ПО МАРКС

web

Във време оно,
когато в Бейкоз
все още се вадеше калкан,
един зимен ден,
в който дърво и камък се пукаше,
трима главанаци
с наета моторница,
господ да ни вразуми,
излязохме по Босфора
да си търсим белята.
Макар и дебело облечени,
дори преоблечени,
зъзнем от студ,
та майката си трака;
бутилката коняк ни иде на помощ,
та криво-ляво стигаме даляна.
Пазача на фара, с риза развята
и разпокъсан десен крачол,
гологлав и бос,
с гърди, пришпорени
от откъснал се от Родопите
лудешки вятър,
хич не му пука,
стои на крак на върха на фара,
върти си синджир непукистът му неден,
и точно тогава казах на аркадашите:
ето ви по предписание Марксово човек,
който няма какво да загуби,
освен синджира си.