НЯМАМ КАКВО ДА ЗАБРАВЯ

Марек Вадас

web

- Къде беше пак цяла нощ? - попита го студено жена му, когато сутринта тресна пред него чинията върху масата.

Къде е бил цяла нощ? Това наистина е добър въпрос! Около девет седеше в бар "При коня" и след това не помнеше нищо. Знаеше само, че някъде е ял, понеже стоплените кокоши крака ни най-малко не го привличаха. Друг път би дал мило и драго да може да ги глозга и хруска, но сега му е така тежко, че може само да ги погледне. И не му е за първи път да не може да отговори на подобни въпроси на жена си.

Напоследък все по-често му се случва да забравя. Не помни какво е правил през нощта, на работа не си спомня дали е бил вкъщи, а вечер не знае какво е правил през целия ден.

Къде беше цяла нощ? Това би бил добър въпрос към някой, който редовно скита с колегите си по баровете, ходи при евтини проститутки на автогарата и в предградията или ходи при любовницата си. Обаче нищо от това не важи за него. Той просто си идва у дома, събува си обувките и в тоя миг въпросът го изненадва. Какво бихте отговорили на негово място?

Бях просто тук с приятели.

Даже и да ме заколиш на място, няма да си спомня и миг от предишната нощ.

Заспах на масата в работата. Имам доста работа.

Ходих да гледам едни млади девойки.

Можеше да каже първото, което му дойде на езика, да се оправдава или да си блъска главата и най-накрая да скалъпи най-правдоподобното предположение. Нищо от това обаче нямаше да бъде истина.

В главата му е празно. Празно като в дните, които се влачат един след друг, и като в нощите, които не оставят никаква следа.

- Никъде не съм бил и нищо не съм правил. Вярвай ми. Не те лъжа.

© Марек Вадас
© Николай Фенерски, превод от словашки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.06.2020, № 6 (247)

Други публикации:
Марек Вадас. Лечителят. София: Дива 2007, 2018.