ГЛАВА 12. ТЕ ОТПЪТУВАТ ОТ ГРАДА

Фридрих де ла Мот Фуке

web | Ундина

Сър Хулдбранд действително би бил много по-доволен, ако нещата се бяха развили по друг начин през този ден, но дори и при тези обстоятелства, той не можеше да не се радва на светлината, която последните събития хвърлиха върху характера на Ундина. Толкова прекрасна, колкото и любяща - нейните недостатъци бяха недостатъци на добродетелта. "Ако съм й дал душа, то тази душа е много по-добра от моята собствена", каза си той. И реши да избърше сълзите й и да я отведе далеч от града още на следващия ден, тъй като след последното приключение, той навярно й бе станал неприятен. Вярно е, че общественото мнение за Ундина не бе несправедливо. Много преди нещо прекрасно да се очакваше от нея, това странно разкритие за произхода на Берталда не предизвика особени вълнения, ако въобще имаше такива. Напротив - лошото мнение на всички тези хора бе насочено към приятелката на Ундина, тъй като те бяха чули историята и бяха станали свидетели на нейното неуместно поведение. Но рицарят и жена му не знаеха нищо по този въпрос. Освен всичко останало, това, което бе болезнено за Ундина, бе болезнено и за него, така че най-доброто, което можеха да направят сега, бе да излязат през портите на големия град, колкото се може по-бързо.

С първите лъчи на зората се появи великолепна карета под прозореца на Ундина. Конете на пажовете и конят на сър Хулдбранд потропваха нетърпеливо на каменния път около каретата. Тъкмо когато рицарят извеждаше Ундина от къщата, една рибарска дъщеря пресече пътя им:

- Нямаме нужда от твоята стока - каза Хулдбранд, - тъкмо отпътуваме.

Щом чу тези думи, момичето започна да плаче горчиво и те за първи път осъзнаха, че това е Берталда. Веднага се върнаха заедно с нея в къщата и научиха, че херцогът и херцогинята бяха така дълбоко засегнати от вчерашното й поведение, че се бяха отказали от нея, но не и преди да й оставят голяма зестра. Рибарят също бе богато дарен и през същия ден се бе върнал обратно в къщичката си.

- Бих отишла с тях - каза тя, - но старият рибар, който би трябвало да ми е баща...

- Той е, Берталда, той е твой баща - прекъсна я Ундина. - Слушай, този, когото ти сметна за пазителя на фонтана, ме осведоми подробно за това. Той искаше да ме разубеди да те взема с мен в замъка Рингщетен и по този начин тайната му бе разкрита.

- Добре тогава - моят баща - каза Берталда, - щом е така... Моят баща каза да не тръгвам с тях, преди първо да се променя: "Тръгни сама през гората, за да стигнеш до нашата къщичка. Това ще бъде доказателство за твоето уважение към нас. Но не идвай при мен като дама - ела като рибарска дъщеря." Така, както ми каза той, така ще направя, тъй като съм изоставена от всички на този свят и ще живея и умра в бедност с моите родители. Гората наистина ме плаши. Говори се, че духове и ужасни същества я обитават, а аз се страхувам - но какво бих могла да сторя? И сега дойдох тук само за да поискам извинение от благородната господарка на Рингщетен за лошото ми държание вчера. Чувствам, че ти имаше добри намерения, прекрасна Ундина, но ти не знаеш - о, ти не знаеш колко дълбоко ме нарани, а заради изненадата и агонията от устните ми се изтръгнаха много налудничави и необмислени добре думи. О, прости ми... прости... Аз съм достатъчно нещастна... Само си спомни каква бях вчера преди празненството и каква съм днес.

Горчиви сълзи потекоха от очите й, докато говореше. Ундина, която й съчувстваше, я прегърна и заплака заедно с нея, това продължи дълго, но след известно време тя се съвзе и каза:

- Ти ще дойдеш с нас в Рингщетен. Всичко си остава постарому. Но говори ми като приятелка и не се обръщай към мен със студената почетна титла. Виж - като малки ние бяхме разменени. Нашите добри съдби после ни събраха и ние ще продължим да ги събираме една с друга, така че никой човек да не може да ни раздели. Но първо ела с нас в Рингщетен - там ще поговорим за това и ще заживеем като сестри.

Берталда погледна към Хулдбранд уплашено - но по лицето му не се четеше жестокост. Той съжаляваше прекрасната предана девойка и като взе нежно ръката й, каза й да има доверие на него и Ундина.

- Ще изпратим вестоносец - каза рицарят, - на твоите родители, за да им обясним отсъствието ти.

Той искаше да разкаже много неща за добрите хора от къщичката, но усети, че Берталда потръпва болезнено, когато се заговори за тях, затова не каза нищо повече. Той я хвана за ръката и я въведе в каретата при Ундина и скоро градът, заедно с всички лоши спомени, остана назад и двете жени, с олекнали сърца, започнаха да се наслаждават на красивите гледки, които виждаха по пътя си.

Изминаха няколко дни, когато най-накрая, през една хубава вечер, те пристигнаха в замъка Рингщетен. Управителят и неговите васали трябваше да обсъдят много неща с младия рицар, тъй като той бе отсъствал дълго време, така че Ундина остана насаме с Берталда и двете отидоха на терасата, за да се насладят на великолепния пейзаж на богатата Швабия.

Докато те правеха това, се появи човек, който поздрави Ундина, и който, според Берталда, изглеждаше като мистериозния човек от града. Още по-очевидна бе приликата, когато Ундина ядосано, не, дори заплашително, му даде знак да се оттегли и той ги остави, както преди, с бързи стъпки и с клатене на глава, сякаш не искаше да направи това. И все пак го направи и скоро изчезна сред храстите. Ундина забеляза притеснението на Берталда и възкликна:

- Не се страхувай, мила Берталда. Този път омразният странник няма да те нарани.

След това започна да разказва своята история за това как, след като Берталда е била взета от рибаря и жена му, самата тя е заела нейното място. Берталда бе стъписана от ужас заради развитието на този разговор - тя си помисли, че приятелката й е покосена от внезапна лудост. Но лека-полека се убеди в свързаността на думите на Ундина, които освен това се припокриваха така добре с предишните събития и още повече с вътрешното чувство, с което истината винаги успява да се разкрие пред нас. Почувства се странно, че сега е станала част от една от тези приказки, които преди бе само слушала. Тя гледаше Ундина със страхопочитание, но не можа да преодолее ледените тръпки, които я разделяха от нейната приятелка. И когато вечерта дойде, тя се запита как е възможно рицарят да обича жена, която, поне според нея, е по-скоро дух, отколкото човешко същество, както последният разговор разкри.

© Фридрих де ла Мот Фуке
© Надежда Караянева, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.02.2019
Фридрих де ла Мот Фуке. Ундина. Прев. Надежда Караянева. Варна: LiterNet, 2019