|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СИНЬОТО МОМЧЕ СЕ ОГЛЕЖДА На Александър Вутимски Синьото момче скита само по улиците, съзерцавайки мизерията, която го обгражда и дебне. Рязко спира и се навежда пред една дупка на тротоара. Омаяно и очаровано от пропастта, която безмълвно го зове и моли - да се хвърли в нея, да пропадне в тъмнината на безкрайните и подземни илюзии. Синьото момче се оглежда в локвата, която е до него, и вижда отчаянието в лицето си, докато мислите му хвърчат, оставяйки само спомените на последната целувка, огряла душата му. Синьото момче се изправя и насочва погледа си към отсрещната синя стъклена сграда. В непроизволен миг решава да пресече улицата и тръгва към синята стъклена сграда, но в този момент то е прегазено от една синя кола. Душата на синьото момче избяга от топлото му тяло и започна да преследва нецелунатите от него сини момчета.
© Марко Видал |