 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОСЯК
С очи, изтерзани от хубост, те гледам.
- О, тъжни мои, в красотата влюбени очи!
Те в теб се взират с разум сляп, безсвестен,
всевечно в теб, където и да идеш ти.
Все в тебе, вечно, лудият ми поглед се е впил.
Просякът алчен нова язва е добил:
приютът дал му би пощада от евтината дан,
но той излиза пак на пътя и протяга длан.
1922 окт.
© Атила Йожеф
© Светла Кьосева, превод от унгарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2020, № 4 (245)