Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МИГЪТ НА ИСТИНАТА, МИГЪТ НА ЩАСТИЕТО
(Послеслов към книгите на Ал. Маренчин "Никога" и "Завръщания в Муран"
)

Бохуслав Ковач

web

В горещите дни на тъжното и безутешно лято на 1941 г. деветнайсетгодишният студент Алберт Маренчин седи в градината на родния си дом в Бистре над Топльоу и чете Бретоновата "Надя". Година по-късно в същата градина прочита и "Скачени съдове" също от Андре Бретон и това е началото на дълговременното (чак до смъртта му - б.пр., А.М.) му заслепление от очарователната красота и съжденията на сюрреализма. Той става за него "мечта с ангелски крила и с тяло на октопод, с гръм и мълнии, вместо ръце", става негова съдба, която приема с любов. От гледище на нашата (словашката - б.пр., А.М.) национална култура тази среща на Маренчин с духа на сюрреализма е изключително важна, защото означава особена глава в не много привлекателната история на словашките интелектуалци, ако някой някога я напише. Благодарение на сюрреализма словашкият интелектуалец Алберт Маренчин участва пълноценно в най-голямото приключение на XX век, каквото бе търсенето на свободната романтична революция.

Знаем как е започнало всичко и как това приключение, за съжаление, ше завърши: очевидно с въпроса, който си е поставил Мишел Фуко - за варварската мечта...

Маренчин преживява и младежкото упоение от тази революционна мечта, преживява я като време на големите надежди, за да изтрезнее накрая от тях. Още през 1947 г. се свързва в Париж с познавачите на така наречения "революционен сюрреализъм", с техния мистичен модел за революцията, белязан от сталинизма и марксистката догматика, няколко години прави равносметка на традиционните опорни точки на сюрреалистическия бунт, която той ще извърши с прозорливата сигурност и мъдрост на човек, който всичко сам е тествал, изстрадал и опознал.

Ето какво казва Маренчин за по-възрастните сюрреалисти в своите "Завръщания в Муран":

Сюрреалистическа революция! Променяне на света! Какви смели намерения, какви великолепни проекти! Трябва обаче да призная, че романтичният им патос, който ме въодушевяваше някога, днес поддържа у мен подозрение и недоверие. След четиридесетте и след петдесетте и най-вече след опита от последното десетилетие имам чувството, че от тях са останали само фрази и думи, - на които отгоре на това не вярвам. Не вярвам, че която и да е революция ще успее да промени света в съответствие с мечтите на човека, точно както и не вярвам, че днес би съществувала сила, способна да осъществи такава революция. Също така не вярвам, че материалното благосъстояние и социалното равенство - предполагаемите последствия от такава революция - биха били необходими и достатъчни условия за изпълнение на човешките копнежи и мечти: засега всички революции са свършвали с Термидор и вместо очакваните резултати са донасяли само деспотизма и мегаломанията на победоносните наполеоновци, които винаги ще успеят да преобърнат бленуванията на поданиците си в реални цели и да превърнат мечтите им в егоцентрична алчност и в обездвижване на тялото и духа.

Този цитат в никакъв случай не бива да се схваща като някакво отричане на сюрреализма, у Маренчин и у неговите приятели сюрреалисти просто назрява нова философия за действие. Групата на чешките и словашките сюрреалисти, към която Маренчин се присъединява през 1971 г., все така си запазва опияняващата мечта за "сюрреалистическа цивилизация", но на основата на безкомпромисна автономия на културата. В техните убеждения свободата не се ражда на политическата сцена, не предполага координирани действия с политическа сила: по-скоро това е свобода, съпротивляваща се на продължаващата дебилност на историята, съпротивляваща се на всяко творческо начинание, което се изразява като неунищожима човешка и космическа любов.

На всекиго от нас, който има щастието да бъде наричан от Маренчин негов приятел, импонира неговата непоколебима вяра, че творческият живот сам по себе си е най-висшето човешко щастие и е единственият ни шанс да променим мизерията на съществуването с преживяванията на безкрайността и вечността. Защото - не, не се заблуждаваме - сюрреализмът на Маренчин е наистина игрив, разкошно необуздан, това е чаровен колаж от всякакви дейности, чак до експериментиране с ръкотворните обекти и визуалните аналогии, но в най-дълбоката си същност е духовна драма: това е непрестанен опит да се приближи или осъвремени вечността. Онази вечност, която е тук, във всеки от нас и във всеки миг, докато се отворим напълно към нея - за такива мигновения Маренчин говори като за "мигове на истината" (Ľ instant de la verité), както се нарича и неговата поетична книга, която публикува през 1977 г. във Франция и до която пристъпваме като в тайнствените дълбини на загубения рай.

По склона притичва изплашено зайче с пиринчено звънче... Такъв е и нашият живот, Алберт. Ала Твоят е, освен това, и прекрасно предизвикателство:

Развиваме своята уникалност, опознаваме вътрешния си свят, чаровното пространство на мислите и копнежите си. Отваряме тайните му стаички. Съкровищата, които носим у себе си, имат магическа сила. Те ще засрамят негодниците и ще пробудят любов.

 

 

© Бохуслав Ковач
© Асен Милчев, превод от словашки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.05.2019, № 5 (234)