 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧАКАМ ТЕ
Все по те чакам. Росна е тревата,
и старите дървета чакат с горди клони.
Скован съм и понякога в тъмата
потръпвам сам - в среднощите бездомни.
Но дойдеш ли, полето ще се сгуши
и ще е тихо. Голяма тишина.
Ще чуем тайнствена музика в нощта,
Сърцата ни ще пеят в устните,
Ще се разтворим бавно, алено,
горящи на уханния олтар
сред необята.
19 ноември 1922
© Атила Йожеф
© Светла Кьосева, превод от унгарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2020, № 4 (245)