ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Веселин Рангелов

web | Пространствена и функционална...

Обобщение на резултатите

От експерименталното прилагане на модела за оценка на рекреационния потенциал и формулиране на стратегии за стопанисване и развитие на българските манастирски комплекси върху три различни по характер примерни обекта, се вижда, че той е приложим за който и да е български православен манастир по света, като получените резултати, без съмнение, биха подпомогнали в значителна степен институциите, отговорни за тяхното стопанисване.

Предложената категоризация, базирана на бални оценки, до голяма степен илюстрира състоянието на съответния обект, като в бъдеще би могла да бъде допълнена и с рейтингова класация на оценените обекти, която би била от полза за планиране на адекватни управленски мерки както от Светия Синод и Българския туристически съюз, така и от държавата в лицето на Министерство на културата и Министерство на регионалното развитие.

Разбира се, тази категоризация е условна и отразява моментното състояние на комплекса от фактори в даден обект, като лесно се актуализира, варирайки в положителна или отрицателна посока, при промяна в състоянието на отделните компоненти.

Както се вижда, анализът по отделни бални оценки дава много добра представа за отделните параметри на манастирския двор, но все пак, комплексната оценка е редно да бъде ползвана само като бегъл ориентир за състоянието на обекта и не би трябвало да служи като съпоставка на отделни комплекси. Поради тази причина, показателите и критериите за оценка бяха интерпретирани като компоненти на предложения хибриден модел за формулиране на стратегия за стопанисване и развитие, базиран на инструмента за стратегическо планиране SWAT. Това даде възможност да бъдат съставени варианти за стопанисване и развитие на обектите в условията на устойчиво развитие.

Предложената матрица генерира четири групи алтернативни стратегии, а не избира или определя коя от тях е най-добра. Най-общо казано, има няколко насоки, инспирирани от конкретните условия на средата, съобразно обществено-икономическата обстановка в страната към настоящия момент, а съчетанието между вътрешни и външни фактори ни дава възможност да формулираме конкретни стратегии за развитие и стопанисване на който и да е обект.

Насоки за бъдещи изследвания

Въпреки че настоящият монографичен труд бе фокусиран основно върху слабо проучената пространствена организация на манастирските дворове и липсата на модел за описанието и оценката им, можем да отбележим, че темата е многоаспектна и дава възможност за редица допълнителни проучвания и изследвания в различни направления. Взависимост от насоката и спецификата, те могат да бъдат обособени в две осовни групи:

А. Изследвания, допълващи и развиващи настоящото проучване:

• Големият брой манастирски комплекси у нас и обемистата работа по тяхното описание и оценка не позволиха да бъде изготвена характеристика за всеки един обект поотделно. В настоящия труд бе разработен и експериментално приложен върху три примерни обекта модел за тяхното описание.

• В бъдеще, в рамките на едно по-мащабно проучване, би могло да бъдат описани и оценени всички български манастирски комплекси, което, без съмнение, би било от голяма полза за тяхното съхраняване и стопанисване в условията на устойчиво развитие.

• Евентуалното допълване на настоящото проучване с описания и оценки и за други обекти ще създаде предпоставки за изготвяне на рейтингова класация, която, от една страна, би имала статистическа стойност, от друга, ще представлява сериозен инструмент за планиране на дейности по реставрация, консервация и социализация на включените обекти, а от трета, би имала съществено значение за планирането не само на инвестиционни, но и на рекреационни дейности и мероприятия.

• Настоящото изследване би могло да бъде допълнено и с методика, генерираща принципни препоръки за териториалното и пространствено, ландшафтно устройство на българските манастирски комплекси с оглед ефективното и целесъобразно поддържане и стопанисване в условията на засилен туристически интерес към тях. Тук могат да бъдат набелязани и обосновани и редица териториално устройствени и благоустройствени мероприятия, подпомагащи достъпа до тези обекти, без да бъде нарушаван историческият контекст.

Б. Паралелни изследвания, кореспондиращи с настоящото проучване:

• Описанието и оценката на по-голям брой манастирски комплекси от цялата страна би позволило и по-задълбочено проучване с формулиране на закономерности в отделните епархии, респективно районите за планиране. Това до голяма степен би било от полза при реализиране на инвестиционни програми съобразно нуждите на отделните обекти и с правилна оценка на риска.

• Настоящото проучване, и по-специално описанието на Самоковския девически манастир "Покров на Пресвета Богородица", показаха, че процесите по промяна на пространствените параметри не само не са приключили, но дори навлизат в нов устройствен етап. Част от причините за това бяха разгледани и в настоящия труд. Пълното им изясняване и отчитането на протичащите процеси ще позволи изготвянето на адекватни мерки относно тяхното стопанисване.

• Изложеното по-горе налага и задълбочено проучване и анализ на нормативната уредба, третираща недвижимите културни ценности, с оглед създаване на по-гъвкави нормативи, отчитащи протичащите процеси.

• Допълнителни проучвания се налагат и във всички останали проектантски части, имащи отношение към манастирските комплекси, с оглед запазване на историческата среда и умелото й съчетаване с постиженията на научно-техническия прогрес.

* * *

Необходимо е да отбележим, че богатото културно-историческо наследство, съчетано с вълнуващ и неповторим ландшафт, превръщат манастирите в желана туристическа дестинация, което, наред с основната им функция, е от изключително значение за тези обекти, защото създава условия за тяхното устойчиво развитие и съхраняване до голяма степен на тяхната автентичност в бъдеще.

Въпреки казаното дотук, истинското предизвикателство не бива да е превръщането на манастирските комплекси в туристически обекти, а умелото планиране на околното им пространство. Така, от една страна, ще се разкрият прелестите на това национално богатство и от друга, то ще бъде съхранено за бъдещите поколения.

© Веселин Рангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.08.2016
Веселин Рангелов. Пространствена и функционална организация на манастирските дворове в България. Варна: LiterNet, 2016.