 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИЗФИРЯСА ЯКО ДИМ
Бях дете,
когато за първи път се сдуших
със сянката си.
Където аз, там и тя -
сакън да не изпусне нещо,
ръкопляскам ли - и тя,
смея ли се - и тя;
ту набъбва, ту изпуска.
Кога дойде, че ще си иде вече?
Отиде си биля,
когато баба отвори вратата.
Коскоджа ми ти женище,
а не мой разбра защо плача.
© Джан Юджел
© Хюсеин Мевсим, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2020, № 12 (253)
Други публикации:
Страница (Пловдив), бр. 2, 2016, с. 68-73.