ВСТЪПЛЕНИЕ

web

Прости ми, прости ми, родино,
че до днес за мен си била
в една пъстра корица
на някакви двеста страници

и в половин милион
сънища и надежди.

Как си могла да допуснеш
да те гледам в очите,
а сам, като измамник да гледам
във въображаеми за мене очи.

Как си успяла да разбереш
какво на ухото ти шепна?
А ветровете, земните ветрове
издухваха моите думи.

И, за бога, върху какво
съм поставял ръката си,
когато в теб съм се клел? 

Може би, върху главата на цвете?
Може би, върху главата на мравка?
Може би, върху мене самия
и върху очите на моите приятели?

Тежки са тези думи,
но би било още по-тежко
да живея,
без нищо да съм разбрал.

Сега зная,
че няма защо Еверест да изкачвам,
за да видя по-надалеч.

Аз вече бях на върха.

Сега виждам,
че няма къде повече да отстъпвам,
за да осмисля нещата.

Аз можех уморен да се върна.
Но аз се завърнах гладен.