ЛЕДЕН ВИТРАЖ

web

И реката приема своя витраж,
и вятърът
наежва скрежа на храстите,
и децата са толкова радостни,
че сега няма защо
повече да растат.

А възрастните имат червени ръце,
в тях са стиснали топки -
кръгли, студени,
и възрастните
така хазартно се замерят със тях,
че самите
неусетно се промъкват във детството.

И всички се носят
по заснежената шир,
и синигерите на радостта
пърхат в очите им.
И отминават нататък
по огромния бял живот
като по ясна следа
на току-що изплъзнал се заек.