 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АФОРИЗМИ - 1
Милан Р. Симич
*
Държавата, това не съм аз. Не съм толкова пропаднал.
*
Мазохистите твърдят, че у нас никога толкова добре не са живели.
*
С нетърпение очаквам да отворят архива. Живо ме интересува дали съм бил доносник.*
Лекарствата са добри. Вашето здраве е с изтекъл срок.*
На интелектуалци не плащаме. Те са умни, нека се оправят сами.*
Нашият Сизиф носи камък на шията.*
Толкова бях пиян, че трябваше да ме задържат легналите полицаи.*
Често сменям партиите. Искам да помогна на всички.*
На мнозина им плащат, за да мълчат. Само народът мълчи безплатно.*
Имам смекчаващо вината обстоятелство. Приемам подкупи, но ме гризе съвестта.*
Ако не бяха лъжесвидетелите, щеше да се окаже, че ние сме виновни.*
Мен ли намерихте да подкупвате! Слава Богу, попаднали сте на правилния човек.*
Имам заразна болест. Предай нататък!*
Загубих вярата в светлото бъдеще. Който я намери, нека я задържи.*
Няма драма без сценарий.*
Зарадвахме публиката. Отменихме представлението.*
Когато съди историята, адвокатите не са много полезни.*
Знаем, че има изход. Това е всичко, което знаем за изхода.*
Какво е солидарност? Онова, което никой не смее да каже, не смея и аз.*
Народът би проговорил, но се страхува да не си загуби свободата на словото.*
Изключеният телевизор е прозорец към света.*
Ние не наемаме млади хора. Нямат трудов стаж.*
Заблудихме се, тъпчейки на едно място.*
Подслушването е тайно, защото ние уважаваме личния живот на хората.*
В условията на демокрация цензурираме само онова, което не е за публикуване.*
Всеки афорист в света се пита: ако Лец е първи, кой е третият?*
Наричайте ме Аристотел. Искам да ме споменават векове.*
Когато премахнахме цензурата, цензорите назначихме за редактори.*
Историята се повтаря, за да изпълни всички наши желания.*
Ние знаем как да се борим с бедността. Не сме бедни от вчера.*
Върнах се от платената болница. Вкъщи имам повече лекарства.*
Който влезе в нашата история, оттам жив няма да се върне!*
Всеки крие каквото трябва: властта – истината, народът – недоволството.*
Държавата пое всички постове на победената мафия. Да не страда работата.*
Лесно ви е на вас да пишете роман. А аз имам сто варианта на един-единствен афоризъм!*
Моето семейство е добре организирано. Имаме членове на всички партии.*
Ние жертвахме армията. За да може полицията да има по-добри условия!*
На вечеря ще ми дойдат роднини от чужбина. Надявам се да донесат нещо за ядене!*
Продавам чужди книги. Моите никой не иска да ги купува.*
Обичам ходенето. Всеки ден ходя до кухнята за бедни.*
От лекаря се измъкнах без подкуп... От полицая не можах!*
Един наш известен писател ме прие на трудов договор. Той пише, аз диктувам!*
Завръщащите се от чужбина са много подозрителни. Никой не знае какво повече търсят тук!*
Вече не съм оптимист. Песимистите ми обещаха работа!*
Братя сме, тяхната мама!*
На пациента направихме една излишна операция. Нямахме да му върнем ресто.*
Служих в армията в мирно време. Да не съм луд, че да служа по време на война!*
Някога хранехме половин Европа. Сега храним само нашата мафия.*
Мислите си, че ми е лесно, защото съм мафиот? Не ви е грижа, че не ми върви трудовият стаж!*
И нихилистите имат своя бог. Никой.*
Познавам ви като велики демократи. Такива бяхте и като ортодоксални комунисти!*
Защо не пиша романи? Добре знам, че вие четете само афоризми.*
Всички знаем какво писателят е искал да каже, но никой не го разбира!*
Невинно осъденият имаше облекчаващо обстоятелство. Беше му за първи път.*
В Сърбия само престъпниците не живеят престъпно.*
Представлението пропадна. Никой не иска да играе народ.*
Моят доносник знае всичко за мен. Само не знае за мен и жена му.*
Историята се повтаря. Да бяхме я фалшифицирали повече!*
Нашето славно минало не сме го измислили ние. Измислили са го нашите предци.*
Аз съм популярен писател. В кухнята за бедни ми дават двойна порция.*
Нямаше нужда де се изслушват лъжливите свидетели, защото истинските си смениха показанията.
© Милан Р. Симич
© Валентин Димитров, превод от сръбски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2020, № 3 (244)