|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТРАУЛЕРИ
web
Току-що те пристигнаха в залива.
Бяха в морето.
Не вярвате ли? Запитайте слънцето.
То ги лиже
и то ще ви каже:
- Солени са.
Прозрачен е техният сън
край бреговете на Даугава;
в тоя сън още се разбиват вълни
в тяхната гръд,
а риби играят наоколо.
Ако се вслушаш внимателно,
ще чуеш как океанът
още трепти в корабните въжета.
И съвсем млад рибар,
който през целия си живот
не е бил толкова далече от къщи,
върви по люлеещата се, неустойчива земя.
Може би всеки латвийски хълм
му напомня деветия вал,
може би снежната белота на жасмина
му напомня
солената бяла пяна.
Но затова пък сега
той отчетливо ще види
това, което не се вижда отблизо:
ще види майка си - как се е състарила,
колко е скъпа жената любима,
колко е нисък таванът.
А лятното небе -
високо,
като любов.
© Ояр Вациетис
© Здравко Кисьов, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2020, № 4 (245)
Други публикации:
Ояр Вациетис. Ръцете на Венера. София: Ерго, 2019.
|