Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Май  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОЕТЪТ Г. СЕФЕРИС И ДИПЛОМАТЪТ Г. СЕФЕРИАДИС

Димитриос Румпос

web

Тази година се навършват 120 години от рождението на гръцкия поет, есеист, писател и дипломат Г. Сеферис. Той е един от най-значителните представители на най-новата гръцка поезия, централна фигура от литературното поколение на трийсетте години в Гърция.

Г. Сефериадис е истинското име на поета, роден през 1900 г. в Смирна (Мала Азия) - място, където са запазени живи традициите от древността и народната песен живее втори живот. Баща му - Стелиос е един от известните адвокати в Смирна, учен със световна известност и участник в редица конгреси по международно право. През целия си живот пише стихове за подвизите на Александър Македонски, за походите на Ксеркс и смелостта на елините, но ги публикува с псевдоним, тъй като смята за недостойно сериозен учен да се занимава с поезия.

През 1910-11 г. ситуацията в Европа и на Балканите започва да се променя и се проявяват първите признаци на наближаваща война. Младотурците извършват рязка промяна в политиката си спрямо нетурските националности и започват масови преследвания и репресии срещу християнското население. Гърция се намира във враждебни и напрегнати отношения с Турция, която предприема масови изселвания на гръцкото население в Мала Азия.

За да осигури по-добро бъдеще на децата си, Стелиос Сефериадис със семейството си напуска своя подреден дом в Смирна и се установява в Атина. В тежките години на Първата световна война младият Г. Сеферис завършва гимназия и постъпва в Юридическия факултет на Атинския университет, следвайки семейната традиция. Завършва образованието си във Франция и Англия, като усвоява до съвършенство и двата езика. Като студент във Франция, следвайки пътя на баща си, пише своите първи стихове на френски език, които никога не отпечатва.

Интересът му към поезията го насочва към творчеството на френските поети-модернисти П. Клодел, Маларме, Пол Валери. Сеферис е изпитал влиянието на големи поети като Т. С. Елиът, А. Жид, Елюар, Пиер-Жан Жув, А. П. Фарг, Шарл Кро и др. За първи път името му се появява с превода на философско-художественото произведение на Пол Валери "Вечер с господин Тест".

През 1925 г. Сеферис постъпва на служба в Министерството на външните работи. Целият му живот е отдаден на дипломатическа кариера: в началото е съветник по печата в министерството в Гърция, вицеконсул в Лондон, консул в Албания, Ливан, Сирия, Йордания и Ирак. Последният му пост, преди оставката, е посланик в Лондон (1957-1962). Скитническият живот на дипломата Г. Сефериадис определя до голяма степен етапите в творчеството на поета Г. Сеферис.

Дипломатическият опит, натрупан в чужбина, където е принуден да живее, и постоянната му връзка с родината, раждат неговите три "Корабни дневника". Първият отразява пребиваването му в Лондон и Албания, вторият пътуванията по време на Втората световна война в Средния изток и Южна Африка, а третият описва любимия Кипър и отношението му към британските колонизатори на острова на Афродита. Сеферис е автор на един роман "Шест нощи под Акропола" и на множество есета, представляващи върхове в гръцкото есеистично слово, като основни теми в тях са живата гръцка традиция (Еротокритос, Макриянис, Теофилос), принадлежността към гърцизма и съвременните тенденции в европейската духовност. Създава есета за Кавафис, Паламас, Сикелианос, Калвос, посветени на Данте, Делфи, Омировите химни и др., отличаващи се с високи качества и пораждащи размисъл.

Започва творческа дейност през 30-те години, като публикува първата си стихосбирка "Завой" (1931) - едно истинско свидетелство за времето. Настъпил е периодът на световната икономическа криза, с горчиви разочарования и малко надежди. Сеферис пише за предизвикателствата на своята епоха като очевидец, за трудностите, пред които е изправена родината му, за духовните сътресения. Преобладаващо чувство в стихотворенията е разочарованието и мъката. Стихотворението "Отричане" е последица от Малоазийската катастрофа, търсене на загубената родина, която поради една политическа грешка, е откъсната завинаги. Тази национална катастрофа е повратен момент за новогръцката поезия и ако за мнозина творци е крушение на идеалите, то за Сеферис е откъсване от спомените за детството, подрязване на крилата на младежкия му ентусиазъм.

На скрития самотен бряг,
бял като гълъбица,
усетихме на пладне жажда:
Водата беше мътна.

И върху пясъка златист
писахме името ѝ.
Повя внезапно вятър лек
и буквите изтри.

До края на годината се появяват 16 отзива за стихосбирката, в които мненията са противоречиви - някои я утвърждават, други отричат, но повечето акцентират върху новото мислене, което ще се развие и завладее цялата гръцка поезия. Патриархът на гръцката литература Костис Паламас пише: "Заглавието на "Завой" не го виждам само взето от първото стихотворение. То е един завой, който внезапно прави новата ни поезия в стъпката на танца, някак неочаквано и за да огорчи не само тези, които са вън от танца, но и самите танцьори. Стиховете от "Завой" са зашифровани. Нуждаят се от някакъв ключ. Не го виждам. Принадлежа към онези, за които ключът е нужен, макар и някои, може би невнимателни, да ме намират за труден" (Παλαμάς 1931: 996). Паламас признава, че нещата с времето са се променили и продължава разсъжденията си: "Аристократичните стихописци от рода на Сеферис не смятат тази помощ за задължителна. Те не търсят почитатели. Протеична, поезията има хиляди начини да се изрази." (Παλαμάς 1931: 997).

В следващата си поема "Щерна" (1932) поетът събира една история, биография на поколение, измъчено от войни, живеещо на прага на нови нещастия и войни. Поемата е дълбоко хуманистична и въпреки безнадеждността си поучава в края, че щерната ще разхлади дъха на жадните, ще дойде време, далеч от болките и страданията.

Събрали болката на свойте рани,
да се спасим от болката им страшна,
събрали мъката на свойто тяло,
да се спасим от неговата мъка,
да цъфнат рози кръв на наш'те рани.

Да стане всичко както е било
за пръстите, очите и устата.

Поетът Наполеон Лапатиотис отбелязва, че Сеферис е силно повлиян от определени френски поети, че много стихотворения "крачат в чужда пръст. Без да може да определи някой в каква чужда пръст крачат, издава ги нещо лъжливо във формата им и главно в същността им". Завършвайки статията си, Лапатиотис подчертава, че Сеферис "в следващите си произведения може да ни даде пример за по-чисти и може би строго лични поетически възможности" (Λαπαθιώτης 1931: 271). Според критици първите две книги "Завой" и "Щерна" са повлияни от Пол Валери, Ст. Маларме, Жюл Лафорг, докато по-нататъшното творчество на Сеферис има повече пресечни точки с големите модернисти на англоезичния свят.

През 1935 г. се появява стихотворният епос "Роман" - плод на духа на епохата, на вълненията за света и родината. Това са 24 песни, които напомнят за "Илиада" и "Одисея". Докато Омир влага в сърцето на своя герой надеждата, че един ден ще се върне в жадувания дом, който съществува и го очаква, както при Телемах и Пенелопа, за Сеферис няма надежда, че родната Смирна някога ще го приеме в обятията си. За него след Малоазийската катастрофа пътищата към родината се затварят и остава само мъката на поета.

Скърбя, че оставих да изтече през пръстите ми
една широка река,
без да изпия нито капка.
Сега потъвам в камъка.
Една мъничка пиния в червената земя -
тя ми е другар.
Всичко, което обичах, изчезна заедно със къщите,
които бяха нови миналото лято,
а есенният вятър ги събори.

Като дипломат, Сеферис е в течение на събитията и разбира по-добре от мнозина какво се готви. В стиховете му, макар и писани през 1935 г., се усеща страхът за бъдещето. В "Санторин" той сякаш предвижда проливането на невинна кръв и целия ужас на фашистката окупация, посочва силата на злото, което завладява света.

когато се огледаш и съзреш
кръг от пожънати нозе,
кръг от ръце умрели,
кръг от очи, пълни с мрак;
когато не ти е позволено даже да избираш
смъртта, която искаш да е твоя,
и чуеш вой -
и даже вълчи вой - знай,
това си си заслужил.

По време на Втората световна война Сеферис придружава гръцкото правителство в изгнание на о. Крит, Египет, Южна Африка и Италия. Завръща се в свободна Гърция през 1944 г., но войната е оставила след себе си огромни материални разрушения и човешки жертви, които за дълъг период от време пречат за пълното нормализиране на политическия и обществения живот. По време на почивката си на о. Порос, семейство Сефери посещава с лодка малък остров, който разделя о. Порос и Пелопонес. Лодкарят показва кораб, потопен от германците, на който се вижда само част от комина му над водата. Името на потопения кораб е Кихли и скоро става заглавие на една от най-трудните поеми на Сеферис, заредена с травматизиращите преживявания на световната война и последвалата в Гърция Гражданска война. Поемата започва с "Къща край морето", която напомня за къщите и офисите, където поетът е живял и работил. В тази къща, в отделни части, главният герой размишлява за миналото, за мъртвите, минали някога през това място, за хората от неговия отминал живот и завършва: "Знаеш ли, че къщите се сърдят много, когато ги разголиш".

В своето творчество Сеферис се стреми не само да възкреси миналото, но и да "митологизира" съвременността. Затова понякога е трудно да се различи историческият факт от мита, миналото от съвременността. Сеферис сякаш унищожава границата между тези понятия. В стихотворението си "Елена" се връща три хиляди години назад, за да събере факти за сегашната война и да отрече всяка война. С тази цел той по нов начин разработва мита за Троянската война. Елена никога не е била отведена в Троя. Хера, разсърдена от Афродита, ще сложи в кораба на Парис един идол, а истинската Елена ще изпрати в Египет при цар Протей, където като Пенелопа ще чака края на войната и завръщането на Менелай.

вестителите, идващи да съобщят,
че толкова страдания, толкова животи
са се продънили във бездната
заради една празна туника,
заради една Елена.

В тези последни редове на стихотворението обобщаващият извод: "Нима всичката кръв само за един идол?", е плод на изстрадания опит от двете световни войни и Малоазийската катастрофа, а не се отнася само Троянската война.

През есента на 1953 г. семейство Сефери за първи път посещава Кипър, обявен за британска колония с Лозанския договор. За острова 50-те години са период на сблъсъци между британското колониално правителство и кипърските обществени нагласи. По време на едномесечния си престой поетът посещава множество културни паметници, среща се с обикновените кипърци, наблюдава ежедневните им занимания, a първите му впечатления са, че Кипър е "гръцки, без грък жандармерист или държавен служител". В дневника си Сеферис отбелязва лаконично: "Видях обичаи, които само като дете познавах." На острова поетът открива гърцизма, който не е определен от държавни институции и държавни граници. Той се озовава ненадейно в един свой свят, изгубен в детството, който е застрашен от английската власт.

След първото си посещение в Кипър пише четири стихотворения, свързани с местности в Кипър. Първото е озаглавено "Агианапа 1", с което започва следващата му стихосбирка. Посещавайки праисторическия град Енгоми, красотата на природата вдъхновява поета и той създава едноименното стихотворение. В "Кипърски Саламин" използва като декор най-големия град на острова в древността - Саламина, намиращ се в залива Амохостос, за да изрази недоволството си срещу британската окупация.

Земята няма дръжки,
та да я сложат на гърба си и я отнесат,
нито пък могат, колкото и да са жадни,
да подсладят морето с грам вода.

В последните редове на стихотворението посочва две евентуални решения. Едното е понасяне на загуба: "Може ли да се промени умът на силния? Кого той ще послуша?" И дава отговор:

- Да, но вестителят се е затичал и
колкото да е дълъг пътят му, ще донесе
на тез, които искаха да вържат с вериги
Хелеспонта,
ужасното известие от Саламин.

След изчерпване на всички дипломатически усилия за мирно решаване на Кипърската криза в периода (1955-1959), кипърците въстават с оръжие в ръка срещу колониалната власт. Сеферис, като посланик в Лондон, е един от основните преговарящи по Лондонско-Цюрихското споразумение, с което се цели разрешаването на проблема. Изразява несъгласието си по много от въпросите, криещи бъдещи рискове и постановки като разделението на острова. С подписването на споразумението от Гърция, Турция и Великобритания, Кипър е обявен за независима република, но заплахите от страна на Турция, въздушните нападения и междуобщностните стълкновения не стихват. Стига се до разполагане на умиротворителни войски на ООН и водене на постоянни преговори за решаване на конфликта.

От дневника на Сеферис става ясно, че идеята да напусне дипломацията, не му е чужда. В писмо до сестра си Йоанна Цацу споделя: "За съжаление, да си вадиш хляба с литература е по-голямо заробване отколкото в кариерата. Поне сега се чувствам изцяло и съвсем независим относно духовните въпроси...". Това свое намерение споделя и с Т. Елиът, които ще отговори: "Но трябва всеки да има и друга работа. Не можеш да се отдадеш само на поезията, защото вярвам, че голяма част от поетичното творчество е подсъзнателно и трябва всеки да разполага с време, през което да го занимават други неща".

След оттеглянето си от активния политически живот дипломатът прави равносметка на творческия си път в своята последна творба "Три тайни поеми", излязла от печат през 1966 г. По време на режима на полковниците в Гърция обнародва протестна "Декларация", разпространена в международния печат, представляваща смел обвинителен акт срещу наложения от 1967 г. режим, а погребението на поета през 1971 г. се превръща в многолюден митинг срещу хунтата.

Г. Сеферис е поет, отразяващ историята и създаващ митове за своето време, ползвайки древната митология. Омировият Одисей и поуките от двадесетгодишното му странстване винаги присъстват в стихотворенията му. Поетът преживява духовно и творчески всички важни събития, които съпътстват родината му. В творчеството му присъстват отгласи от спомени, изпълнени с войни - Балканската, Междусъюзническата, Първата световна, Малоазийската катастрофа, Втората световна война, Гражданската война в Гърция.

Като дипломат от кариерата Сеферис не може пряко да говори, да изразява чувствата си, но върху белия лист изказва дълбоките си вълнения и мисли. Той изразява своята позиция за всичко случващо се и излага направо и решително личното си становище за ситуации, събития и хора в своите дневници, в коментарите, в личната кореспонденция до значими личности от политическите и културните кръгове, но най-вече в своите стихове. От позицията на човек, познаващ величието и паденията в историята на своя народ, той вижда над пожарите и разрушенията силата на националното самосъзнание, вярва и влива своята вяра в душата на читателя (Гръцка 1978: 100).

През 1963 г. Г. Сеферис получава Нобелова награда. Мнозина споделят мнението, че е удостоен с високото отличие за литература, защото се е възползвал от връзките си като дипломат, но неговите изследователи са на различно становище. Според Т. Д. Франгопулос: "Сеферис е вододел в гръцката поезия. Той е новатор както във формата, така и в тематиката. С течение на годините, читателите се убеждават все повече, че Сеферис е големият преобразовател и създател на новото лице, което прие нашата поезия след него". Поетът приема Нобеловата награда като солидарност с духа на Гърция, изразена от Шведската академия. Не е случайно, че тя е смятана и като признание за литературното поколение на 30-те години.

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Гръцка 1978: Гръцка поезия XX век. Съст. С. Гечев, Б. Божилов, М. Жечев. София: Народна култура, 1978.

Сеферис 2002: Сеферис, Г. Езикът и чудовището. София: Балкани, 2002.

Сеферис 2004: Сеферис, Г. Аргонавти. Прев. от гръцки Стефан Гечев. София: Захарий Стоянов, 2004.

Λαπαθιώτης 1931: Λαπαθιώτης, Ναπολέων. «Στροφή» Γιώργου Σεφέρη. Πειθαρχία, έτος Β΄, τεύχος 21, 1931.

Μπήτον 2003: Μπήτον, Ρο. Γιώργος Σεφέρης περιμένοντας τον άγγελο. Μτφ. Μίκα Προβατά. Αθήνα: Ωκεανίδα, 2003.

Παλαμάς 1932: Παλαμάς, Κωστής. Η Στροφή. Περιοδικό «Νέα Εστία», τεύχος 10, 1932.

Σεφέρης 1990: Σεφέρης, Γ. Μέρες, τ. 6, σελ. 42: 07 Φεβρουαρίου 1952. Επιμέλεια Παναγιώτης Μέρμηγκας. Αθήνα: Ίκαρος, 1975-1990.

Φραγκόπουλος 1961: Φραγκόπουλος, Θ. Δ. Η Στέρνα: ορόσημο και οδόσημο. // Τιμητικό αφιέρωμα στα 30 χρόνια της Στροφής. Αθήνα, 1961.

 

 

© Димитриос Румпос
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.03.2020, № 3 (244)