ГЛАВА 17. СЪНЯТ

Фридрих де ла Мот Фуке

web | Ундина

На разсъмване Хулдбранд се въртеше неспокойно в леглото си. Щом умората на тялото и ума му го унасяха в дрямка, зараждащият се сън бе прекъсван от многобройни объркани, страховити образи. В мига, в който рицарят се опиташе да се надигне, въздухът полъхваше нежно и приспивно около него и той отново потъваше в съмнителен сън. Накрая той действително заспа. Струваше му се, че бе понесен от лебеди над земята и морето, и сред разперването на крилете и неспирното пеене на птиците, които го носеха, той често прошепваше:

- Песента на лебеда, песента на лебеда! Песента на лебеда не предвещава ли смъртта?

Може би тя означаваше нещо друго? Внезапно той полетя над Средиземно море. Гласът на музиката изброи имената на всичките вълни, които бушуваха под него, и докато рицарят все още се взираше в тях, те се превърнаха в най-чист кристал, за да може той да види самото дъно на океана, и там забеляза Ундина, която вървеше върху корала, между дворци, прозрачни като въздуха над морето. Тъга се четеше в навлажнените й очи и по бледните й бузи, устните й не се усмихваха така, както се бяха усмихвали в щастливите времена на техния съюз, по-точно, когато той тъкмо бе започнал, и дори няколко месеца преди тяхното злополучно пътуване по Дунава. Нейното присъствие събуждаше у него хиляди болезнени спомени, но по всичко изглеждаше, че тя не го забелязваше. После Кюлеборн дойде при нея и я смъмри за това, че е тъжна, тогава тя събра сили и го погледна. По лицето й се четеше достойнство и самоконтрол, а Кюлеборн сякаш потрепери пред тях.

- Въпреки че съм тук заедно с теб - каза тя, - сред водите, душата, която ми бе дадена на земята, е все още с мен. Следователно мога да плача - но за теб, разбира се, тези сълзи са мистерия, тъй като те идват от душата, чиято същност ти не можеш да разбереш.

Съмнение се изписа по лицето на Кюлеборн и той видимо стана неуверен. Те и двамата мълчаха в продължение на няколко мига, а после разговорът бе подновен:

Кюлеборн: И все пак, скъпа племеннице, ти трябва да се съобразяваш с нашите изконни закони. И все пак трябва да му отнемеш живота, ако той те предаде и сключи втори брак.

Ундина: Но той е все още вдовец, обича ме и скърби за мен.

Кюлеборн: По същото време той е сгоден за друга. Само след няколко дни църквата ще съедини техния съюз. Тогава ще трябва да посетиш земята с мисия за унищожение.

Ундина (триумфално): Но аз не мога да направя това - затворила съм кладенеца срещу мен и срещу други същества като мен.

Кюлеборн: Но ако той напусне замъка си или по някакво стечение на обстоятелствата камъкът, който те дели от него, бъде отместен... Той не се замисля много над подобни неща.

Ундина (която се усмихваше през сълзи): Именно заради това сега неговият дух витае над нашето Средиземно море и той чува в съня си това, което произнасяме. Това е единственото предупреждение, което мога да му дам и то може да го спаси.

Кюлеборн не каза нищо повече, а вместо това погледна ядосано към Хулдбранд и вдигна ръката си към него, сякаш за да го прокълне. В същия миг пясъците с техните замъци и корали изчезнаха. Водите изгубиха своята яркост. Сякаш тъмна сянка се появи и обгърна океана, така, както и струпаните облаци затъмняват синьото небе. Лебедите започнаха да пеят и да размахват криле във въздуха, след което полетяха. Рицарят отново се понесе, в своето въображение, над скали и потоци, докато не достигна замъка Рингщетен, където, изглежда, се събуди в леглото си.

Той действително се събуди в леглото си и неговият паж влезе, за да го уведоми, че отец Хейлман все още се лута из страната. Както изглеждаше, той го бе срещнал предишната вечер в гората. Монахът се бе настанил в една простичка колиба, която бе направил сам от къпинови храстчета, мъх и клонки. Когато бил попитан защо е останал там, след като е отказал да венчае двойката, той отговорил: "Освен бракосъчетанието, съществуват и много други служби. Ще остана тук именно заради тях, макар че не съм дошъл да благословя въпросния брак. Всъщност бракът и скръбта не са чак толкова различни и само този, който не затваря очите си пред очевидното, може да прозре тази истина, дори и без предупреждение от някой друг."

Тези думи заедно със съня събудиха въображението на рицаря. Имаше съвпадение между двете предвещавания, което едва ли бе случайно. Съмнение, вероятно страх, за момент го накара да се замисли. Но уви! По-трудно е да се преодолее упоритостта на човешката воля. И така всичко си остана постарому.

© Фридрих де ла Мот Фуке
© Надежда Караянева, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.02.2019
Фридрих де ла Мот Фуке. Ундина. Прев. Надежда Караянева. Варна: LiterNet, 2019