СТАРИЦА

web

Старо сбръчкано лице тъмнее,
сухо, от слънцето изпито, зее
уста беззъба, стенеща яма,
толкова тиха, толкова няма.
С вехнещи длани спомени гали,
чака смъртта, дали я забрави?
Кротка и тиха, седи безшумна
с ръчица тънка вади албума,
в него икона и снимка една,
на старост я мъчи тежка тъга.
Тя често-често поглежда навън,
чезне пред погледа оня й сън.
На връх главицата бял пухен стон,
кралица стара на тъжния трон.
Пътят до храма я уморява,
ала отива в студ и в омара,
коленичи на плочите хладни,
каква ти радост, това е празник!
Над нейната къща тегне скръбта,
много икони, венец без слова.
Котката стара вече не мърка,
гложди старицата страшната мъка.

1922