Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГОСПОДИН ШАПКА

Марек Вадас

web

Целият град го наричаше Шапка. Навярно се беше сраснала със сивите му къдрави коси, щото никой не го бе виждал без нея. Тя беше огромна и стара, кожена и намачкана. Омазнена, пропита с пот и с петна от неизвестен произход. Не я сваляше нито под жаркото слънце, нито в спарените кръчми. Със сигурност спеше и се къпеше с нея.

Когато се появи веднъж в едно непознато заведение, хората веднага притихнаха и учтиво му закимаха за поздрав. Той застана на прага безмълвно и чакаше, докато посетителите се размърдат, за да му освободят място. След това каза на барманката: "Една бира, мадам" и достойно седна на пейката. Завъртя се, за да се сдобие с повече пространство около себе си и мълчаливо наблюдаваше хората, които вече продължаваха предишните си разговори. Няколко пъти отпи на малки глътки от бутилката и посочи един от мъжете край масата.

- Имаш големи проблеми с гърба, приятел - рече му и отвори пред себе си малка кесийка с виолетови луковици. Отряза парче от едната и със сърцевината ѝ натри кръста му. Човекът се намести послушно, седеше наведен и охкаше от парещата болка, която прогонваше проблема от тялото му.

Шапката после допи бирата си набързо, събра си нещата и куцукайки, изчезна в шума на улицата. Нямаше навик да води дълги разговори, а когато някой го питаше нещо, само кимваше замислено или отговаряше с общи и неопределени изречения. Хората разправяха, че винаги познава болестта, която измъчва човека или която го застрашава. Никой не се съпротивляваше, когато Шапката му казваше: "Ставите ти са се скапали, дай да те погледна" или "Сърцето ти е на доизживяване, скоро ще опънеш петалата, ако не пиеш отварата, която сега ще ти забъркам". Всеки се съгласяваше с благодарност, прекъсваше разговора си в бара или паркираше количката си на тротоара и с готовност се събличаше насред тълпата и се оставяше да бъде преглеждан, опипван и мазан. Шапката не взимаше пари, само по някоя символична монета, съгласяваше се да му платят бирата или чинията с ориз. При ходене дребните десетфранкови монети дрънкаха в кесията, вързана за колана му. Въпреки че това бяха най-малките и най-тънките монети, кесията беше доста издута. И доказваше неговата важност и успехи.

Срещах го и на нашата улица. С бавна, люлееща се крачка пресичаше улицата по средата, без да обръща внимание на движението. И шофьорите не надуваха клаксоните както обикновено, а спокойно изчакваха, докато между дупките по асфалта се освобождаваше достатъчно пространство, за да го заобиколят. Главата му с огромната шапка често стърчеше насред струпаните таксита, заплетени на кръстовището във всички посоки. Не ги поглеждаше, дори когато ги усещаше почти на гърба си. Отдалече изглеждаше сякаш не помръдваше с глава, но аз го забелязвах как с привидно втренчени в земята очи хвърля погледи на всички страни. Държеше под контрол целия град.

Веднъж го наблюдавах в кръчмата "При коня". Досадно дълго проследявах всяко негово движение и чаках кога ще ме забележи. В едната ръка си играех с отдавна изпита бутилка фанта, а в другата стисках монета от десет франка, която взех от портмонето на мама. Тези монети вече бяха ценност, в магазините отдавна не ги вземаха. Ползваха се единствено като символично възнаграждение за лечителя, без което нито едно вълшебство нямаше да има сила.

Шапката беше обърнат с профил към мен. Струваше ми се, че ме е регистрирал, но не се обръщаше в моята посока. Избра си един човек от бара, даде му билки и му обясни как да ги ползва, за да се отърве от някакви чревни проблеми. Никога не можах да установя на какъв принцип си избира клиентите. Как вижда, че човек има неприятности. И не проумявах защо не ме забелязва.

Потупаха се по гърбовете, след което Шапката си събра нещата и тръгна покрай масата ми да излиза навън. Спрях го край вратата. Не издържах повече. Изпънах ръка с монета върху дланта и направих умолителна физиономия. Шапката ме измери с поглед безизразно. Накрая остави багажа си и извади захабена торбичка с тъмночервено мазило. С него натри слепоочията и гърдите ми.

- До утре температурата ще изчезне - рече и монетата ми издрънча в приготвената кесия между стотици други. И се изпари, преди да успея да му благодаря.

След това тялото ми пламна в огън. Кожата на намазаните места пареше непоносимо. Стиснах зъби и се успокоявах, че когато преодолея тази първоначална болка, ще оздравея. Все пак в тялото ми се сражават добрите и злите сили. Аз съм мъж.

На следващия ден на натритите места се появи неприятна екзема. Паренето отслабваше, но дребните обриви сърбяха до полудяване. И температурата не спадаше. Напротив - рязката висока температура, придружена с треска, ме изтощи дотолкова, че не можех да стана от леглото. Когато татко се върна от работа вечерта и ме видя, веднага разбра, че маларията ми се е завърнала. Изтича при съседа да му иска пари. Нещо си крещяха, но всичко свърши добре. След седмица бях наред. А от мазилото на Шапката и досега имам на тялото си светли петна.

 

 

© Марек Вадас
© Николай Фенерски, превод от словашки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.06.2020, № 6 (247)

Други публикации:
Марек Вадас. Лечителят. София: Дива 2007, 2018.