Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЛАШИЛО

Виолета Пенушлиева

web

Загубих се в лозето.
Плашилото ми кима
с шапката на тате.

Сладка есен. Въздухът сладееше в лозето. Зърната на грозд - тежки като топчета маджун. Черното грозде се ронеше и буболечки и мравки щъкаха около зрънцата. Плашилото гордо седеше насред лозето и отвисоко виждаше всяка крадлива птица, която обикаля наоколо. Разчиташе и на вятъра да раздухва царевичака под разперените му ръце от клони. Вършеше си работата плашилото. Колегата му - пъдарят пък обикаляше насам-натам, ама май повече сенчица търсеше. Дойде време за гроздобер. Напълниха бъчвите с вода да закиснат, затегнаха обръчите. И линееше плашилото. Вече не го търсеха. Пуснаха птиците да кълват това, що бе оставено за тях. Но, случи се един ден да вдигнат плашилото и като хоругва да го понесат нанякъде. Забучиха го най-накрая в градината със зеленчуци, зад фасадата на къщата. Колко царевица, патладжан и къснозрейки има още за прибиране. Оживя плашилото. Опръсканата му със син камък риза го позакри, както беше опърпан и дрипав. Избелялата филцова шапка се нахлупи още по-дълбоко на главата му. Дечурлигата го закачаха. "Ей, плашило, здравей!"

Есента замириса на печен зарзават. Изрязаха голите стръкове и коловете останаха празни. Посадиха тук-там нещо за пролетта. А плашилото все следеше и нищо не изпускаше.

Но заран ставаше все по-студено и мразовито. От къщата идваше мирис на препечена коричка на царевичен хляб. Дощя му се, за първи път му се поиска. Отгоре на всичко съседската коза прескочи дувара да опоска мамулената шума от ръцете му. Той вече зъзнеше, когато стопанката му метна някакво палто. Седеше си с палтото, от молци проядено, а първият сняг трупаше, трупаше.

Децата радостно излязоха на двора. Биеха се с топки и със зачервени бузки се въргаляха в снега. А той валеше, валеше, пухкав, здрав, плътен. Тъкмо за един огромен снежен човек. Направиха го голям, истински, с хубави кюмюрчета за очички, с пробита тенджера за шапка и с плетения шал на споминалата им се леля (същата, с палтото). Снежният човек, навирил нос от морков, съзря през оградата плашилото и се надсмя.

Снежният човек гледа
лятното плашило.
Дрипав и грозен брат.

 

 

© Виолета Пенушлиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.08.2018, № 8 (225)

Други публикации:
"Ремарки" / "Алея на славата" (книга в две части, хайбуни и хайку). София: Изток-Запад, 2017.