* * *

web

Дъжд се изля
и вестникът, закован на таблото, прогизна.

Прогизнаха
обявите, статиите, бележките,
съобщенията за развод,
фейлетоните.

Зная, вестникът ще изсъхне.
И все пак е жалко.

Жалко, защото през сивия шрифт
прозира предишният брой,
жалко, защото дъждът беше напразен -
нали и най-живата буквичка
няма да даде кълн!

Знаете ли защо
стоя край това сиво табло?
Тук е трамвайната спирка
и току-що
моята любов си замина.

Просто бяхме непостоянни -
ту хора, ту дъждове.
Четяхме цветята,
както се четат вестници
и поливахме вестниците,
както се поливат цветя.