Бохуслав Ковач е словашки литературен критик и изследовател. Роден е през 1936 г. в селището Поважска Поруба в Северна Словакия. През 1953-58 г. следва словашки и руски език във Философския факултет на университета "Ян Коменски" в Братислава. От 1958 до 1961 г. е редактор в списание "Културен живот", след което до 1967 г. работи в Словашката академия на науките. В периодите 1968-71 и 1972-1992 се установява в Катедрата по естетика и науки за изкуството във Философския факултет на Братиславския университет, като междувременно за известно време е лектор по словашки език, култура и цивилизация в университета в Бордо (Франция). От 1992 г. е доцент в Катедрата по изобразително изкуство във Философския факултет на университета в Братислава. Същевременно от 1991-95 е главен редактор на списание "Творба". Изявен представител на критическата рефлексия в литературата и изкуството. Автор на монографиите "Поезията на Ян Смерк" (1962) и "Алхимия на чудноватото" (1968). Подбор от неговите литературно-научни и критически трудове излиза в книгата "Към кладенците на живота" (1992). Като редактор подготвя сбирка от творбите на чешкия представител на пролетарската поезия Иржи Волкер "Трудният час" (1962), стихове на Вацлав Незвал (1964) и на словашката поезия от 19-и и 20-и век "Разперени крила" (1975) и "Какво шепти земята" (1976). Покрай литературоведската и редакторска дейност се посвещава на изследвания в областта на естетиката и интереса у децата към нея. Автор е на монографията "Светът на детето и художественото въображение" (1972) и публикацията "Четенето като експеримент с щастието" (2000). Почива през 2006 г. в Братислава.

КРИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

В превод от словашки - Асен Милчев

Послеслови
  Мигът на истината, мигът на щастието

© Електронно издателство
LiterNet, 2019