ГОСПОДИН ШАПКА

Марек Вадас

web

Целият град го наричаше Шапка. Навярно се беше сраснала със сивите му къдрави коси, щото никой не го бе виждал без нея. Тя беше огромна и стара, кожена и намачкана. Омазнена, пропита с пот и с петна от неизвестен произход. Не я сваляше нито под жаркото слънце, нито в спарените кръчми. Със сигурност спеше и се къпеше с нея.

Когато се появи веднъж в едно непознато заведение, хората веднага притихнаха и учтиво му закимаха за поздрав. Той застана на прага безмълвно и чакаше, докато посетителите се размърдат, за да му освободят място. След това каза на барманката: "Една бира, мадам" и достойно седна на пейката. Завъртя се, за да се сдобие с повече пространство около себе си и мълчаливо наблюдаваше хората, които вече продължаваха предишните си разговори. Няколко пъти отпи на малки глътки от бутилката и посочи един от мъжете край масата.

- Имаш големи проблеми с гърба, приятел - рече му и отвори пред себе си малка кесийка с виолетови луковици. Отряза парче от едната и със сърцевината ѝ натри кръста му. Човекът се намести послушно, седеше наведен и охкаше от парещата болка, която прогонваше проблема от тялото му.

Шапката после допи бирата си набързо, събра си нещата и куцукайки, изчезна в шума на улицата. Нямаше навик да води дълги разговори, а когато някой го питаше нещо, само кимваше замислено или отговаряше с общи и неопределени изречения. Хората разправяха, че винаги познава болестта, която измъчва човека или която го застрашава. Никой не се съпротивляваше, когато Шапката му казваше: "Ставите ти са се скапали, дай да те погледна" или "Сърцето ти е на доизживяване, скоро ще опънеш петалата, ако не пиеш отварата, която сега ще ти забъркам". Всеки се съгласяваше с благодарност, прекъсваше разговора си в бара или паркираше количката си на тротоара и с готовност се събличаше насред тълпата и се оставяше да бъде преглеждан, опипван и мазан. Шапката не взимаше пари, само по някоя символична монета, съгласяваше се да му платят бирата или чинията с ориз. При ходене дребните десетфранкови монети дрънкаха в кесията, вързана за колана му. Въпреки че това бяха най-малките и най-тънките монети, кесията беше доста издута. И доказваше неговата важност и успехи.

Срещах го и на нашата улица. С бавна, люлееща се крачка пресичаше улицата по средата, без да обръща внимание на движението. И шофьорите не надуваха клаксоните както обикновено, а спокойно изчакваха, докато между дупките по асфалта се освобождаваше достатъчно пространство, за да го заобиколят. Главата му с огромната шапка често стърчеше насред струпаните таксита, заплетени на кръстовището във всички посоки. Не ги поглеждаше, дори когато ги усещаше почти на гърба си. Отдалече изглеждаше сякаш не помръдваше с глава, но аз го забелязвах как с привидно втренчени в земята очи хвърля погледи на всички страни. Държеше под контрол целия град.

Веднъж го наблюдавах в кръчмата "При коня". Досадно дълго проследявах всяко негово движение и чаках кога ще ме забележи. В едната ръка си играех с отдавна изпита бутилка фанта, а в другата стисках монета от десет франка, която взех от портмонето на мама. Тези монети вече бяха ценност, в магазините отдавна не ги вземаха. Ползваха се единствено като символично възнаграждение за лечителя, без което нито едно вълшебство нямаше да има сила.

Шапката беше обърнат с профил към мен. Струваше ми се, че ме е регистрирал, но не се обръщаше в моята посока. Избра си един човек от бара, даде му билки и му обясни как да ги ползва, за да се отърве от някакви чревни проблеми. Никога не можах да установя на какъв принцип си избира клиентите. Как вижда, че човек има неприятности. И не проумявах защо не ме забелязва.

Потупаха се по гърбовете, след което Шапката си събра нещата и тръгна покрай масата ми да излиза навън. Спрях го край вратата. Не издържах повече. Изпънах ръка с монета върху дланта и направих умолителна физиономия. Шапката ме измери с поглед безизразно. Накрая остави багажа си и извади захабена торбичка с тъмночервено мазило. С него натри слепоочията и гърдите ми.

- До утре температурата ще изчезне - рече и монетата ми издрънча в приготвената кесия между стотици други. И се изпари, преди да успея да му благодаря.

След това тялото ми пламна в огън. Кожата на намазаните места пареше непоносимо. Стиснах зъби и се успокоявах, че когато преодолея тази първоначална болка, ще оздравея. Все пак в тялото ми се сражават добрите и злите сили. Аз съм мъж.

На следващия ден на натритите места се появи неприятна екзема. Паренето отслабваше, но дребните обриви сърбяха до полудяване. И температурата не спадаше. Напротив - рязката висока температура, придружена с треска, ме изтощи дотолкова, че не можех да стана от леглото. Когато татко се върна от работа вечерта и ме видя, веднага разбра, че маларията ми се е завърнала. Изтича при съседа да му иска пари. Нещо си крещяха, но всичко свърши добре. След седмица бях наред. А от мазилото на Шапката и досега имам на тялото си светли петна.

© Марек Вадас
© Николай Фенерски, превод от словашки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.06.2020, № 6 (247)

Други публикации:
Марек Вадас. Лечителят. София: Дива 2007, 2018.