 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЕЙЗАЖ
Разбира се, и това е пейзаж:
земя,
небе,
а в средата - боботещ булдозер.
Изтласква той от платното
последната
памет за брезата -
нейния пън.
Ще се ширне тук равно поле,
ечемик и пшеница -
яж до насита!
Но и булдозерът
от платното ще слезе.
Ще останат:
земята,
небето
и аз, самотният,
виещ от самота.
© Ояр Вациетис
© Здравко Кисьов, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2020, № 4 (245)
Други публикации:
Ояр Вациетис. Ръцете на Венера. София: Ерго, 2019.