Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Май  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИКЛЮЧЕНИЕ В РАНИЦА

Маргита Иваничкова

web

Началото на учебната година може би е еднакво навсякъде по света. Отначало всички се радваме. След това се хвалим с преживяното през ваканцията. Някои от нас малко завиждат на приятелите си, които през лятото са били на по-далечни места. Ако трябва да назова това по литературен начин - то е някаква следваканционна поезия. Всъщност лятото е едно стихотворение!

Но ето че след малко в класната стая влизат учителките. Първоначално са усмихнати, също като нас. После започват да раздават учебници. Казано литературно - това е една доста скучна проза, много далеч от изпълненото с вълнуващи приключения лято.

Затова реших да направя нещо приключенско в училище.

- Любошко, какво трябва да означава това? Тепърва започвате училище, а си помъкнал тази натъпкана раница?

- Няма нищо, мамо. Само искам да покажа на момчетата новата си хавлия за спорт - отговорих, правейки се, че полагам старание да завържа връзките на маратонките си.

"Еха, само какво ни чака!" - казах си зарадван. Но ако мама знаеше! А ако знаеше и сестра ми Вероника! Ако и двете знаеха, че в ученическата ми раница вместо хавлията бях сложил Буфо, нашия котарак. Дали щеше да стане майтап? Едва ли.

Буфо е перфектен котарак и много го обичам. Той си го знае. Когато го галя зад ушите, тихичко мърка и се гушка в мен.

В автобуса беше спокоен. Шофьорът не забеляза нищо.

Изненадах се, когато видях пред училището полицейска кола. Какво пък, може някой полицай да е докарал сина си на училище. Но без котарак.

- Ей, много е красив! Може ли да го погаля? А лови ли мишки? Навън ли спи, или в стаята? Как се казва? Как, как...? - едно след друго викаха момичетата от класа ми.

В началото Буфо бе изплашен. Дори се опита да избяга, но щом го взех в ръце, се успокои. Тъкмо навреме. Погалих го и го пъхнах пак в раницата, но така че да ме вижда и да може да диша.

Влезе учителката. Беше някак по-различна. Странна, опитваше се да бъде усмихната и да се прави, че няма нищо странно.

- Мили ученици, днес ще имаме малко по-особен час. При нас ще дойде един господин, той е полицай - съобщи тя.

Класът се разшумя. Леко потупах раницата.

- Господин полицаят ще ви разкаже как да се пазите от лоши хора. Това са такива хора, който чакат децата пред училище и им предлагат бонбони, но в тези бонбони има наркотици. Той ще доведе и куче.

В класната стая стана по-шумно, но за щастие Буфо не разбра за какво става дума.

- Ще ви покаже и работата с куче, обучено да надушва и намира наркотици, независимо къде са скрити. Нали се радвате? - каза госпожата, като постоянно се оглеждаше.

Съучениците ми започнаха въодушевено да се надвикват, а момичетата изплашено се обръщаха към мен. Но никой не се оплака. Само Буфо се дразнеше и заби нокти в дланта ми. На мен ми стана нервно, понеже досега учителката винаги ни предупреждаваше, ако щеше да има някаква атракция или излет. Ние иначе си ги знаем нещата. Знаем какво са наркотиците. Знаем също, че днес полицаите не са тук просто така. Подразбрахме, че от доста време следят дали осмокласниците имат вземане-даване с наркотици.

Лекичко и набързо погалих Буфо, прикрих ципа на раницата, понеже полицаят, облечен в перфектна черна униформа, вече бе в стаята. При това с кучето. Малък шнауцер. Познавам кучешките породи. На каишката му пишеше, че се казва Борка.

- Мили деца, дойдох днес при вас, за да ви покажа как нашето полицейско куче... - не довърши изречението си, понеже Борка се отскубна с каишката от ръката му и се шмугна между чиновете.

- Борка! Стой! Борка! - извика след нея полицаят.

Госпожата закри с ръце лицето си, което смени цвета си и заприлича на стена. Тя ужасено видя как притискам към гърдите си своята раница.

"Само скандал ни липсва тук! Наркотици! В моя клас! Директорът ще ме разкритикува пред всички в учителската стая, няма да получавам и награди. Такова послушно момче! Нали тази демонстрация с кучето беше само за да покаже как се търсят наркотици, без да предизвиква паника. Другите полицаи търсят наркотици у осмокласниците, деветокласниците... Какво съм сторила аз?" - това прочетох в ужасеното ѝ лице, още преди потресена да изтича до вратата. Но Борка бе вече до мен и яростно подскачаше към раницата.

Полицаят в суперчерната си униформа, на която имаше закачени нож, палка, оръжие, белезници и какво ли още не, придоби победоносно изражение. Кучето му бе открило наркотици точно там, където никой не бе очаквал.

"Голямо постижение! Вече виждам как шефът ме потупва по рамото и ми слага капитанския пагон. С парите от наградата ще си купя...". Полицаят се замечта.

Борка се разбесня, но Буфо бе по-бърз. Изскочи от раницата, а Борка хукна след него. С наежена опашка той изхвърча от стаята, тя го последва.

- Борка! Стой! Борка! Борка! Борка!

Госпожата се развика, полицаят крещеше. Борка не чуваше. Впуснах се по стълбището да спасявам Буфо. Щом ме видя, той с охота се остави да го взема от перваза на прозореца.

Момичетата пискаха, момчетата ръкопляскаха... Борка яростно лаеше. Уж беше перфектно обучено куче! В сравнение с моя Буфо е една обикновена страхливка.

Обаче вече знам какво е драма - тя ще настане тогава, когато нашите разберат...

Когато пък тази случка се разчуе в полицията, господин полицаят ще разбере какво е комедия.

 

 

© Маргита Иваничкова
© Даниела Константинова, превод от словашки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.03.2020, № 3 (244)

Преводът е направен по: Margita Ivaničkova. S troma psami za pätami. Bratislava: Spolok Slovenských spisovatelʾov, 2016.