Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАМРЯЛО СЕЛО

Виолета Пенушлиева

web

До сами селските гробища, по единствения път между къщята и ливадите сабахлем говедари юрват стадата си. Биволари ръгат добитъка си. Овчари смитат стоката си. Козари погват пущините, де са се покатерили по каменния дувар да скубят от дивата круша. Дивата круша, дето дедо Стойне я бодна, кога баба Стойновица склопи очи. Пък камъкът, що я вардеше, беше полегнал до дувара. От камънака, завардил гробищата, та чак до селския баир, проскубани фъндъци, козяци закачени по дивите трънки. И сал кучетата, гаче си приличат, се са едни. Щурат се като избелели цедилки. Пък кога дойде пладне и скованите кръстове немат сенкя, упокойните в гробището дремват. Щото после икиндия, дека слънцето - пепелява подница, се търкулне зад хребета, стадата струват да се прибират. Пак така едно по едно.

Веке кучетата пролайват, щурат се като улави и чакат селския луд да им подхвърли коматец. Герани дрънкат синджири. Мирише на пресно тесто и благо млеко. Мирише на село.

Замряло село.
и прашният път не знае
църквата где е.

Намерих си една връвчица, дето все си я пресуквам, докато се сетя как беше тая селска приказка, що разказах.

 

 

© Виолета Пенушлиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.08.2018, № 8 (225)

Други публикации:
"Ремарки" / "Алея на славата" (книга в две части, хайбуни и хайку). София: Изток-Запад, 2017.