългия, всемогъщ и зловещ синджир на 29 ноември. Като дата, като улица и като съдба. Родена на 29 ноември 1953 г., омъжена на 29 ноември 1984 г. и заживяла на улицата "29 ноември", Катерина Бързановска, кажи-речи, беше преплувала своите шейсет години от Католическата църква до Универсалната зала, на левия бряг на безкрайния поток по "Партизански отряди". Когато през 2013 година улицата "29 ноември" беше преименувана на "Костурски герои", Катерина за първи път разтревожи близките си и ...далечните. Беше ѝ рано за деменция, късно за разкъсване на синджирите и насрещно плуване, но все пак, тъкмо тогава се случи нещо необичайно. Когато новата ѝ лична лекарка в старата поликлиника я попита за датата на раждане, Катерина просто каза:

- Костурски герои, 1953.

- На коя дата сте родена, госпожо Бързановска?

- На костурски герои.

- Ааааа... на коя улица живеете?

- На "Костурски герои".

- Хм... Брачен статус?

- Омъжена на костурски герои 1984.

Младата лекарка не знаеше как да попълни пациентската карта за смяна на личен лекар. Ала се досети...

- Образование? - попита я, понеже имаше такава графа в картончето.

- Висше.

- Тогава, моля Ви, попълнете сама - хитро се усмихна, подавайки ѝ формуляра.

Катерина Бързановска извади очилата си от чантата, както и химикалката си, тя никога не пишеше с чужди химикалки, затова изискано отмести тази с рекламни надписи на лекарката, и с прекрасен ръкопис попълни всичко.

- Заповядайте - каза ѝ, и все така изискано върна своите предмети в изисканата си чанта.

* * *

На 29 ноември 1984 година в Скопие беснееше сух студ. Започваше люта зима. Катерина, облечена в сватбена рокля, гримирана и с обувки на висок ток, лежеше в брачния креват на родителите си. Гледаше в плафона и се опитваше да не мисли за нищо. Чакаше да дойде време да навърши 31 години и да бъде нечия съпруга. И рожден ден, и сватба, в един и същи ден. И четирсет и една годишнина от Второто заседание на АВНОЈ¹ в Яйце. ...Продължително звънене на вратата я изхвърли от нищото в главата, но не я вдигна от кревата. Чуваше как майка ѝ говори с някого до вратата, как се опитва да го спре да не ѝ честити рождения ден, защото днес Катерина се омъжва!!! Този някой не се предаваше лесно. Влетя в стаята, където беше тя, с огромна плюшена мечка.

- Честит рожден ден! - каза с глас, който не се забравя, положи гигантската мечка на кревата до нея и излезе, следен от укорителния поглед на Катеринината майка, който оставяше мръсни отпечатъци в паметта за този миг.

После всичко протече така, както беше планирано. Сватба в ресторанта под Калето, ново фамилно име, нов дом на същата улица, където беше и старият - пет, шест къщи по-близко до "Партизанска"... Дългият, всемогъщ и съдбоносен синджир, този студен 29 ноември се разтегли за още няколко необходими халки, но те не успяха да задушат плюшената мечка, легнала в погрешен креват, и тя продължи да си живее с десетилетия.

* * *

- Майка ми дементна!? Ама какво говорите, моля ви се! - почти се развика в слушалката единствената дъщеря на Катерина, Мила Бързановска. - Майка ми е в отлична физическа и ментална кондиция! - каза и тресна слушалката. Погледна майка си, която спокойно гледаше телевизия и ядеше ябълка.

- Обожавам сорта превъзходна, но кората им е наистина много дебела - каза майка ѝ и я помилва с поглед.

- Мразя, когато омаловажаваш нещата, които не ти допадат, все едно не са се случвали! - през зъби просъска Мила.

- Мила моя, Мила, как може да повярваш, че съм дементна, когато, ето, виждаш, че не съм. Вземи си кръгче ябълка!

- Всички разрязват ябълката на резени, а ти на кръгчета, мамо! - усмихна се Мила, с едната ръка си взе ябълка, с другата гушна майка си. Миришеше както всеки път на "премиер жур" от Нина Ричи, залепен по кожата ѝ като незабравим парфюмен любовник.

- Мамо, след някой ден ще навършиш 60! Кой би предположил - започна да я задява, гледайки в нейните стройни крака, прибрани в модерни джинси с ниска талия. - Какво искаш да ти купим? Татко всеки път предлага накит, ама аз...

- Кой ден се падат костурските герои през тази година?

- Какво? Кога се падат костурските герои, ...какво говориш, мамо!?

* * *

- Честит рожден ден, честит рожден ден! - извикаха всички на този 29 ноември 2013, когато Катерина навършваше 60 години, беше и седемдесетгодишнина от Второто заседание на АВНОЈ в Яйце, а на нейната улица неотдавна ѝ бяха сменили името...

Къщата беше препълнена с роднини и близки приятели. Всичко беше безупречно, така както и видимостта на нейния живот. Съпругът на Катерина беше прекрасен и домакин, и гост, на рождения ден на своята Кайче. За всички имаше усмивка, питие и симулиран тик - някакво намигване, че животът е, всъщност, прекрасен; за Катерина всеки ден имаше ръка на рамото или на кръста. В края на веселбата, когато пуснаха силно клезмер² и всички танцуваха в ритъма му, Мила, сериозна и притеснително трезва, придърпа татко си към терасата и му прошепна:

- Татко, много съм загрижена. Нещо не е наред с мама...

- Защо? Затова, че всеки път вместо 29 ноември казва "костурски герои"? - усмихна се той, прикривайки така в сарказма си своите тъжни и сериозни зеници.

- Ами да...

- Направила е погрешен синапс в мозъка, хахаха! Виновни са тези, които сменят имената на улиците, както им хрумне. Не може цял живот всичко да ти е на 29 ноември, а после изведнъж да ти го прекръстят в нещо друго - не се предаваше старият майтапчия.

- Татко... Говори си и в мазето с онази голяма мечка от нейната младост, все едно е човек... И ѝ казва да дойде през следващите костурски герои, че ще стане да ѝ отвори и ще заминат заедно.

- Кога си я чула да говори така с мечката?

- Преди няколко дни и то не за първи път...

В тъмнината пред къщата нещо зашептя. Бащата и дъщерята видяха жена с гигантска мечка в ръцете да води тих телефонен разговор.

- Моля ви, едно такси за "Костурски герои", по-бързо ако може...

- Мамоооооо!!!

- Кайчееееее!!!

Мила и татко ѝ се спуснаха надолу, през всекидневната, пресичайки коридора почти в полет, после по стъпалата и накрая се бухнаха в тъмния двор като погрешна нота в съвършена тишина. Катерина я нямаше. Чу се звук от автомобил, който минаваше по "29 ноември" към "Партизанска"... На пътя съгледаха Катерина и огромната мечка, легнали като в погрешен креват.

- Не заминахме, но оставаме заедно - подхвърли им Катерина с копринен глас, с копринена рокля, гримирана и обута с високи токчета. Не се надигна. Гледаше в небето и се опитваше да не мисли за нищо.

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. Антифашисткото събрание за народно освобождение на Югославия или АВНОЮ (на сръбски: Антифашистичко веће народног ослобођења Југославије - АВНОЈ) е формирано на 26 и 27 ноември 1942 година в Бихач като общонационално и общополитическо представителство на комунистическото движение в окупирана Югославия. [обратно]

2. Понятието kley zemer от идиш означава "музикални инструменти" и с него се обозначава народната музика на ашкеназките еврейски общности в Източна Европа. Музикалната традиция клезмер води началото си от древноеврейския фолклор и е предназначена за изпълнение на сватбени церемонии. [обратно]

© Оливера Кьорвезироска
© Йорданка Белева, превод от македонски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.09.2020, № 9 (250)