ЛЕТЯЩИЯТ ХИПОПОТАМ

Юрай Шебеста

web

Завидяла старата патица на младия хипопотам за голямата му уста:

- По цял ден трябва да плувам и да се гмуркам - квакала тя раздразнено, - а той само да си отвори устището, и храната сама се излива в него.

Хипопотамът пък завиждал на патицата, че може да лети. Отново и отново се засилвал и скачал от високия бряг, размахвал крака и уши, въртял езика си като перка, но все нищо - падал като камък в езерото, като разплисквал водата на всички страни. И езерото постепенно се изпразвало.

- Слушай - казали му те. - Купихме ти ваучер за сафари. - Още не си бил там, може да ти дойде друг акъл.

Младият хипопотам седнал в самолета, а след малко се озовал в парка на сафари. Много му харесало. Присъединил се към хипопотамския хор, където го включили в групата на баритоните с възможности да пее и бас.

Хорът изнасял концерти по целия свят и младият хипопотам пътувал много със самолет. Веднъж се връщал след концерт в Карнеги Хол, когато забелязал как патицата, начело на голямо ято, усилено махала с криле с поглед, обърнат на юг. Веднага отворил устата си и завъртял големия си език през прозорчето. На патицата почти ѝ изпаднали очите от удивление. Толкова се объркала, че дори за известно време кривнала с ятото си към северния полюс.

"Що за свят е това - мърморела тя под човката си, - след като вече и хипопотамите летят?"

Поуки:

Едно е да искаш, друго е да можеш.

Светът се мени и ние заедно с него.

Не завиждай на другите за това, което Господ им е дал.

© Юрай Шебеста
© Асен Милчев, превод от словашки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2020, № 2 (243)

Преводът е направен по: Juraj Šebesta. Bajky 1. Bratislava: Asociácia Corpus, 2017.