ДЪРВЕСНАТА ГЪБА И ДЪБЪТ

Юрай Шебеста

web

На най-високия от трите зелени хълма растял мощен дъб, отдалече се виждали величествените му контури. Като някакво прастаро дърво, изпълнено с живот и извисено над околните долини. Сребристите му листа шумели на вятъра, песента на птиците унасяла пътниците, отседнали да отдъхнат под сянката му.

Изведнъж обаче дървото залиняло. Отначало незабележимо: по краищата на някои от листата му се появили кафяви петна, някои клончета почернели. Дъбът подминал това, още се чувствал силен. Но постепенно все повече листа се свивали, избледнявали и добивали кафеникав оттенък, короната изглеждала като опръскана с кръв. От раните на кората изтичал тъмен като туткал клей, сякаш целият дънер на дъба бил осеян с язви. Изсъхналите листа сякаш не успявали да изпопадат, а висели право надолу. Дъбът храбро се борел с дървесната гъба, която коварно го обхващала. И кълвачите му се притекли на помощ, но за съжаление, не успели да го избавят от болестта. Така бавно той загивал. От страданията го избавил разразилият се вихър. Той натиснал с цялата си мощ короната на дъба, който жално изстенал и грохнал на земята.

Поуки:

Заразата се лекува още в началото.

Догде е мъничка змията,
с крака да ѝ строшим главата...

От малка искрица голям огън се разпалва.

Не сечи клона, на който седиш.

© Юрай Шебеста
© Асен Милчев, превод от словашки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2020, № 2 (243)

Преводът е направен по: Juraj Šebesta. Bajky 1. Bratislava: Asociácia Corpus, 2017.