ПОЛИТИКИ В СФЕРАТА НА КУЛТУРАТА НА ДВЕ ДЪРЖАВИ ОТ БАЛКАНСКИЯ РЕГИОН

Димитриос Румпос

web

При увеличаващата се глобализация на света, която предполага по-тясно съжителство на различни култури, културните политики на повечето европейски страни споделят някои общи принципи, които са подходяща отправна точка за анализ.

България и Гърция са членки на ЕС, Съвета на Европа и ЮНЕСКО с активно присъствие и дейност. Географското съседство, културните традиции и богатото културно наследство поставят двете страни в центъра на изследването. Приоритетите, с които се отъждествяват културните политики на двете страни са: плурализъм, подкрепа на творчеството, подкрепа на културното наследство и идентичността, културно участие.

Според някои изследователи двустранният сравнителен анализ е проблемен и съответно скептично трябва да бъдат приемани резултатите. Причините са: разнообразната методологична рамка, която все още продължава да се определя от системата на националните статистически служби, липсата на данни, съществуването на съмнения относно извора на данните и точността при измерването им. Друг фактор, на който се обръща внимание, е относителността и съдържанието на понятията, така както са тълкувани от държавите, следователно и различните цели, които си поставя всяка държава (Skaliotis 2002: 19). Призната е липсата на унифициране и еднообразие, която се обяснява с различните цели и политика на всяка страна.

Въпреки горепосочените становища, изследвания, които акцентират върху проблемите, празнотите или различията в политиките, могат да помогнат за преоценка на водените културни политики. В статията са описани силните и слабите страни за всяка държава, като изследването се основава на преглед на документи от институциите на двете държави и ЕС, статистически данни, публикации и инициативи, свързани с темата.

I

Формиране и развитие на културната политика на Гърция

В началото на XIX век, когато се създава гръцката държава, за мотивирането на гърците е било важно да имат съзнанието, че са приемници на богато културно наследство, на което се възхищават останалите народи. В Устава на новата държава от 1827 г. е записано, че "не трябва да се продават или да се пренасят извън територията на страната древните паметници на културата" (Κόνσολα 2006: 171). Гърция е съсредоточена към опазване на своето древно културно наследство.

Една от първите стъпки, направени от управляващите в областта на културата, е създаването на Държавната библиотека с указ от 1832 г. Година по-късно е последвана от Археологическата служба към Министерството на образованието, както и от други културни институции като Школата по изящни изкуства (1837 г.) в Атина, Музеят на Акропола (1865 г.), Националният археологически музей (1866 г.) и т.н.

Към края на XIX век се създава обществена среда с повишени културни и образователни нужди. Държавата се опитва да удовлетвори обективните потребности на гръцкото буржоазно общество в началото на следващото столетие като открива няколко културни институции: Националната галерия (1900 г.), Кралският театър (1901-1908), Атинската академия (1926 г.), Националният театър (1930 г.), Националната опера (1939 г.), Държавният оркестър на Атина (1943 г.).

След гражданската война (1946-1949) страната е в тежко финансово и социалноикономическо положение. Според управляващите, в средата на 50-те години, културата се нуждае от стабилни структури. Изграждат се нови научни центрове - Новогръцкият център към Атинската академия, Центърът за исторически изследвания към Националната организация за изследвания, кинофестивали, учредяват се държавни награди, организират се за първи път фестивалите в Атина и Епидавър. Гръцката туристическа организация е институцията, изпълняваща културната политика на страната. В този период се създават и културни институции с частна инициатива: Атинското технологично сдружение, Кинематографският клуб в Атина, Театърът на изкуството на К. Кун, Кинематографското училище на Л. Ставраку.

По време на военната диктатура (1967-1974) се полагат основите на Министерството на културата и науката. С възстановяването на демокрацията през 1974 г. министерството определя националната културна политика. През 1985 г. е преструктурирано в Министерство на културата.

В периода (2009-2013) министерството е реформирано, ликвидирано и възстановено. През 2009 г. в резултат на сливането на Министерството на културата с Министерството на туристическото развитие, се появява Министерството на културата и туризма. Връзката на туризма, основният икономически отрасъл на Гърция, с културния сектор като подкрепящ го елемент, допринася за децентрализация от централно към местно ниво. С тази стъпка се цели стимулиране на регионалното развитие, увеличаване на инвестициите и местното предприемачество. Икономическото състояние на страната и ограничените възможности на бюджета през 2012 г., са причина за ликвидирането на Министерството на културата и туризма, а отделите за култура да преминат към новото Министерство на образованието, вероизповеданията, културата и спорта. След една година отново е преструктурирано в Министерство на културата и спорта.

То определя целите и приоритети на културната политика, а изпълнението им възлага на институциите под неговия надзор, занимаващи се с театър, музика, кино, музеи, галерии и изобразително изкуство, недвижимо културно наследство. Центровете са юридически лица, които осъществяват специфична културна политика в съответната област: Националният театър, Националната опера, Държавният театър на Северна Гърция, Общинските театри, Държавният оркестър на Атина, Националната галерия, Гръцкият киноцентър, Гръцката фондация за култура, музеите, Ведомството за изящни изкуства и др.

За целите на настоящето изследване ще отбележим, че в Гърция излъчват предавания множество държавни и частни радиа и телевизии с локален и национален обхват. Програмите на държавните телевизии и каналът на Гръцкия парламент представят на своите зрители многобройни предавания за гръцката диаспора, за образование и култура.¹ Същото не важи за програмите на частните телевизии, където се наблюдава слабо отразяване на културни инициативи и предавания на културна тематика.

Забележителна дейност в културния сектор на Гърция развиват голям брой неправителствени организации, които са адаптивни към средата и имат възможността да предлагат нетрадиционни продукти, отговарящи на съвременните търсения в културното поле. Конкретен пример за партньорство между частния и публичния сектор е откритият през 2017 г. културен център "Ставрос Ниархос", който фондация "Ставрос Ниархос"² построява изцяло със собствени средства. В него се помещават Националната библиотека и Националната опера, театър, студио за запис на музика, спортни съоръжения, детска площадка и др.

Основни цели и приоритети на гръцката културна политика

Според официалните документи основните цели на културната политика на Гърция са:

• Равнопоставеност за достъп и участие в културния живот;

• Популяризиране на гръцката културна идентичност;

• Популяризиране на културното многообразие;

• Подкрепа на творчеството.

През последните години правителствата поставят следните приоритети в културния сектор: опазване, поддръжка и популяризиране на материалното и нематериалното културно наследство, насърчаване на международното културно сътрудничество, преразглеждане на финансирането, въвеждане на критерии и механизми за оценяване, модернизиране и разширяване на материалната база, насърчаване на равнопоставеността при достъп и участие в културния живот, подкрепа на творчеството чрез различни начини на субсидиране, използване на новите технологии и интернет. В рамките на програмата "Информирано общество" се разработват проекти като дигитализация на културното наследство, създаване на интернет страници и др.

Към гореспоменатите трябва да добавим формиране на институционална рамка (Νόμος 2007), с цел да се гарантира бъдещото развитие на културата; признаване на необходимостта от специалисти в културния сектор; издигане и подобряване на фестивалите Атина - Епидавър; както и предприемане на важни стъпки за развитие на културния туризъм.

Акцент на официалната културна политика е популяризирането на гръцкото изкуство, културата на малцинствата (роми, тракийски мюсюлмани, политически и икономически емигранти) и тяхното интегриране в обществото. В тази насока правителствената политика е ориентирана към финансиране на образователни програми за деца-роми и една десетгодишна програма за мюсюлманското малцинство. Прилагането им съответства за създаване на необходимите рамки за равностойни възможности при израз на различни културни форми.

С голямото си културно наследство Гърция принадлежи към групата на останалите южноевропейски държави, богати на културно и историческо наследство като Италия, Франция, Испания. Запазването на наследството е основен принцип на националната ѝ политика³ и обхваща културни (археологически и исторически) ценности, отговарящи на установени критерии за оценка и класификация. На държавата са гарантирани привилегировани права, а действията се извършват чрез публичната власт. Характерни за Гърция са сложните и тежки процедури с участие на различни органи и множеството разрешителни режими. През последните години е очевидно, че поради недостиг на средства има реална опасност страната да се лиши от уникални богатства на своето културно наследство.

Международно културно сътрудничество

Основните държавни институции, отговорни за международните културни връзки, са Министерството на външните работи и Министерството на културата и спорта. В предвид на все по-честото признаване на важната роля на културата в опита за осъществяване на целите на външната политика, отговорните ръководни органи се стремят към хармонизиране на културната с външната политика. Министерството на културата и спорта работи в тясно сътрудничество с Министерствата на образованието и външните работи за реализиране на културната политика по отношение на гръцката диаспора. Основната рамка на международните културни връзки формират 81 двустранни културни договори и програми, които се изпълняват от горепосочените министерства. Коренните изменения на структурите и политиката на държавите от Източна и Югоизточна Европа, прехвърлянето на дейности на културния сектор на автономни институции в много държави, откриването на нови възможности за сътрудничество и финансиране съобразно политиката на Европейския съюз, ограничават резултатността от тези договори. Това е факт, който води до формирането на нови форми на международно културно сътрудничество.

Интересът на външната културна политика на Гърция се фокусира в реализиране на субсидираните от Европейския съюз и Съвета на Европа програми за сътрудничество в райони на Европа, Средиземноморието, Балканите, Адриатика, Черно море. Целта на програмите е представяне и популяризиране на гръцкото културно наследство като неразделна част от европейското, балканското и средиземноморското.

Финансиране на културата

Начините за финансиране на изкуството във всяка страна дават отражение върху организационното разнообразие, целите и приоритетите на политиките в културния сектор. Делът на разходите за култура на Гърция е от 0,37% до 0,50% от държавния бюджет. Разпределението на разходите по дейности не е равномерно, тъй като културното наследство получава най-голям дял 62,2%, следва музиката 11% и т.н. (Council of Europe 2015). Министерството на културата получава средства от Фонда "Археологически ресурси", Европейския съюз⁴, Държавната телевизия, Министерството на развитието и Организацията за местно самоуправление.

Дългогодишната политика на стимулиране на културния сектор чрез данъчни преференции по ДДС се използва почти за всички дейности до кризата, като законодателят освобождава от данък облагаемия доход на дарителите, както и доходите на писатели и творци⁵. Поради наложените мерки за строги икономии от кредиторите, държавата е принудена постепенно да намалява своята подкрепа за културата. Предприетите бързи мерки за редуциране на данък добавена стойност не подминават и културния сектор. Така например за книгоиздаването е 23%, за вестници, списания, детски книги е 6% (Εγκύκλιοι 2015). Доходите на писатели, музиканти, художници са облагаеми, но се ползват с преференции. Тъй като ДДС до голяма степен определя цените на стоките, безспорно по-високата ставка се отразява на културния сектор като достъпността и потреблението на културни продукти и услуги намалява в по-широк мащаб.

Тенденции в културното участие на гърците

Развитието на инфраструктурата, главно поради избора на Солун за Културна столица на Европа и провеждането на Олимпийските игри през 2004 г., различните творчески инициативи, установяването на международни институции в страната (Биенале Атина и Солун, Международния кинематографичен фестивал, Международният фестивал в Атина и Епидавър и др.) са предпоставка, която теоретично допринася за активно участие на гърците в културните прояви. Въпреки това, когато погледнем към масовата аудитория, забелязваме ниски нива на участие и ограничени познания за съвременното творчество и за съответните течения в различни области на изкуството (Highlights 2005: 13). Според проучване от 2005 г. гърците, които са заявили, че не са посетили нито веднъж Националния археологически музей, са 73%, Националната галерия - 77%, Двореца на музиката - 83% (Metron Analysis 2005).

Очевидно е, че има необходимост от промени като улесняване достъпа до археологически места и музеи, удължаване на работното време, подобряване квалификацията на служителите и др. Всъщност основният проблем е липсата на една нова модерна политика, която да е съсредоточена в осъвременяване на културните дейности, а не да подпомага традиционното излагане на изкуството в залите, без да отчита тенденциите към застаряване на публиката на този тип предлагане⁶.

Трябва да отбележим, че за развитието на културата е необходимо многостепенно и дългосрочно планиране, което да включва както творческата дейност, така и образованието. Основна предпоставка за това е ефективна намеса на държавата и осъзнаване значението на културата от обществото. Една последователна и цялостна културна политика ще допринесе за издигане нивото и качеството на културния живот.

II

Българската културна политика в сравнението ѝ с гръцката

Всяка страна има своите институционални форми на управление в сектора, които са специфични и вкоренени в националните културни стилове. Обърнахме внимание на особеностите на гръцката културна политика. Важно за изследването е да се очертае спецификата на българската културна политика като направим първо кратък исторически обзор.

Културната политика на България се осъществява по два коренно противоположни модела. През 45-те години комунизъм (1944-1989) тя се откроява в няколко най-общи характеристики, които, схематично изложени, се свеждат до:

• Тотална централизация в управлението на културните процеси;

• Идеологически монопол при налагането на културните ценности;

• Акцент върху екстензивното развитие на културата. Още във времето на тяхното създаване в следосвобожденска България - в края на XIX в. и началото на XX в. - културните институции се осмислят и изграждат като просветителски, като средство за издигане самочувствието на народа и като начин за приобщаването му към ценностите на европейската култура. В основата на българските културни институции залягат ценностите на себедоказването, на изравняването с европейската култура, на откритостта към чужди културни влияния, на просветителството и в известна степен на подражателството. В общество, в което на изкуствата се гледа повече като на средство за просвещение, отколкото за забавление, преобладава мнението, че държавата трябва да се грижи за това. Зависимостта на българските творци от държавната служба е една от традиционните характеристики на българския културен живот (Council of Europe 2012).

През 1948 г. са одържавени всички културни институции и е пресечена частната инициатива в областта на културата. Като следствие от това престават да съществуват частни театри, галерии, издателства. Изграждането на централизираната система на управление на културата е подпомогнато от създадения същата година Комитет на науката, изкуството и културата. Творческите съюзи извършват контрол върху създаването и разпространението на художествени ценности и правят почти невъзможна индивидуалната изява. Творците са изцяло зависими от държавата и партията.

Процесът на формиране на нова културна политика в България започва след промените през 1989 г. В годините на преход културата е една от сферите, която е най-силно засегната от икономическата и духовната криза. Много културни институции са затворени поради липса на средства за тяхната издръжка, значителна част от персонала е съкратен, а библиотеките и музеите са лишени от възможността да обогатяват своите фондове.

В първите десет години на прехода се правят първите стъпки за формирането на културна политика на България и те се отличават с търсене и честа смяна на концепциите, липса на последователност в действията на отделните правителства, както и на координация на отделните нива на управление. Все още съществува мнението, че в обсега на отговорностите на Министерството на културата е цялата културна сфера, въпреки съществуването на някои комерсиални, независими и доброволчески културни инициативи.

Законодателната основа на културната политика в България е поставена през 1999 г. със Закона за закрила и развитие на културата. В него са заложени принципите и приоритетите на национално ниво, значими и днес, културните организации и органите за закрила на културата, на националната културна идентичност, начините за подпомагане и финансиране на културната дейност и творците (ДВ, бр. 50 от 01.06.1999). Независимо от направените промени и допълнения, поправките не засягат три от принципите на културна политика - демократизъм, децентрализация и равнопоставеност⁷.

През първото десетилетие на новия век са приети някои специални закони⁸ за отделни сфери на културата и законодателно е регламентирано изработването на Национална стратегия за развитие на културата (ДВ, бр. 106 от 2006, чл. 2). Десет години по-късно стратегията продължава все още да е само един от приоритетите на управлението на страната за периода (2017-2021)⁹.

Трябва да отбележим, че в областта на културата в Гърция и България съществува разпределение на отговорностите между централното управление и местното самоуправление. На национално ниво отговорността по формиране и прилагане на културната политика се разпределя между законодателния орган - Народното събрание, и изпълнителния орган - Министерския съвет, в областта на културата Министерството на културата. Централното управление подпомага някои видове културни дейности и реализира контролни функции по отношение специфични културни дейности.

За разлика от гръцката система, през 2006 г. съществуващите дотогава в България национални центрове за изкуствата¹⁰ със самостоятелен юридически статут и бюджет, в противовес на тенденциите и програмите за децентрализация, са превърнати в Дирекции¹¹ в състава на министерството. Самостоятелни юридически лица, второстепенни разпоредители с бюджетни средства са: Изпълнителна агенция "Национален филмов център", Национален фонд "Култура", Национален институт за недвижимо културно наследство.

Правителствата и законодателната власт в България и Гърция, от една страна, правят опити за децентрализация на финансирането и управлението на културните институции, от друга страна, в известна степен запазват възможността да се намесват в дейността им. Местната власт се стреми към повече автономия на управлението на културни дейности, но предпочита отговорностите в по-голяма степен да се поемат от държавата.

В тази връзка е необходимо да се отбележи, че в българската система, процесът на реализация на децентрализацията на управлението и финансирането върви твърде трудно. Неправителствените организации¹² - фондации, сдружения, асоциации, съюзи, фестивали, театри и други работещи в областта на културата, които са радетели на децентрализацията, все още са малко на брой и с определени възможности за влияние и формиране на обществено мнение. Българските читалища като една от най-важните местни социални и културни структури, следва да заемат полагащото им се място. Перспективите пред тези типично български институции чертаят развитието им като неправителствени организации с особен статут, като модерни информационни центрове на местно ниво, като културни институции, обществено отговорни за връзката с малката общност и разбирането на нейните специфични потребности. Съвременните читалища в България демонстрират амбицията за придобиване на нов социален облик, който да интегрира както традиционните локални общности, така и маргиналните групи (например ромите) (Начева 2010: 280).

През 1993 г. България става кандидат за членство в ЕС, което е свързано със съответните законодателни и административни реформи към децентрализация, подобряване на достъпа, насърчаване на културното многообразие, интернационализация и улесняване мобилността на творците, опазване и популяризиране на културното наследство и др. България започва да участва активно в работата на редица международни институции (Съвет на Европа, ЦЕИ, ЮНЕСКО) и се утвърждава като равноправен играч на международната сцена (Council of Europe 2012).

Основните приоритети на международната културна политика на България са:

• утвърждаване присъствието и активната позиция на българската култура и изграждане на положителен образ на страната като стабилен партньор в международната културна политика чрез последователно водена политика на активно развиване на отношенията в областта на културата на двустранна и многостранна основа;

• признаване и спазване на универсалните ценности на културното многообразие;

• пропагандиране достиженията на българското изкуство и култура в чужбина и на чуждестранната култура в България¹³;

• участие на български творци в международния културен обмен и пазара на изкуствата в чужбина и подпомагане на свободното движение на артисти, на културни ценности и на културни продукти;

• утвърждаване ролята и мисията на културата като средство за предотвратяване на конфликти и разрешаване на кризисни ситуации.

Разглеждайки международните културни политики на България и Гърция, се забелязва, че те са отворени към европейската и световната култура и насърчават представянето под различни форми на най-добрите постижения на собствената си култура в чужбина. България, още преди членството си в ЕС, участва в програмите "Калейдоскоп", "Ариана" и "Рафаел", "Култура 2000", а след присъединяването към ЕС на 1-ви януари 2007 г. продължава да участва и в новите европейски програми. Министерството на културата работи в тясно сътрудничество с Министерството на външните работи, Националната комисия на ЮНЕСКО и с чуждите представителства: посолства, културни институти и др. България подписва множество двустранни програми и протоколи за сътрудничество в областта на културата.

Като се анализират приоритетите на държавната културна политика в България, актуалната законова база и съществуващите практики, можем да твърдим, че не се наблюдават достатъчно признаци на модела активна държава, характерен за Гърция, която има за основен приоритет в своята културна политика, залегнал в законодателството ѝ - защита на културното наследство и развитие на културна идентичност. В България, въпреки институционалното наследство от близкото минало, Законът за закрила и развитие на културата ограничава културните институции по отношение на частната инициатива и намалява шансовете за развитие и на т.нар. либерален културен модел¹⁴, при който основен приоритет в културната сфера заема правото на частна собственост, макар че оттеглянето на държавата от областта на културата налага търсене на оптимален модел, способен да удовлетвори изискванията на пазарната икономика.

Твърде важен както за гръцката, така и за българската културни политики се оказва фактът, че бюджета за култура не е фиксиран като процент от националния, което създава трудности на управляващите при планиране и изпълнение на културни дейности. От 2000 г. до 2008 г. процентът разходи за култура от БВП в България се стабилизира около 0,7%, като през последните години се наблюдава спад, но се запазва на почти неизменно относително равнище - около 0,6%¹⁵. За разлика от Гърция, където най-голям дял от публичните разходи за култура се отделят за културното наследство, в България то получава едва 6,42%, следвано от сценичните изкуства 19,24% и образование и обучение 6,71%¹⁶.

Намаляването на публичните разходи за култура налага намирането на допълнителни източници на финансов ресурс¹⁷, както и косвено подпомагане на сектора чрез различни данъчни облекчения¹⁸. Гърция изгражда модел на културна политика, основан на публично-частното партньорство, което обуславя диверсифицирането на източниците на финансиране и не на последно място превръща културата във фактор за развитие. Той служи и като инструмент за децентрализиране на управлението на културните дейности. Адаптирането и прилагането му в България може да подпомогне постигането на положителни резултати в неправителствения и частния сектор. Политиките на участие в България и Гърция са ориентирани по-скоро към елитарно виждане за културата, вместо към културата като начин на живот и обществено развитие. Представените по-горе резултати от статистическите проучвания на гръцката аудитория са сходни с тези на българската. Според статистика на аудиторията по различни изкуства и дейности в България между 0,3% и 0,6% от населението отделят време няколко пъти месечно за традиционните форми на контакт с изкуствата. Българите, които не са се включили в нито едно посещение на представление на живо през последните 12 месеца, са 67,7%, на кино 74,3%, на културни забележителности 71,3% от населението на възраст между 25-64 г.¹⁹.

Една от причините за това може да търсим в масовото преориентиране към други форми за разпространение на култура. Това се потвърждава и от данните на проведено изследване, посветено на националните културни предпочитания и ценности, на честотата, мотивацията и ограниченията в търсенето на културни стоки и услуги, както и на ролята на образованието. Изследването показва, че най-масовото занимание на българите е гледането на телевизия - 57,4%, което правят през свободното си време, следва четенето на книги - 8%, слушането на музика - 6%. Едва 1,4% има редовно културно участие чрез традиционните форми като театър, опера, балет, изложби²⁰.

Сравнително ниските нива на участие и потребление на културно съдържание в изследваните страни е в резултат на това, че не успяват да съобразят културните си политики с изискванията на съвременните условия. Културното участие не може да се свежда само до потребление на културни продукти, а до по широк кръг от дейности като участие в любителско изкуство, културно участие в интернет, което е свързано с установяването на нови културни практики за достъп до култура.

В заключение може да отбележим, че днес културните политики на България и Гърция все още срещат големи предизвикателства. Основен недостатък при прилагането на законите и в двете страни е липсата на редовно преразглеждане на формулираните приоритети, съществуващите инструменти и постигнатите резултати в областта на културните им политики. Актуализирането на законовите документи трябва да се основава на вече постигнати резултати.

Като цяло може да се каже, че важни елементи на политиките на България и Гърция се явяват регионалното културно сътрудничество, както и това с международни и неправителствени организации и включването на собствените им култури в световния културен обмен.

И в двете страни има финансов недостиг в бюджета за култура. От друга страна, липсват алтернативни начини за финансирането на културни дейности чрез достатъчно мотивиращи бизнеса данъчни облекчения за спонсорство и меценатство, които да намалят недостига в бюджета. По мое мнение, основният проблем за двете страни е липсата на цялостна стратегия за развитието на културата, което прави неефективни предприеманите действия по приоритетни цели.

БЕЛЕЖКИ

1. През 2013 г. държавната ЕРТ е затворена по решение на тогавашното правителство, както и седем национално излъчвани радиопрограми и 19 регионални радиостанции. Две години по-късно правителството на СИРИЗА-АНЕЛ отменя решението и възстановява излъчването на държавната телевизия ЕРТ. [обратно]

2. С друг проект под надслов "Библиотека на бъдещето" се извършва свързването и модернизирането на библиотеките от цялата страна и изграждането на девет медийни библиотеки в рамките на съществуващите общински. [обратно]

3. В интервю пред сръбската държавна телевизия RTS, публикувано на 21.04 2017 г. във вестник "Politika", гръцкият министър на културата Лидия Кониорду казва: "Министерството на културата определя 2/3 от годишния си бюджет за разкопки, реставрация и съхранение на културното наследство, включително и за музеите. Становището ни е, че недвижимото и движимо наследство са част от съвременната култура." (Ελληνική Πολιτισμού б.г.). [обратно]

4. В периода 1994-2006 министерството получава 1,7 милиарда евро от ЕС (вж. Μενδώνη 2006). [обратно]

5. Παράγραφος 1 του άρθρου 22 του Κώδικα ΦΠΑ (Ν2859/2000). [обратно]

6. Факт е, че 60% от гърците не посещават галерии и изложения, свързани с изкуството, 46% не посещават танцови представления, 36% не ходят на театър, а 35% не посещават музеи. [обратно]

7. Приоритетите в Закона са формулирани по следния начин: равнопоставеност на творческите и културните организации, опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи, закрила на националната културна идентичност, насърчаване на културното многообразие, подпомагане и обучение на млади таланти, поощряване на културните индустрии и пазара на изкуство, поощряване на дарителството и спонсорството. [обратно]

8. Закон за националния дарителски фонд "13 века България" (ДВ, бр. 12, 2001); Закон за филмовата индустрия (ДВ, бр. 105, 2003); Закон за меценатството и спонсорството в България (ДВ, бр. 103, 2005); Закон за културното наследство (ДВ, бр. 19, 2009); Закон за обществените библиотеки (ДВ, бр. 42, 2009). [обратно]

9. Други подобни приоритети в сектор култура са: финансиране на дейности по опазване на културното наследство - археологически проучвания, социализация, представяне на движимо и недвижимо археологическо наследство; реално изпълнение на предвиденото в закона за хазарта отчисление от 10% за Националния фонд "Култура" и т.н. (Вижте приоритетите 2017). [обратно]

10. Националните центрове за изкуства ("Театър", "Музика и танц", "Книга", "Музеи, галерии и изобразителни изкуства") са самостоятелни юридически лица под юрисдикцията на Министерството на културата до момента на приемането на новия Устройствен правилник на МК. Те осъществяват специфична културна политика в съответната област до 2007 г. [обратно]

11. "Театър, вариететно и цирково изкуство"; "Музика и танц"; "Музеи, галерии и изобразително изкуство"; "Опазване на движимите паметници на културата"; "Права и управление на собствеността"; "Книга и библиотечно дело"; "Регионални културни дейности"; "Авторско право и сродни права"; "Европейски съюз и международно сътрудничество". [обратно]

12. В България работят: Центърът за култура и дебат "Червената къща", Европейската културна фондация, Фондация "Принц Бернард", Фондация "Ценности и развитие", Фондация за българска наука и култура, Фондация "Култура Аними", Международна фондация "Св. св. Кирил и Методий". [обратно]

13. България има 11 културни института в европейските столици: Берлин, Париж, Виена, Москва, Лондон, Рим, Будапеща, Прага, Братислава, Скопие, Варшава. От 2006 г. към Министерството на външните работи функционира Държавен културен институт с предмет на дейност: формулиране на политиката на Министерството на външните работи в областта на международното научно, културно и образователно сътрудничество на България като един от външнополитическите приоритети на страната. [обратно]

14. Великобритания, Германия и Швейцария се причисляват към т.нар. либерален културен модел. Тези държави не разполагат с богато културно наследство, а отличителни особености за тях са утвърдената традиция и силните позиции на пазара за културни ценности. Държавата осъществява надзор само върху ограничен брой културни обекти и институции. [обратно]

15. Информация за бюджета на Министерството на културата съгласно закона за държавния бюджет на Република България в ДВ, бр. 107 от 24.12.2014г., ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г., ДВ, бр. 102 от 21.12.2012 г. [обратно]

16. Представените данни са от 2009 г. [обратно]

17. Приетият през 2005 г. Закон за меценатството и спонсорството в България е стъпка към създаване на нови възможности за финансиране на културата. По силата на този закон държавата подпомага и насърчава меценатите чрез данъчни облекчения. За безвъзмездно предоставена помощ данъчната основа се намалява с размер до 15%. За стимулиране на меценатството се учредява държавна награда, която се връчва ежегодно от министъра на културата. За съжаление, Законът в този си вид не постигна очакваните резултати, поглеждайки към регистъра на дарителите, можем да видим вписани едва 19 организации и 5 физически лица (Република б.г.). [обратно]

18. Доходите на творците се облагат с данъци по Закона за облагане на доходите на физически лица, като той предвижда облагаемият доход да се намали с 40% нормативно признати разходи за създаване на произведения на изкуството, науката и културата, за произведения на народни художествени занаяти и авторски възнаграждения. С цел стимулиране на частни лица и фирми към предоставяне на средства за подпомагане на културата, законодателят е предвидил намаляване на облагаемия доход в размер до 10% за дарения, стипендии, както и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници. Също са освободени от ДДС билетите за концерти и спектакли, както и дейности, които извършват БНР, БНТ и БТА, за които те получават държавна субсидия. [обратно]

19. Данните са на Националния статистически институт за 2011 г. [обратно]

20. Данните са от проучването на Националния център за изследване на общественото мнение "Културните нагласи и потреблението на културни продукти на българите", направено през февруари 2005 г. [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Вижте приоритетите 2017: Вижте приоритетите за управление (2017-2021). // Standartnews.com, 13.04.2019 <https://www.standartnews.com/balgariya-politika/vizhte_prioritetite_za_upravlenie_2017_2021-353362.html?comments=1?unmobile=1> (25.06.2019).

Данова, Христакудис 2003: Данова, Надя, Христакудис, Апостолос. История на нова Гърция. София: Абагар пъблишинг, 2003.

Държавен вестник 1999-2014: Държавен вестник, бр. 50 от 01.06.1999; бр. 106 от 2006; бр. 12, 2001; бр. 105, 2003; бр. 103, 2005; бр. 19, 2009; бр. 42, 2009; бр. 102 от 21.12.2012; бр. 109 от 20.12.2013; бр. 107 от 24.12.2014.

Клог 2003: Клог, Ричард. Кратка история на Гърция. Пловдив: Пигмалион, 2003.

Начева 2010: Начева, Наталия. Връзки с обществеността на културни институции. Състояние и перспективи в България. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2010.

Румпос 2019: Румпос, Димитриос. Културната дипломация и съвременна Гърция. Велико Търново: Астарта, 2019.

Ασκούνη 2006: Ασκούνη, Νέλλη. Η εκπαίδευση της μειονότητας στη Θράκη. Από το περιθώριο στην προοπτική της κοινωνικής ένταξης. Αθήνα: Αλεξάνδρεια, 2006.

Βενιζέλος 2001: Βενιζέλος, Ευάγγελος. Για έναν πολιτισμό των πολιτισμών. Αθήνα: Καστανιώτης, 2001.

Δραγώνα & Φραγκουδάκη 2008: Δραγώνα, Θάλεια και Φραγκουδάκη, Άννα (επιμ.). Πρόσθεση όχι αφαίρεση. Πολλαπλασιασμός, όχι διαίρεση. Παρεμβαίνοντας στην εκπαίδευση της μειονότητας στη Θράκη. Αθήνα: Μεταίχμιο, 2008.

Εγκύκλιοι 2015: Εγκύκλιοι, ΠΟΛ.1160/17.07.2015; ΠΟΛ.1168/29.07.2015.

Ζορμπά 2014: Ζορμπά, Μυρσίνη. Πολιτική του πολιτισμού. Ευρώπη και Ελλάδα στο δεύτερο μισό του 20ου αιώνα. Αθήνα: Πατάκης, 2014.

Καρκαγιάννης 2005: Кαρκαγιάννης, Αντώνης. Το κράτος, το κοινό και η ελεύθερη πρωτοπορία. // εφ. Καθημερινή, 16.05.2005.

Κόνσολα 2006: Κόνσολα, Ντόρα. Πολιτιστική Ανάπτυξη και Πολιτική. Αθήνα: Παπαζήσης, 2006.

Μενδώνη 2006: Μενδώνη, Λίνα. Πολιτισμός και Κοινοτικά Πλαίσια Στήριξης. // Μεταρρύθμιση, 2006, 3.

Νόμος 1993: Νόμος 2121/1993. Πνευματική ιδιοκτησία, συγγενικά δικαιώματα και πολιτιστικά θέματα. // ΦΕΚ16/26-1-2007.

Νόμος 2007: Νόμος 3525/2007. Πολιτιστική Χορηγία. // ΦΕΚ16/26-1-2007.

Περιοδικό highlight 2005: Πολιτιστική συμπεριφορά των Ελλήνων. Αθήνα: ειδική έκδоση highlight, 2005.

Ρούμπος 2007: Ρούμπος, Δημήτριος. Ιστορία και πολιτισμός της Ελλάδας (1453-2000). Βελίκο Τύρνοβο: Астарта, 2007.

Τζουμάκα 2005: Τζουμάκα, Ελένη. Πολιτιστική διπλωματία: Διεθνή δεδομένα και ελληνικές προοπτικές. Πρόλογος-εισαγωγή Γιάγκος Ανδρεάδης. Αθήνα: Ι. Σιδέρης, 2005.

Council of Europe/ERICarts 2012: Compendium of Cultural Policies and Trends in Europe, 13th edition, 2012 BG-5.

Council of Europe 2015: Compendium of Cultural Policies and Trends in Europe, 17^th edtion", 2015 <http://www.culturalpolicies.net> (25.06.2019).

Skaliotis 2002: Skaliotis, M. Key Figures on Cultural Participation in European Union, 2002. // Scribd <https://www.scribd.com/document/47114029/Skaliotis-Michail-Keys-Figures-on-Cultural-Participation-in-the-European-Union> (25.06.2019).

ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ

Представителство б.г.: Представителство на Европейската комисия в България <http://ec.europa.eu/bulgaria> (25.06.2019).

Бюлетин б.г.: Бюлетин Меценатство. // Министерство на културата <http://mc.government.bg/page.php?p=141&s=232&sp=0&> (25.06.2019).

Република НСИ б.г.: Република България, Национален статистически институт <http://www.nsi.bg> (25.06.2019).

Greece n.d.: Greece. // Compendium cultural policies & Trends <https://www.culturalpolicies.net/web/greece.php> (20.10.2016).

European Culture n.d.: European Commission, Culture <http://ec.europa.eu/culture> (25.06.2019).

European Education n.d.: European Commission, Education & Training <http://ec.europa.eu/education> (25.06.2019).

Eurostat n.d.: Eurostat <http://epp.eurostat.ec.europa.eu> (25.06.2019).

Stavros n.d.: Stavros Niarchos Foundation <http://www.snf.org> (25.06.2019).

Ελληνική Εξωτερικών б.г.: Ελληνική Δημοκρατία, Υπουργείο Εξωτερικών <www.mfa.gr> (25.06.2019).

Ελληνική Πολιτισμού б.г.: Ελληνική Δημοκρατία, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού <http://www.yppo.gr/2/g22.jsp?obj_id=68573> (25.06.2019).

© Димитриос Румпос
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.06.2019, № 6 (235)