Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОСТРАНСТВА
web
От неопитомимите пространства
между дивия калдъръм
на коя да е софийска улица
сиви сънища се измъкват,
залези от бетон.
От неопитомимите пространства
експлодира мизерия:
синът емигрирал,
разнежена бабата,
150 лева
и примирена усмивка.
Сред дивите пространства
се възвисява концентрационния лагер:
опозиционерът екзекутиран,
децата плачат.
Междувременно
многогодишното сиво продължава да доминира
и зашеметява
глобалното съзнание.
© Марко Видал
© Живка Балтаджиева, превод от испански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.05.2018, № 5 (222)
|