КЛЕРВО

web

Къде? В магичните далнини на мечтите ми, отначало доста смътно, почти невъзможно; постепенно очертаващо се и видимо; и накрая реално, тъжно и безкрайно похабено, право пред мене се яви на своето възвишение онова, което предугаждах: замъкът без стил, без епоха, без предтечи, а сред запуснатостта на мебелите, на черните и жълти канапета, на копринените акажута - днешният вестник, дъхтящ на мастило и прясна целулоза, разгънат пред празен стол, докато чаят димеше, поднесен на масата в изящна чаша.

*

Къде? След срещата там, в една долчинка с ловджийски рогове и ловци, чието име отеква от слуха в паметта: легендарно!, за да възкреси видение на старо, окаяно злато, в което сякаш кървят стенни килими, наранени от пироните, шлемове с премахнати змиевидни дракони [от герба], кухи и огънати доспехи - и мълком горящите открай време в параклиса няколко дълги восъчни свещи пред светиците, смирените свети мъченици в синя мантия на бледата стена.

*

Къде? Един ден, когато се изтръгна от съществуването и душата, той отново ще се яви пред мен - символ на моя надменен, приключил живот: срутени стени; сломена гордост; изоставени, буренясали дворове, зеленясали надежди; мрачни донжони, безмълвни силуети; попукани каменни плочи, кривнати покриви, животни в тревата, бухали на билото, а в дъното, съвсем навътре, по дължината на сетния стълб - разпнатата химера на моето изкуство, без вик, без стон - мъртва!

*

Ти, незнайни мечтателю, ти, крачещият в тази обител на бляна, ти, който си бил в съседната стая или на стената, именно ти подир нашето заминаване навярно си оставял лъжичката да падне в изящната чаша с траурния звън на среброто.

1887