ИЗ "ПРОБЛЕМИТЕ НА ФИЛОСОФИЯТА"

Бъртранд Ръсел

web

Явление и реалност

Има ли някакво знание в света, което да е толкова сигурно, че никой разумен човек да не може да се усъмни в него? Този въпрос, който на пръв поглед не изглежда труден, е в действителност един от най-трудните въпроси, които бихме могли да си зададем. Веднъж осъзнали препятствията, които стоят на пътя на един категоричен отговор, ние ще се заемем с изучаване на философията, защото тя е просто един опит за отговор на такива фундаментални въпроси, но не небрежно и догматично, както правим в обикновения живот, а дори и в някои от науките, а критично, след проучване на всичко, което прави подобни въпроси озадачаващи, и след осъзнаването на цялата неяснота и объркване, които стоят в основата на нашите обикновени идеи.

В ежедневния си живот приемаме определен брой неща за сигурни, които обаче ако бъдат погледнати по-внимателно, ще установим, че са толкова пълни с очевидни противоречия, че само един сериозен размисъл би ни дал възможността да осъзнаем в какво наистина бихме могли да повярваме. В търсенето на сигурност, е естествено да се започне с нашите настоящи преживявания, и в известен смисъл, няма съмнение, че ще извлечем знание от тях. Но всяко твърдение за нашите непосредствени преживявания ни позволява да разберем, че е много вероятно подобно твърдение да бъде погрешно. Струва ми се, че сега съм седнал на един стол, до една маса с определена форма, върху която виждам лист хартия с нещо написано или напечатано. Обръщайки главата си, виждам през прозореца слънцето, сградите и облаците. Вярвам, че Слънцето е на около 93 милиона мили от Земята; че то е едно небесно тяло много пъти по-голямо, отколкото Земята; че благодарение на въртенето на Земята, то изгрява всяка сутрин, и ще продължи да го прави за неопределен период от време в бъдещето. Вярвам, че всеки друг нормален човек, влизайки в стаята ми, ще види същите столове, маси, книги и документи, които виждам аз, и че масата, която виждам, е същата като масата, която усещам, че докосва ръката ми. Всичко това изглежда сякаш толкова очевидно, че едва ли си струва да се казва освен в отговор на някой човек, съмняващ се в това, дали въобще знам нещо. Но това може да бъде с основание поставено под съмнение, и всичко това изисква много внимателно обсъждане, преди да можем да бъдем сигурни, че сме го представили във форма, която е изцяло истинна.

За да опростим нашите трудности, нека концентрираме вниманието си върху масата. За окото тя е правоъгълна, кафява и лъскава, а на пипане е гладка, хладна и твърда; а при почукване издава дървен звук. Всеки един друг, който вижда, усеща и чува звука от почукването по масата, ще се съгласи с това описание, така че изглежда, като че ли никаква трудност не би възникнала; но веднага след като се опитаме да бъдем по-точни, нашите проблеми започват. Въпреки че вярвам, че масата в действителност е едноцветна, частите, които отразяват светлината, изглеждат много по-ярки от други части, както и някои части изглеждат бели, заради отразената светлина. Знам, че ако аз се преместя, частите, които отразяват светлината, ще бъдат различни, така че очевидното разпределение на цветовете на масата ще се промени. От това следва, че ако няколко човека наблюдават масата в един и същ момент, няма да има и двама от тях, които да виждат едно и също разпределение на цветовете, защото никой от двамата не би могъл да я види от същата гледна точка, а всяка промяна в гледната точка води до промяна в начина, по който светлината се отразява.

За повечето практически цели тези разлики са маловажни, но за художника те са най-важното: художникът трябва да се отучи от навика да мисли, че нещата изглеждат сякаш имат цвят, който здравият разум казва, че те "наистина" имат, и да се научат на навика да виждат нещата такива, каквито те се появяват. Тук имаме вече началото на едно от отличията, които причиняват най-много неприятности във философията - разграничението между "явление" и "реалност", между това как нещата изглеждат и какви са те в действителност. Художникът иска да знае как нещата изглеждат, практическият човек и философът искат да знаят какви са те в действителност, но желанието на философа да знае е по-силно, отколкото това на практичния човек, и е по-затруднено поради знанията за трудностите при намиране на отговора на въпроса.

Да се върнем към масата. Очевидно е от това, което сме установили, че няма цвят, който предимно да изглежда като цвета на масата или дори на една определена част от масата - тя изглежда сякаш е с различни цветове от различни гледни точки и няма причина да се отнесем към някои от тях, сякаш са с по-истински цвят от останалите. И ние знаем, че дори и от дадена гледна точка цветът ще изглежда различен от цвета на масата, когато е осветена от изкуствена светлина. Или през очите на човек, неспособен да вижда цветове, или на човек, носещ сини очила, докато в тъмното не би имала какъвто и да било цвят, макар и на докосване и звук масата да е непроменена. Този цвят не е нещо, което е присъщо на масата, но нещо, което зависи от масата, от зрителя и от начина, по който светлината пада върху масата. Когато в обикновения живот говорим за цвета на масата, ние имаме предвид цвета, който масата изглежда има за един нормален зрител, от обикновена гледна точка и под обичайните условия на светлина. Но другите цветове, които се появяват при други условия, могат да бъдат считани за реални и следователно, за да се избегне фаворизиране, ние сме принудени да отречем, че масата има някакъв определен цвят.

Същото нещо се отнася и за текстурата. С невъоръжено око може да се види, че масата изглежда гладка и равна. Ако я погледнем през микроскоп обаче, ние ще видим неравности, хълмове и долини, и всякакви разлики, които са незабележими за невъоръженото око. Кое от тях е реалната маса? Ние сме естествено изкушени да кажем, че това, което виждаме през микроскопа, е по-реално, но това, от своя страна, ще се промени от още по-мощен микроскоп. Тогава, ако не можем да се доверим на това, което виждаме с невъоръжено око, защо трябва да вярваме на това, което виждаме през микроскоп? По този начин, отново, доверието в нашите сетива, с което започнахме, започва да ни изоставя.

Формата на масата не е по-лесна за определяне. Ние всички имаме навика да съдим и предполагаме по отношение на реалните форми на нещата и правим това така лекомислено, че си мислим, че ние действително виждаме реалните форми. Ако нашата маса е наистина правоъгълна, тя ще изглежда, от почти всички страни, сякаш има два остри и два тъпи ъгли. Ако срещуположните страни са успоредни, те ще изглеждат така, сякаш се сближават в определена точка далеч от зрителя, а ако те са с еднаква дължина, ще изглежда като че ли по-близката страна е по-дълга. Всички тези неща обикновено не се забелязват при наблюдението на една маса, защото опитът ни е научил да изграждаме реалната форма от видимата форма, и реалната форма е това, което ни интересува като практически хора. Но тя не е това, което виждаме, а е нещо, изведено от това, което виждаме. И това, което виждаме, постоянно се променя по форма с нашето преместване из стаята, така че тук отново сетивата ни, изглежда, не дават истината за самата маса, а само за това, как изглежда тя.

Подобни трудности възникват, когато се замислим за чувството на допир. Вярно е, че масата винаги ни дава усещане за твърдост и ние смятаме, че тя е устойчива на налягане. Но усещането, което получаваме, зависи от това, колко силно натискаме масата и също така с каква част от тялото си го правим; по този начин различните усещания, поради различния натиск или различните части на тялото, не може да се очаква пряко да разкрият някакво определено свойство на масата, а най-много могат да бъдат признаци на някаква собственост, което може би предизвиква всички усещания, но всъщност не е видно в никое от тях. И същото важи, дори по-явно, за звуците, които могат да бъдат предизвикани от удар по масата.

По този начин става ясно, че действителната маса, ако има такава, не е същата като тази, която първоначално възприемаме чрез поглед, докосване или слух. Истинската маса, ако има такава, въобще не ни става известна веднага, а трябва да се направи заключение от това, което ни е непосредствено известно. Следователно два много трудни въпроса възникнат наведнъж, а именно: (1) Има ли истинска маса изобщо? (2) Ако има, какъв вид обект би могла да бъде тя?

При разглеждането на тези въпроси би ни помогнало, ако имаме няколко прости термина, чийто смисъл е категоричен и ясен. Нека дадем името "сетивни данни" на нещата, които са ни веднага известни за усещането: такива неща, като цветове, звуци, миризми, твърдост, неравности и така нататък. Ще дадем името "усещане" на опита да бъдем непосредствено запознати с тези неща. По този начин, когато ние виждаме цвят, имаме усещане за цвета, но самият цвят е част от "сетивните данни", не е усещане. Цветът е това, с което сме наясно веднага, а самата информираност е усещането. Ясно е, че ако искаме да знаем нещо за масата, то трябва да го узнаем с помощта на сетивните данни - кафяв цвят, с елипсовидна форма, гладкост и т.н., - които ние свързваме с масата, но за причините, които са дадени, не можем да кажем, че масата е сетивните данни, или дори, че сетивните данни са преките свойства на масата. Следователно възниква проблем за връзката между сетивните данни и реалната маса, поставяйки под въпрос положението, че въобще има такова нещо.

Истинската маса, ако тя съществува, ние ще наричаме "физически обект". Следователно трябва да се замислим за отношението на сетивните данни към физическите обекти. Сборът от всички физически обекти се нарича "материя". По този начин нашите два въпроса могат да бъдат отново изтъкнати, както следва: (1) Има ли такова нещо като материя? (2) Ако има, каква е нейната природа?

Философът, който първи представя причините за отнасяне на непосредствените обекти на нашите сетива като несъществуващи и независими от нас обекти, е бил Бъркли (1685-1753). Неговите "Три диалога между Хилас и Филонус", в опозиция на скептици и атеисти, се заемат да докажат, че въобще не съществува такова нещо като материя и че светът не се състои от нищо друго, освен от умове и техните идеи. Хилас досега е вярвал в материята, но той не може да се мери с Филонус, който безмилостно го вкарва в противоречия и парадокси и прави така, че неговият собствен отказ от материята да изглежда, сякаш в крайна сметка е почти здрав разум. Използваните аргументи са много различни по стойност: някои са важни и сигурни, а други са объркани или завъртяни. Но Бъркли има заслугата да покаже, че съществуването на материята е възможно да бъде отказано, без да звучи абсурдно, и че ако има някакви неща, които съществуват независимо от нас, това не могат да бъдат непосредствените обекти на нашите усещания.

Има два различни въпроса, които имаме предвид, когато се питаме дали съществува материята и е важно да ги държим изчистени. Ние често имаме предвид под "материя" нещо, което е противопоставено на "ум", нещо, което ние смятаме, че заема част от пространството и като нещо радикално, неспособно на мисъл или съзнание. Това е най-вече в този смисъл, че Бъркли отрича материята, но той не отрича, че сетивните данни, които ние често вземаме за признаци за съществуването на масата наистина са признаци за съществуването на нещо, независимо от нас, той не отрича, че това нещо е немисловно, че не е нито ум, нито идеи, възникнали в нечий ум. Той признава, че трябва да има нещо, което продължава да съществува дори когато излезем от стаята или затворим очите си, и че това, което ние наричаме виждане на масата, наистина ни дава основание да вярваме в нещо, което продължава да съществува дори когато ние не го виждаме. Бъркли мисли, че това нещо не може да бъде коренно различно в природата си от това, което виждаме, и не може да бъде напълно независимо от виждането, въпреки че трябва да бъде независимо от нашето виждане. По този начин се стига до разглеждане на "истинската" маса като идея в ума на Бога. Подобна идея има необходимата дълготрайност и независимост, без да е като материя, защото в противен случай ще бъде - нещо съвсем непознаваемо, в смисъл, че ние само може да си направим извод и никога не бихме могли да бъдем пряко и непосредствено наясно с него.

Други философи, също като Бъркли, са заявили, че въпреки че съществуването на масата не зависи от това, дали ще бъде видяна от мен, тя не зависи от това, да бъде видяна (или по друг начин усетена) от нечий ум - не е задължително в ума на Бога, а по-често в цялото колективно съзнание на Вселената. Те смятат, както и Бъркли, че не може да има нищо реално - по което и да е време, освен умовете, техните мисли и чувства. Можем да представим аргумента, с който те подкрепят гледната си точка: "За каквото и да говорим, може да се възприеме като идея в ума на мислещия за него човек; затова нищо не може да се мисли, освен идеи в умове; следователно всичко друго е немислимо и това, което е немислимо, не може да съществува." Подобен аргумент, по мое мнение, е измамен и разбира се, тези, които го предлагат, не го представят така сбито или толкова категорично. Но независимо дали е валиден, или не, аргументът е много широко развит в една или друга форма; и много философи, може би мнозинството, са приели, че няма нищо реално, освен умовете и техните идеи. Такива философи се наричат "идеалисти". Когато обясняват материята, те или твърдят като Бъркли, че материята е наистина нищо друго, освен сбор на идеи, или казват като Лайбниц (1646-1716), че това, което изглежда като материя, е наистина сбор на повече или по-малко елементарни умове.

Но тези философи, въпреки че отричат материята, когато е противопоставена на ума, независимо от това, в друг смисъл признават материята. Нека си спомним, че си зададохме два въпроса, а именно: (1) Има ли истинска маса изобщо? (2) Ако има, какъв вид обект би могла да бъде тя? Сега и Бъркли, и Лайбниц признават, че е налице реална маса, но Бъркли казва, че тя е определена идея в ума на Бога, а Лайбниц настоява, че е колония от души. По този начин и двамата са отговорили на първия ни въпрос утвърдително, и само се различават от възгледите си за обикновените смъртни в техните отговори на втория въпрос. Всъщност почти всички философи, изглежда, се съгласяват, че съществува реална маса. Те почти всички са съгласни, че колкото и нашето чувство за данни - цвят, форма, гладкост и т.н. - може и да зависи от нас, но появата му е признак на нещо съществуващо независимо от нас, нещо, което се различава, може би, напълно от нашите сетивни данни всеки път, когато ние сме в подходяща връзка с реалната маса.

Това, очевидно, е този проблем, за който се съгласяват философите - счита се, че е налице истинска маса, независимо от това, дали нейният характер може да е жизнено важен, и ще бъде добре да се обмисли какви причини имаме за приемане на този възглед, преди да преминем към по-нататъшното обсъждане на въпроса по отношение на естеството на истинска маса. В нашата следваща глава, следователно, ще бъдат засегнати причините за предположението, че изобщо е налице реална маса.

Преди да преминем напред, ще бъде добре да обсъдим за момент какво сме открили досега. Изглежда че, ако вземем някакъв общ обект, вида, на който е познат на сетивата ни, това, което сетивата веднага ни казват, не е истина за обекта, тъй като обектът е далеч от нас, но само истината за известен обем от сетивни данни, които са дотолкова далеч, доколкото ние можем да видим, зависи от отношенията между нас и обекта. Следователно това, което ние директно виждаме и чувстваме, е само "явление", което вярваме, че е признак на някаква "реалност" след себе си. Но ако реалността не е това, което изглежда, имаме ли някакъв начин да узнаем дали има някаква реалност изобщо? Ако има, има ли някакви начини за намиране на това, което представлява тя?

Такива въпроси са объркващи и е трудно да се разбере, че дори най-странните хипотези е възможно да не са верни. Така познатата ни маса, която е събудила в нас толкова мисли досега, се превърна в проблем, пълен с изненадващи възможности. Единственото нещо, което знаем за нея, е, че тя не е такава, каквато изглежда. Отвъд този скромен резултат, за момента, ние имаме пълна свобода на предположения. Лайбниц ни казва, че това е съвкупност от души; Бъркли ни казва, че това е една идея в ума на Бога; науката, по-малко прекрасно ни казва, че това е една огромна колекция от електрически заряди с бързо движение. Сред тези изненадващи възможности, съмнението ни подсказва, че може би няма маса изобщо. Философията, дори и тя не може да отговори на толкова много въпроси, колкото бихме желали, има най-малко силата на задаване на въпроси, които повишават интереса към света, показва ни странността и чудото, разположени точно под повърхността дори и в най-обикновените неща в ежедневния живот.

© Бъртранд Ръсел
© Деница Желязкова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2018, № 9 (226)

Преводът е направен по: Bertrand Russell. The Problems of Philosophy (1912). Oxford University Press (reprinted), 1971-1972.