УРОКЪТ Й ПО ФИЛОСОФИЯ

web

Границите на езика ми са границите на моята реалност, каза Витгенщайн
и тъй като не посмях да я заговоря,
светът ми свърши на границите на нейното тяло.
Тя опроверга Декарт, като мина точно покрай мен
показвайки, че човек не същестсвува само защото си мисли, че го прави.
Защото да съществуваш е да те възприемат, както Епископ Бъркли отбелязва така проницателно.
И върху фона на платното на живота й винаги ще се рисува върху мен.
Полюшващите й се бедра и чаткащи токчета се присмиваха и на Анселм, и на Аквински -
онези стари глупаци в манастири, които твърдели, че бог е най-великото нещо, което можем да си представим.
Но тя би направила Платон горд, тъй като ми напомня
че зная със сигурност единствено, че нищо не зная.
Не зная дори познатите срички на език, говорен от детството,
обаче урокът по философия, получен днес, ме научи също,
че неизследваният живот е единственият, който си струва да се живее,
че трябва да действам преди да мисля,
защото ако мисля, всеки път се стягам.
Ние сме това, което правим повторно, отбелязва Аристотел, подхилвайки се,
а ако някой не прави нищо, животът му се превръща в нищо.
Обаче от историята научаваме, е казал Хегел, че никога не научаваме нищо от историята
и знанието, че човек не може да стъпи два пъти в една и съща река
никога не ми е помагало да взема решение.
Проектирам тялото й из библиотечни читални, легла с балдахин, полета с цветя и светлина.
Но Окам казва, че хипотезите не бива ненужно да се мултиплицират
и той, разбира се, е бил прав.
Няма смисъл просто да се описва света, кълне се Маркс.
Въпросът, плахо насекомо, е да го променяш.
Няма какво да губиш освен оковите си.
Жалкото, гадно, брутално и кратко съществуване на самотен човек
Може да бъде разбрано само чрез оправдателен спомен, подмятащ се в размисъл.
Човек е осъден в свободата си, заявява Сартр,
а най-разпространената свобода, която светът завещава,
е повторението на неговите клиширани мотиви.