ВЪВ ФЕРМАТА

web

На двора, край локвите, позлатени от слънчеви медали, върху гранитни колони е гълъбарникът: малка къщичка. Цяла една Холандия с врати, прозорци, сини, жълти, червени стълби с бял кант, и скривалища, и тайници, и помпони, и островръхи шипове, но най-вече четири пиньона и кула, ветропоказател, който се върти заедно със своя зелен конник, възседнал златен кон, препускащ в празното пространство от цели два века, красиво движен от вятъра - сутрин, обед, вечер, през зимата, през пролетта, през лятото, през есента. И през есента! Сред внезапните пориви на вятъра и свистенията на бурята във виолетовото небе.

*

Внезапно вълнение на пъстри гълъби и пляскане на крила, и почуквания с човка, и вкопчване в покривните покрития, и преследвания, и кръжене, и гневни гукания, и борба, и гняв, и мъка, и любов - изневиделица! лай на куче, - внезапно тишина и страх, а после отново полети, врява, цвъртеж, борби, удари, омрази, любови, чак до неизбежното решително стълкновение, в което целият този наивен и благодушен народ се настървява, избива се взаимно и се разкъсва, и ето че изтръгнати пера се стелят като сняг, мъртви, в двора върху локвите.

*

Добра и весела къщурка все пак: ако ти се прииска спокоен уседнал живот: прясна вода в улеите, жито в полята, стърнища, слама, слънце по нагорещените покриви. Мудните крави се връщат от пасищата, овцетe, потропвайки с копита, вървят на стада към оборите. Лекотата на съществуването дреме в мъркането на котките на прага. Ето го шарения петел - и възглупавите кокошки, все така щастливи на бунището - с гребен, паднал върху окото, като на подпийнал човек, да се оглежда в локвите.

*

Уви! И най-простите, благодушни и наивни мисли също се стълкновяват в сърцето, сякаш самото добро е противоречиво!

1887