* * *

web

Аз видях разстрел.
Насън.
И, събуждайки се,
бавно, като филиз
се провирах през този ужас.

Какви ли не ветрове,
облаци
и съзвездия
призовавах възбуден!

Разказвах неудържимо,
както децата броят до сто,
когато не им се спи.

Само че аз броях,
за да мога да се събудя.

Едва когато отивах на работа
сивият хладен вятър
и блещукащите облаци на кварталите
ми позволиха да дойда на себе си.

Това не беше сън.

Тази нощ
на земята
убиха човек,
който толкова много
на мене приличаше,
че аз видях всичко.