Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СОФИЯ (III?)
web
Толкова ли е трудно да се санират раните
на похабавянето?
Раните на тази несъществуваща
война?
Толкова ли е трудно да се поправят пукнатините
на тази София,
осъдена самата тя
и генетичния й пейзаж
на най-скръбното човешко
безразличие?
София устоява,
но продължава да напуква
собственото си бъдеще.
Улавя ме,
оставям се,
пукнатините ме всмукват,
вдишват непредпазливото ми
желание,
останало вдовец
под откритото небе от бетон, опустошаващо
от другата страна на прозореца ми.
© Марко Видал
© Владимир Сабоурин, превод от испански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.10.2018, № 10 (227)
|