Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

web

Дъжд се изля
и вестникът, закован на таблото, прогизна.

Прогизнаха
обявите, статиите, бележките,
съобщенията за развод,
фейлетоните.

Зная, вестникът ще изсъхне.
И все пак е жалко.

Жалко, защото през сивия шрифт
прозира предишният брой,
жалко, защото дъждът беше напразен -
нали и най-живата буквичка
няма да даде кълн!

Знаете ли защо
стоя край това сиво табло?
Тук е трамвайната спирка
и току-що
моята любов си замина.

Просто бяхме непостоянни -
ту хора, ту дъждове.
Четяхме цветята,
както се четат вестници
и поливахме вестниците,
както се поливат цветя.

 

 

© Ояр Вациетис
© Здравко Кисьов, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2020, № 4 (245)

Други публикации:
Ояр Вациетис. Ръцете на Венера. София: Ерго, 2019.