ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ГРЪЦКАТА КУЛТУРНА ПОЛИТИКА ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XX ВЕК

Димитриос Румпос

web

Процесите на създаване и формиране на културни политики са различни в отделните страни. Те зависят от историческия път на страната, от начина на управление и финансиране и от поставените цели. В статията се разглеждат тенденциите в развитието на гръцката културна политика през втората половина на XX в., като изследването се основава на анализа на статистически данни, документи на културните институции на Гърция и Европейския съюз, критично осмисляне на публикации, специални уебсайтове, свързани с темата, и лични наблюдения.

Цялостният духовен и културен живот на Гърция през 50-те години на XX в. протича под силното влияние на тежките последствия от Гражданската война (1946-1949) и разгарящата се в Европа и света Студена война. За дълъг период от време (1952-1967) в страната се формира и функционира специфичен многопартиен парламентарен режим, който се различава значително от парламентарната демокрация в западноевропейските страни. Въвеждат се извънредни мерки и закони, които безспорно засягат културата и образованието. Филми, вестници, списания, брошури и книги са под пълен държавен контрол. Характерното за 50-те години е, че творчеството, свободата на словото, свободното движение и религиозната свобода се подлагат на изпитание.

В Конституцията от 1952 г. като цели, стоящи пред началното и гимназиалното образование, се посочват моралът, духовното възпитание и развитието на национално самосъзнание, основани на елино-християнската култура. Културните дейности и инициативи, които излизат от рамките на официалната култура, се считат за подмолни. На много гръцки интелектуалци се налага да емигрират в Европа.

В областта на средствата за масова информация това десетилетие се отличава с множество списания за семейството и седмични издания с притурки енциклопедии и класически произведения. Държавата държи монопола върху един значителен дял от книгоиздаването, този на училищни пособия. Учебниците се издават от Организацията за училищни книги, която е "наследство" от диктатурата на Метаксас¹ от 1937 г. и тази традиция продължава и през следващите няколко десетилетия.

През този период радиото е средство, което предизвиква истинска революция в областта на информацията и културното общуване. Държавната радиослужба, създадена през 1938 г., в края на войната става Национално радио изцяло под прекия контрол на държавата. Независимо от своя пропаганден характер, радиото със своите театрални и музикални продукции, интервюта с творци и новинарски емисии допринася за културното многообразие в ежедневието. През 50-те години киноизкуството в Гърция се развива динамично и преминава под надзора на Министерството на промишлеността. Филмите, снимани по това време, са евтини продукции, предимно мелодрама, комедия, социална драма (за повече вж. Ρούμπος 2007: 170-172).

В средата на десетилетието консервативните правителства на Гърция осъзнават, че културата в страната се нуждае от стабилни структури. Възстановяват се някои стари културни организации, но се изграждат и нови научни центрове, кинофестивали, учредяват се държавни награди². Безспорно институцията, изпълняваща културна политика през това десетилетие, е Гръцката туристическа организация, основана през 1951 г. Под нейния надзор е Атинският фестивал, организатор на редица културни прояви през летния сезон. В този период възникват културни институции, създадени с частна инициатива, които привличат изтъкнати интелектуалци и творци³.

Големите градски центрове - Атина и Солун търсят начини за комуникация и връзки с външния свят. След края на войната се откриват нови чуждестранни културни институции, а други възстановяват разрушените си служби. През 1948 г. в Атина отваря врати представителството на фондация "Фулбрайт", Френският институт развива широка дейност, Британският съвет изпраща свой постоянен представител. Значимо е и присъствието на Италианския институт и на Гръко-американския съюз. Тези културни институции развиват дейност в подкрепа на езика, обмяната на идеи, контактите на членовете и приятелите си в страната и в чужбина.

Новото десетилетие се характеризира с обрати в политическия и социалния живот в Гърция. Правителствата на Георгиос Папандреу, през краткия период на своето управление (1963-1965), прекратяват полицейския терор и приемат редица важни законопроекти, с които се отменят голяма част от извънредните мерки и закони, и последствията от Гражданската война, отделят особено внимание на образованието и културата. През 1964 г. Парламентът приема няколко закона за реформи в образователната система, разработват се нови учебници и се утвърждават нови програми, съобразени с европейските стандарти. Образованието е задължително и безплатно, и за първи път, след края на войната, става приоритет за управляващите. В Патра и Йоанина се откриват първите провинциални висши учебни заведения. За решаване на езиковия проблем започва замяната на "катаревуса" с "димотики".

През следващите две години политическата обстановка в страната се усложнява. На 21 април 1967 г. се извършва държавен преврат и военната хунта, ръководена от Георгиос Пападопулос, завзема основните правителствени и държавни учреждения. В основата на идеологията на режима се приема концепцията за "елино-християнската цивилизация". Режимът на полковниците възстановява почти всички извънредни мерки и закони от следвоенния период и наред с това приема нови, с които прочиства държавния апарат от противниците си. Посочените мерки засягат висшите и средните учебни заведения, радиото и телевизията, пресата и дипломатическите служби, дори и ръководството на ежегодния Атински фестивал. Режимът установява пълен контрол върху всякакъв вид информация и пропаганда.

Честите политически смени в Гърция през 60-те години на XX в. и напрегнатият и наситен с остри борби политически живот не дават възможност за големи културни начинания. Разцвет и развитие на културата и изкуството има след падане на режима през юли 1974 г., когато правителствата на Константинос Караманлис и на Адреас Папандреу обръщат внимание на сектора, разработвайки програми за запазване и популяризиране на историческото и културно наследство. Приети са конкретни програми за спасяване и запазване на паметниците на Акропола и културното наследство на Света гора, както и за връщането в Гърция на древногръцки и византийски паметници на културата. Започват да функционират древните театри в Епидавър, Филипи, на Ирод Атически, Додони. Гръцкото киноизкуство отбелязва развитие. Структурата и съдържанието на гръцкото образование се привеждат в съответствие с европейските и световни изисквания. Открити са средни и висши технически училища, пристъпва се към промени в трите степени на образователната система. От 1-ви януари 1977 г. за официален език се въвежда димотики, опростява се гръцкият правопис.

С възстановяване на демокрацията и влизането на Гърция през 1981 г. в Европейската общност творческият свят започва да общува свободно с идеите и изкуството на Европа и света. Гръцките творци в една свободна и политически стабилна среда, освободени от идеологическите изкривявания на миналото, се приближават до гръцката традиция с критичен поглед и разграничаване. За съжаление, същото не се отнася за църквата, политическия елит и интелигенцията, които остават поддръжници на риториката на миналото.

След промените в Източна Европа през 90-те започва господството на неолиберализма и постмодернистичния космополитизъм, преразглеждащ понятия и идеи от последните двеста години в посока подкрепяне на новаторството. В тази връзка, политиците в Гърция, които имат очаквания и отговорности, правят опити за реконструкция на културния сектор. Гръцкият парламент приема новия Закон за авторското право, сродните му права и културните въпроси (Νόμος 1993), които са за хармонизиране на националното законодателство в сферата на интелектуалната собственост с европейските норми.

За първи път културата се сдобива с план и стратегически насоки за развитие, които предвиждат създаването на Национална културна градска мрежа, в която да участват стари и нови регионални институции с цел да съживят провинциалните градове с помощта на местната власт, да навлезе културата в ежедневието и да се увеличи гражданското участие. Опитът за осъвременяване на културната политика се основава на децентрализацията на културния сектор, равнопоставеност при финансирането, използване на културните ресурси, модернизация на старите институции под надзора на министерството и създаване на нови⁴.

Големите политически, социални и икономически промени на международната сцена и приливът на икономически емигранти⁵ в Гърция формират изцяло различна среда. Правителството на Костас Симитис⁶ излиза с програма за радикални промени във всички сфери на социално-икономическия и политическия живот. В нея се съдържат и мерки за реформи в местното самоуправление и образованието и други, като стратегическа цел на правителството е, Гърция през 2001 г. да покрие критериите и да се включи във втората вълна на единния европейски валутен съюз. В областта на културата министерството променя изцяло линията, следвана от предишното ръководство, като оставя встрани съвременната култура и дава предимство на културното наследство. Разработени са стратегически и оперативни програми, които обезпечават поредица от действия в териториално устройствената защита на недвижимите културни ценности, акцентира се на контрола върху консервацията и реставрацията им. Наложително е да добавим и предвиденото изграждане на 14 съвременни културни инфраструктури в градовете Атина, Лариса, Солун, Митилини, Родос, Волос, Верия. Изводът е, че държавата подкрепя инфраструктурни проекти и подпомага традиционното излагане на изкуствата.

До 1971 г. с културните въпроси на Гърция се занимават различни служби, Министерствата на образованието, на вътрешните работи, на социалната политика и на външните работи. По време на диктатурата се полагат основите на т.нар. в началото Министерство на културата и науката⁷. Появата му сама по себе свидетелства за окончателно преминаване към държавна интервенция в областта на културата. С възстановяването на демокрацията през 1974 г. министерството започва да работи активно, определя принципите, методите и стратегията на национална културна политика. Под ръководството на бележити личности като актрисата Мелина Меркури, която е министър в продължение на почти десет години, са поставени основите на политиката, следвана и до днес в общи линии. По нейна инициатива през 1985 г. е създадена програмата "Град на европейската култура", известна по-късно като "Европейска столица на културата".

Основните цели на културната политика на Гърция според официалните документи са: равнопоставеност за достъп и участие в културния живот, популяризиране на гръцката културна идентичност, популяризиране на културното многообразие, подкрепа на творчеството. Гръцкият модел на културна политика е модел на фиктивна децентрализация. Определянето на целите и приоритетите на културната политика са от компетентността на Министерството на културата, а изпълнението им се възлага на институциите под негов надзор, занимаващи се с театър, музика, кино, музеи, галерии и изобразително изкуство, недвижимо културно наследство. Тези центрове са от типа "на една ръка разстояние" (arm’s-length bodies) от министерството, юридически лица, които осъществяват специфична културна политика в съответната област:

• Националният театър⁸;
• Националната опера⁹;
• Държавният театър на Северна Гърция¹⁰;
• Общински театри¹¹;
• Държавния оркестър на Атина¹²;
• Националната галерия¹³;
• Гръцкият киноцентър¹⁴;
• Гръцка фондация за култура¹⁵;
• Издателства;
• Музеи и др.

Институциите имат самостоятелно управление, но се контролират пряко от министерството, като управителните съвети се избират от министъра, а средствата за издръжка са предимно от държавната субсидия. В определени случаи тези институции се ползват с относителна автономия, главно поради личността на президента и членовете на управителния съвет. Някои регионални организации (примерно фестивалите) са под надзора и се финансират от местното управление, а Дворецът на музиката в Атина се управлява от избрания управителен съвет от Министерството на културата и от Дружеството на приятелите на музиката. Министерството финансира чрез "Националната градска мрежа" и "Държавна култура" много регионални институции под контрола на общините, както и други с по-широк диапазон на дейност като: Музея "Бенаки", Гръцкия литературен и исторически архив и др.

В полето на културни дейности работят и неправителствените организации - фондация "Александрос Онасис" (за повече вж. Румпос 2019: 120-121), фондация "Ставрос Ниархос", фондация "Бодосакис", фондация "Михалис Какоянис", Благотворителна фондация "Йоаннис Лачис", фондация "Екатерина Ласкариди" и др. Те осъществяват различни инициативи и проекти в подкрепа на гръцката култура. Разработват, управляват и финансират програми в области като образование, наука, култура и други. Адаптивни са към средата и имат възможността да предлагат нетрадиционни продукти, отговарящи на търсенията в културното поле. Наличието и дейността им подхранват разнообразието и привличат публично внимание.

Във връзка с плурализма на медиите трябва да отбележим, че в Гърция има множество държавни и частни радиа и телевизии с национален обхват, както и частни с локален. Характерна черта за програмите на държавните телевизии ЕРТ 1, ЕРТ 2, ЕРТ 3 и канала на Гръцкия парламент са многобройните предавания за гръцката диаспора, за образование и култура. В програмите на частните телевизии се наблюдава относително слабо отразяване на културни инициативи и предавания по културна тематика.

Международната културна политика на Гърция е отворена към европейската и световната култура и насърчава представянето под различни форми на най-добрите постижения на собствената си култура в чужбина. Основните държавни институции, отговорни за международните културни връзки, са Министерството на външните работи и Министерството на културата.

Във всяка страна начините за финансиране на изкуството са от особено значение при анализа на културната ѝ политика. Те дават отражение върху организационното разнообразие, целите и приоритетите на културните политики. Делът на разходите за култура на Гърция е от 0,37% до 0,50% от държавния бюджет. Министерството на културата получава също средства от Фонда "Археологически ресурси", Европейския съюз¹⁶, Държавната телевизия, Министерството на развитието и Организацията за местно самоуправление. Дългогодишната политика на стимулиране на културния сектор чрез данъчни преференции по ДДС се използва почти за всички дейности, като законодателят освобождава от данък облагаемия доход на дарителите, както и доходите на писатели и творци ¹⁷.

За настоящето изследване заслужава да обърнем внимание на факта, че мнозинството от гърците свързва отношението си към творчеството с ценности като родина, религия и семейство и с личните си възгледи като цяло (Highlights 2005: 13). Всъщност отношението на гърците не е по различно от общото, което цари в широките географски и културни рамки, към които като държава, традиционно, принадлежи и Гърция (поне според съответните проучвания на европейско равнище).

Важен фактор при формирането на гръцката културна действителност е позицията на държавата относно културата и културната политика, която изпълнява. Според проучване мнозинството от гражданите (47-55%) смята, че държавата няма културна политика и голяма част от политиците се отнасят недалновидно към културата, тъй като я смятат за "инвестиция, която няма пряка възвращаемост" (Highlights 2005: 52). При гръцкия модел на управление в областта на културата като цяло ролята на държавата е ограничена, но управляващите не са в състояние да предложат политика, която да отговаря на изискванията на обществото. Политиката след 1974 г. за държавна финансова подкрепа на културата е критикувана остро от мнозинството, което я определя като "държавническа политика". Управляващите, прибягвайки до определени ограничения на субсидиите, всъщност възпроизвеждат същата политика. "Само че тази политика не може да бъде ликвидирана, нито свита, без да бъде заместена от една друга" (Καρκαγιάννης 2005).

Заключението е, че през втората половина на XX в. Гърция изгражда модел на културна политика, основан на публично-частното партньорство, което обуславя диверсифицирането на източниците на финансиране и не на последно място превръща културата във фактор за развитие. Той служи като инструмент за децентрализиране на управлението на културни дейности. Твърде важен за гръцката културна политика е фактът, че бюджетът за култура не е фиксиран като процент от националния, което създава трудности на Министерството на културата при планиране и изпълнение на политиката си. Липсва също редовно преразглеждане от управляващите на формулираните цели и приоритети, съществуващите инструменти и постигнатите резултати в културния сектор.

Важни елементи на гръцката културна политика са регионалното културно сътрудничество, сътрудничеството с международни и неправителствени организации и включването на гръцката култура в световния културен обмен.

БЕЛЕЖКИ

1. Йоанис Метаксас (1871-1941) подкрепя разговорната форма на езика. Възлага създаването на стройна граматика на разговорния език с убеждението, че граматическите правила ще помогнат за овладяването на необуздания според него индивидуализъм на гърците (Клог 2003). [обратно]

2. Фондацията "Държавни стипендии" се основа през 1951 г., Фестивалите в Атина и Епидавър - през 1954-1955; Държавните награди за литература са от 1956 г.; Новогръцкият център на Атинската академия е от 1957 г.; Центърът за исторически изследвания към Националната организация за изследвания е от 1958 г., Националната галерия от 1954 г. [обратно]

3. Атинското технологично сдружение се основава от К. Доксиадис през 1950 г.; Кинематографският клуб в Атина е дело на Аг. Митропулу; Кинематографското училище на Л. Ставраку се създава през 1951 г.; Театърът на изкуството на К. Кун - 1954 г.; Гръцкият народен театър на М. Катракис - 1955 г. [обратно]

4. Националният център на книгата е създаден през 1994 г. като организация с нестопанска цел към МК, с цел да изпълнява националната политика за популяризиране на книгата. От януари 2014 г. НЦК престава да съществува самостоятелно и преминава към Гръцката фондация за култура. [обратно]

5. Емигрантите са 7,3% от населението на страната (Greece n.d.). [обратно]

6. Поради здравословни проблеми А. Папандреу не успява да завърши мандата си и през януари 1996 г. отстъпва министър-председателския пост на К. Симитис. Последният обявява предсрочни парламентарни избори, в които успява да спечели доверието на избирателите. [обратно]

7. През 1985 г. е преструктурирано в Министерство на културата. [обратно]

8. Националният театър е основан през 1901 г. като Кралски театър, но затваря врати седем години по-късно. Открит е отново като национален театър от министъра на образованието Г. Папандреу през 1930 г. Целите, които стоят пред театъра, са: чрез театралното изкуство да бъде представено духовното богатство на народа, запазването на гръцката културна идентичност, изследователска дейност в областта на театъра, сценично преподаване, международни театрални обмени главно в Европа и държавите с гръцка диаспора. [обратно]

9. Националната опера е основана през 1939 г. като филиал на Държавния театър и изнася представления на сцената на театъра. От 1944 г. е автономна институция със собствена сцена. От създаването си до днес изпълнява основната си функция да предлага на гръцка и чужда аудитория продукции с високо качество - балет, оперети, опери за деца, рецитали и т.н. Операта разполага с Професионална танцова школа и организира образователни програми за участници на различни възрасти. [обратно]

10. Държавният театър на Северна Гърция е член на Съюза на европейските театри от май 1996 г. Една година по-късно в Солун е проведен шестият фестивал на Съюза, събитие с изключителна важност за Гърция. В рамките на европейската програма "Култура" театърът осъществява редица дейности, свързани с инфраструктурата и развитието на театралното изкуство. [обратно]

11. Театри има в следните общини: Агринио, Верия, Волос, Янина, Кавала, о. Хиос, Каламата, о. Корфу, Козани, Комотини, о. Крит, Лариса, Патра, о. Родос, Ламия, Серес. [обратно]

12. Държавният оркестър на Атина представя страната успешно на международни фестивали в Кипър, Румъния, Турция, Франция, Малта, Австрия, Германия, Китай. [обратно]

13. Ролята на Националната галерия, определена от законодателя, е създаване на сдружения, опазване, правилно съхраняване и изследване на произведенията на изкуството, както и да възпитава у публиката естетика. Националната галерия поддържа постоянни колекции от общонационално значение, които осветляват както развитието на изкуството, така и развитието на обществото. [обратно]

14. Гръцкият киноцентър е основният орган, който е упълномощен от държавата да провежда нейната политика, като пази, укрепва и развива киноизкуството в Гърция, излъчва, разпространява и популяризира гръцкото кино в страната и чужбина. [обратно]

15. ГФК е създадена през 1992 г. с цел представяне и разпространение на гръцкия език и култура в чужбина. Има представителства в Одеса, Берлин, Александрия, Триест, Букурещ, София, Белград, Тирана, Лондон, Вашингтон, Никозия. [обратно]

16. В периода 1994-2006 министерството получава 1,7 милиарда евро от ЕС (вж. Μενδώνη 2006). [обратно]

17. Παράγραφος 1 του άρθρου 22 του Κώδικα ΦΠΑ (Ν2859/2000). [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Данова & Христакудис 2003: Данова, Надя & Христакудис, Апостолос. История на нова Гърция. София: Абагар пъблишинг, 2003.

Клог 2003: Клог, Ричард. Кратка история на Гърция. Пловдив: Пигмалион, 2003.

Румпос 2019: Румпос, Димитриос. Културната дипломация и съвременна Гърция. Велико Търново: Астарта, 2019.

Βενιζέλος 2001: Βενιζέλος, Ευάγγελος. Για έναν πολιτισμό των πολιτισμών. Αθήνα: Καστανιώτης, 2001.

Καρκαγιάννης 2005: Кαρκαγιάννης, Αντώνης. Το κράτος, το κοινό και η ελεύθερη πρωτοπορία. // εφ. Καθημερινή, 16.05.2005.

Μενδώνη 2006: Μενδώνη, Λίνα. Πολιτισμός και Κοινοτικά Πλαίσια Στήριξης. // Μεταρρύθμιση, 3, 2006.

Νόμος 1993: Νόμος 2121/1993. Πνευματική ιδιοκτησία, συγγενικά δικαιώματα και πολιτιστικά θέματα. // ΦΕΚ16/26-1-2007.

Περιοδικό highlight 2005: Πολιτιστική συμπεριφορά των Ελλήνων. Αθήνα: ειδική έκδоση highlight, 2005.

Ρούμπος 2007: Ρούμπος, Δημήτριος. Ιστορία και πολιτισμός της Ελλάδας (1453-2000). Βελίκο Τύρνοβο: Астарта, 2007.

Χαμπούρη-Ιωαννίδου 2002: Χαμπούρη-Ιωαννίδου, Αικατερίνη. Η δομή του πολιτισμού στην Ελλάδα. // Πολιτιστικό Πλαίσιο. Πάτρα: ΕΑΠ, 2002.

Council of Europe/ERICarts 2012: Compendium of Cultural Policies and Trends in Europe, 13th edition, 2012 BG-5.

Financing 2006: Financing the Arts and Culture in the European Union, 30.11.2006 <http://www.europarl.europa.eu/thinktank/en/document.html?reference=IPOL-CULT_ET%282006%29375309> (25.06.2019).

ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ

Γενική n.d.: Γενική Γραμματεία Απόδημου Ελληνισμού <http://www.ggae.gr> (30.01.2016).

Εθνική n.d.: Εθνική Λυρική Σκηνή <http://www.nationalopera.gr> (25.06.2019).

Εθνική Πινακοθήκη n.d.: Εθνική Πινακοθήκη<http://www.nationalgallery.gr> (25.06.2019).

Εθνικό n.d.: Εθνικό Θέατρο <http://www.n-t.gr> (25.06.2019).

Ελληνική n.d.: Ελληνική Δημοκρατία, Υπουργείο Εξωτερικών <www.mfa.gr> (25.06.2019).

Ελληνική Πολιτισμού n.d.: Ελληνική Δημοκρατία, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού <http://www.yppo.gr> (25.06.2019).

Ελληνικό n.d.: Ελληνικό Κέντρο Κινηματογράφου <http://gfc.gr> (25.06.2019).

Κρατικό n.d.: Κρατικό Θέατρο Βορείου Ελλάδος <http://www.ntng.gr> (25.06.2019).

Onassis n.d.: Onassis Cosmos <http://onassis.org> (25.06.2019).

Συμβούλιο n.d.: Συμβούλιο Απόδημου Ελληνισμού <http://www.sae.gr> (25.06.2019).

Eurostat n.d.: Eurostat <http://epp.eurostat.ec.europa.eu> (25.06.2019).

Greece n.d.: Greece. // Compendium cultural policies & Trends <https://www.culturalpolicies.net/web/greece.php> (20.10.2016).

© Димитриос Румпос
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.06.2019, № 6 (235)