ПРОЛЕТНА ПРИКАЗКА

Виолета Пенушлиева

web

Майски вятър.
Буболечката се спъна
в жилка на листо.

Старият вятър учеше детето си на първите вятърни уроци. Той стоеше сред върха на сребърния бор и наблюдаваше малките вятърни стъпки. Остави Вятърчето при добрата червена ябълка. Пусна го между нейните нови вейчици. А те бяха цъфнали току-що в копринено розово. Вятърчо се заигра с тях и забрави наученото. Мама Ябълка видя прекрасното къдрокосо дете - Вятърко. С такива извивки на дългите си вятърни крачета, ръчички, с изящните си плавни движения. Той играеше с нейните мънички клончета, криеше се под резедавите листенца толкова гъвкаво и не събори, не докосна нито пъпчица.

Беше ненагледно, вълшебно! И всички подскачаха, танцуваха пролетен танц. Гледаше ококорено. Следеше го татко Вятър и нервно клатеше стария бор. Ядоса се, изфуча от ароматните му бодли, огъна го, вдигна пролетната омая и стресна приказния захлас. Уплаши се детето Вятърно, залюля се от клонче на клонче и падна в лехата с лалета. Изцапа прозрачните си дрешки, великолепните къдри и вятърни спирали. Обиди се майка Ябълка, изтегна се в най-гъвкавия ствол, разтръска косите си, разкърши клоните си и изхвърли опитния, обигран Вятър в каменния зид на къщата. Върху му се изсипаха сухи клечки от зимата и той посрамен се свлече почти на земята.

Малкото вятърно дете се смееше, смееше с тъничко гласче и заедно с полъха на цветенца с мушички, затопурка при него. Сгуши се, залепи се в неговите гънки и уморено притихна. А Ябълката... О, Ябълката - тя въздъхна с най-дивния, упойващ дъх на тичинките си. Дори майският бръмбар направи танцувален полет! Пролет е!

© Виолета Пенушлиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.08.2018, № 8 (225)

Други публикации:
"Ремарки" / "Алея на славата" (книга в две части, хайбуни и хайку). София: Изток-Запад, 2017.