ПЪРВА ГЛАВА

ОБЗОР НА ПРОБЛЕМА. ТЕОРЕТИЧНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ДВОРОВЕТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРСКИ КОМПЛЕКСИ

Веселин Рангелов

web | Пространствена и функционална...

1.3. Класификация на българските манастирски комплекси

Манастирите в България могат да бъдат класифицирани и систематизирани по различни признаци и принципи: на база административно разпределение, местоположение и възможности за рекреация, според обитаването им, според географското им местоположение и релефа, според периода им на възникване, и разбира се, според пространствената организация на двора.

1.3.1. Разпределение по епархии

Епархия (от гръцки: ἐπαρχία) в християнските църкви е административно-териториална единица, начело на която стои архиерей (епископ; митрополит).

В гръцките църкви се използва термина ἤ Επισκοπή (епископи). В старата църковна организация на днешните епархии принципно съответствала единица, наричана в каноничните текстове ἤ Παροικία (парикия).

В Римокатолическата църква епархията е наричана още диоцез (на латински: dioecesis, диоцезис), начело на който стои архиерей (епископ или архиепископ). Диоцез, който се възглавява от архиепископ, се нарича архидиоцез.

Днес Българската православна църква използва названието епархия за обозначаване на най-големите административно-териториални единици. Те, от своя страна, се разделят на духовни околии, в които има архиерейски наместничества, а начело на епархията стои митрополит.

Българските манастирски комплекси са поделени в 13 епархии и три ставропигиални манастира под пряката юрисдикция на Светия Синод. Те са изобразени на фиг. 4.

Фиг. 4. Административно-териториални единици - Епархии

Техните наименувания са както следва:

• Ставропигиални манастири

- Бачковски манастир

- Рилски манастир

- Троянски манастир

• Видинска епархия

• Врачанска епархия

• Ловчанска епархия

• Плевенска епархия

• Русенска епархия

• Великотърновска епархия

• Доростолска епархия и Червенска епархия (Днес Силистренска епархия)

• Варненско-Преславска епархия

• Сливенска епархия

• Старозагорска епархия

• Пловдивска епархия

• Неврокопска епархия

• Софийска епархия

Освен тези 13 епархии в границите на страната има и две, обслужващи нуждите на българските емигранти:

• Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия - със седалище в Ню Йорк, САЩ;

• Западно и Средноевропейска епархия - със седалище в Берлин и Будапеща.

Подробна систематика на манастирските комплекси по епархии, както и подразделянето на съответните епархии на духовни околии е посочено в Атлас - Приложение 3, а на фиг. 5 е изобразена диаграма, показваща количественото им разпределение в съответните административно-териториални единици.

Фиг. 5. Разпределение на манастирите по епархии

От анализираните материали можем да обобщим, че манастирите в границите на България са разпределени в 13 духовни епархии, делящи се от своя страна на 48 духовни околии. Голяма част от манастирите принадлежат на Софийската епархия, която неслучайно в миналото е била наричана "Мала Света гора". Три от манастирите в страната имат специален статут, те са под пряката юрисдикция на Светия Синод и се наричат ставропигиални, това са: Бачковски манастир, Рилски манастир и Троянски манастир.

1.3.2. Разпределение на манастирите съобразно обособените райони за планиране, дефинирани от Закона за регионално развитие на Реублика България.

На 27 юли 2000 г. Министерският съвет на Република България обособява шест района за планиране на територията на страната. Законът за регионално развитие, влязъл в сила на 20 февруари 2004 г. (Закон 2004-2005), урежда обществените отношения, свързани с планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, държавното подпомагане, наблюдението, контрола и оценката на регионалното развитие. Стратегическото планиране за постигане на целите на регионалното развитие е предвидено да се осъществява чрез разработването и изпълнението на Национална стратегия за регионално развитие и Областни стратегии за развитие.

Всеки от районите за планиране обхваща територията на няколко области в страната. През месец декември 2007 г. границите на някои от районите са променени поради изискване от Евростат за териториалните единици в рамките на Европейския съюз, според които в един регион трябва да живеят минимум 800 хиляди и максимум 3 милиона жители.

Настоящото изследване предлага систематизирането на манастирските комплекси в групи по райони за планиране, тъй като това е целесъобразно. От една страна, тази систематика би помогнала да се очертаят някои сходства или различия в отделните примери, защото районът със своите природни дадености, бит и поминък на населението си, обичаи и културен прогрес в различните периоди, до голяма степен е предопределил развитието на тези обекти. Такива сходства и различия бихме могли да открием, както в обредите, така и в специфичните особености на архитектурата, строителните материали, интериора на жилищните помещения и разбира се, в организацията на дворните пространства. А от друга страна, това райониране ще изравни потенциалните възможности на отделните обекти в статистически план за участие в инициативи и програми по регионално развитие.

Районите за планиране или т.нар. статистически райони NUTS-2, според класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS на френски: Nomenclature des unités territoriales statistiques) в България са шест, обособени с основна цел статистическо отчитане на териториалните единици, съгласно изискванията на Евростат.

Двете зони от NUTS-1 (Северна и Югоизточна България, Югозападна и Южна централна България), както и шестте района от NUTS-2 (Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен райони за планиране) не представляват административно-териториални единици, а служат за статистически цели. Районите от третото йерархично ниво NUTS-3 съответстват на областите в България.

Фиг. 6. Райони за планиране в Република България

Обхватът на районите за планиране в България, утвърдени от Министерски съвет, е следният:

• Югозападен район за планиране (ЮЗРП)

Област София, Област Кюстендил, Област Благоевград, Област Перник

• Южен централен район (ЮЦРП)

Област Пазарджик, Област Пловдив, Област Смолян, Област Хасково, Област Кърджали

• Югоизточен район за планиране (ЮИРП)

Област Стара Загора, Област Сливен, Област Ямбол, Област Бургас

• Североизточен район за планиране (СИРП)

Област Варна, Област Добрич, Област Търговище, Област Шумен

• Северен централен район за планиране (СЦРП)

Област Велико Търново, Област Габрово, Област Русе, Област Разград, Област Силистра

• Северозападен район за планиране (СЗРП)

Област Видин, Област Враца, Област Монтана, Област Плевен, Област Ловеч

Районите от съответните нива са териториална основа за провеждане на държавната политика за регионално развитие.

Фиг. 7. Разпределение на манастирите по райони за планиране

От диаграмата на фиг. 7 е видно, че в Югозападен район манастирите са 3-4 пъти повече от който и да е друг район, като голяма част от тях (Димитрова, Ганева, Стоянова 1980) принадлежат на Софийска епархия.

Краткият исторически преглед показва, че в периода на Втората българска държава (1185-1396) в Средец и в околностите му съществуват над 100 манастира. След 1396 г. Османската империя установява пълен контрол над Балканите и всякаква духовна дейност замира. Манастирите са обект на ограбване, опожаряване и дори в много случаи на пълно унищожение.

Анализирайки местоположението на манастирските комплекси в Югозападния район за планиране, можем да направим извода, че почти всички са разположени в живописни местности и притежават богато културно-историческо наследство. Неслучайно голяма част от разгледаните примери са обявени за национални паметници на културата, "недвижима културна ценност", включени са в списъка на 100-те туристически обекта в България, а Рилският манастир е включен и в списъка на обектите със световно културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Всеки един от тези манастири е съграден от забележителни български творци и е бил ревностно пазен от българския народ в трудни за държавата моменти, запазвайки българския дух, бит и култура. Именно това, както и проявите на българското самобитно творчество в областта на живописта и иконописването, архитектурата и строителството, литературата и образованието, градинарството, както и историята на тези свети места, тясно обвързана със съдбите и делото на бележити българи, превръщат българските манастирски комплекси в интересна и вълнуваща туристическа дестинация.

Голяма част от тях са недалеч от столицата, което ги прави удобни за кратковременен отдих в рамките на един почивен ден или просто места за семейни пикници. Същевременно устроената и добре поддържана база в повечето от тях спомага и за по-дълготраен отдих, като ги превръща в един от бисерите на туризма в България, а защо не и на Балканите.

Манастирите в списъка на 100-те национални туристически обекти са: Бачковски манастир, Дряновски манастир, Етрополски манастир, Златноливаденски манастир, Кърджалийски манастир, Рилски манастир, Роженски манастир, Самоковски манастир, Седемте престола, Троянски манастир и Чипровски манастир. От списъка лесно можем да установим, че общо 11-те обекта са относително равномерно разположени в границите на страната.

Разгледаните примери, могат да бъдат визуализирани и с кратко социологическо проучване (Атлас - Приложение 4), проведено в глобалната мрежа. То не може да претендира за статистическа точност, но е проведено без манипулация и изразява мнението на случайно гласували потребители, които могат да бъдат отъждествени с представителна извадка.

1.3.3. Класификация според обитаването

По данни на фондация "Корона и кръст" манастирите в България надминават 160, интернет порталът wikipedia.org споменава за 122 с 250 монаси, а по данни на други източници те са над 200, при приблизителен брой на монаси в България около 120. Разбира се, една част от манастирите не са действащи, а други са необитаеми - действащи без монаси, но при всички положения броят на монасите е крайно недостатъчен.

Липсата на монаси в някои манастири и недостатъчният им брой в други, съчетана с напредналата им възраст и недостатъчните финанси, нерядко водят и до непоправимо занемаряване на дворовете и сградния фонд в тези комплекси.

За съжаление, една част от тях са доведени до окаяно състояние съвсем преднамерено, тъй като дълги години по времето на тоталитаризма са използвани не по предназначение, какъвто е случаят с Елешнишкия манастир "Света Богородица" (фиг. 9А.), ползван за казарма, с което са нанесени непоправими щети в сградния фонд и организацията на дворното пространство.

А. Елешнишки манастир

Б. Гигински манастир

В. Сеславски манастир

Фиг. 9. Занемарени манастирски комплекси

Фиг. 10. Разпределение на манастирските комплекси според обитаването им

В Атлас - Приложение 5 е представено подробно разпределение на манастирите според статута им (действащ / недействащ) и обитаването им.

От изготвените таблици (Приложение 5) и диаграми (фиг. 10 и фиг. 11) е видно, че почти половината (44%) от манастирите в България, са без монаси, а голяма част от тях (64% или 28% отнесени към общото) са и недействащи. Липсата на монаси и отлива от монашеството е съществен проблем за Българската православна църква. Той до голяма степен обяснява и окаяния вид на част от манастирските комплекси и още веднъж потвърждава необходимостта от разработването на модел за ползване на тези комплекси в контекста на променените културни, икономически и социални условия.

Фиг. 11. Разпределение на манастирите в отделните епархии по статут и обитаване

Анализът показа, че начинът на обитаване на манастира до голяма степен оказва влияние и върху неговото стопанисване, като безспорно то има значение и за поддържане облика на манастирският двор (фиг. 12).

А. Бистришки манастир - девически

Б. Рилски манастир - мъжки

В. Кукленски манастир - без монаси

Г. Елешнишки манастир - недействащ

Фиг. 12. Взаймовръзка между начина на обитаване на манастирските комплекси и техния облик (интензивност на поддържане)

От една страна, значение за двора има наличието или липсата на монаси, от друга, в комплексите с монаси от значение е техният брой, и от трета, съществено значение има това дали манастирът е мъжки, или девически.

При висока степен на поддържане можем да разграничим две направления в паркоустройството на манастирските комплекси:

• мъжки манастири - преобладава едроразмерна растителност и затревени или настлани с калдъръм площи;

• девически манастири - по-висок дял на цъфтящата растителност (цветя и цъфтящи храсти).

В обособените направления има и изключения, но те са по-скоро спорадични и не променят направените констатации.

Посочените по-долу примери (фиг. 13, 14, 15, 16) илюстрират тази зависимост.

Фиг. 13. Етрополски манастир - мъжки (панорамна снимка)

Фиг. 14. Германски манастир - мъжки (панорамна снимка)

Фиг. 15. Сопотски метох - девически (панорамна снимка)

Фиг. 16. Самоковски метох - девически (панорамна снимка)

Независимо от различията в растителността на мъжките и женските манастири, овощните дървета и асмите като неразделна част от възрожденската архитектура са характерни за озеленяването на всички български манастири и се явяват обединяващ елемент в организацията на дворните пространства.

Във фиг. 17 е показана градация от ниска към висока интензивност на поддържане на дворните пространства съобразно начина на обитаване.

Фиг. 17. Взаимовръзка между начинa на обитаване и интензивността на поддържане на дворните пространства и зелените площи

1.3.4. Класифиация според географското местоположение и релефа

Географското местоположение и релефът оказват съществено влияние върху устройството на манастирските комплекси, като в повечето случаи те са умело интегрирани в терена, а строителните материали и растителността в дворовете са с местен произход.

Канонът търпи интерпретации, а майсторите са истински творци в това отношение и благодарение на разнообразието от използвани материали българските манастирски комплекси имат неповторим, уникален облик, характерен единствено за нашите географски ширини.

Преобладаващото планинско местоположение на българските манастири до голяма степен е лимитирало и видовия състав на използваната растителност, представена в основната си част от местни видове или успели да се адаптират екзотични растения, дарени от поклонници. Основната част от българските манастири са разположени в предпланинския и средния планински растителен пояс, което съвсем логично изключва ползването на растителни видове от долния (базален или топъл) лесорастителен пояс.

По отношение на хоризонталното фитогеографско райониране не се чувства ярко изразена диференциация, влияеща на видовия състав, тъй като манастирите са относително равномерно разположени в страната, изключвайки тези в Софийска област.

В анализа по-долу е изготвена кратка систематика на манастирските комплекси според географското им местоположение и релефа:

Планински манастири:

Болшинството от запазените днес манастири са възникнали в средните векове, когато българската държава е под османско владичество, а манастирът е единственото място, в което може да бъде съхранена българщината.

Фиг. 18. Гложенски манастир - планински

В тези времена манастирите възникват като фортификационни съоръжения и до голяма степен строителите им разчитат освен на сключената застройка и познатите "крепостни" схеми, и на естествената защита в трудно достъпните планински райони (фиг. 18).

На фиг. 19 е показано разпределението на манастирите в българските планини, а в Приложение 6 е представена по-подробна информация за тях.

Фиг. 19. Разпределение на манастирите в българските планини

Равнинни манастири

Въпреки че, равнинните манастири в България са по-скоро изключение, те съществуват и също са били издигани със сключена застройка, ограждащи зидове или защитни кули, като целта отново е защита от набезите на "османлии" и "кърджалии" - ограбили, разрушили или опожарили не един и два манастира по нашите земи, такива са:

• Кабиленски манастир "Рождество на Пресвета Богородица" - намира се в средата на нива, недалеч от археологическия резерват Кабиле на 6 км от град Ямбол. Неговият добре поддържан двор радва окото на посетителя с множеството цветя и декоративни растения.

• Чепински манастир "Свети три светители". Портата на Чепинския манастир е само на няколко стъпки от североизточната дъга на Околовръстното шосе на София. Манастирът, посветен на светите Три светители (Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст), е също от малкото манастири в България, които се помещават в равнинна местност, а не в планина. Намира се близо до тракийска надгробна могила, известна като "Голема могила", и е на около 1500 метра от бившето село Чепинци, сега квартал на София.

• Араповски манастир "Света Неделя" (фиг. 20) се намира на 8 км североизточно от град Асеновград, близо до с. Златовръх (Арапово). "Св. Неделя" и той като предходните е от малкото манастири в България, които са построени в полето, а не в защитата на планината.

Фиг. 20. Араповски манастир - равнинен

Крайморски манастири

Навсякъде по Черноморието, християнството се е появило рано. Съществуват данни, че християнски монаси са идвали в Поморие (тогавашно Анхиало) още през III-IV в., а през VII в. вече съществувал храм или манастир, посветен на Св. Георги. През 812 г. Анхиало е превзет от хан Крум, а към 894 г. там е създадена българска църковна организация. От края на XIII в. Анхиалският епископ е почетен със сан митрополит.

По-известни крайморски манастири са:

• Българевски манастир "Св. Екатерина" - намира се в самото село Българево на 6 км от гр. Каварна и на 45 км от гр. Варна в северна посока.

• Аладжа манастир "Св. Троица" (скален) - намира се на 2 км от морския курорт Златни пясъци и на 10 км северно от Варна.

• Варненски манастир "Св. св. Константин и Елена" (фиг. 21) - намира се в центъра на самия курорт "Св. св. Константин и Елена" (старото му име е "Дружба"). Най-старият черноморски курорт в България е бил построен около манастира през 1908 г.

• Поморийски манастир "Св. Георги Победоносец" - намира се в черноморското градче Поморие на около 20 км на север от Бургас.

• Горноезеровски манастир "Св. Богородица" - намира се между бургаските квартали Меден рудник и Горно Езерово, близо до с. Черни връх.

Фиг. 21. Варненски манастир - крайморски

Фиг. 22. Съотношение между планински, равнинни и крайморски манастирски комплекси

Наблюдавайки диаграмите, се вижда, че повече от 1/3 от всички манастири в България се намират в Софийски регион ("Мала света гора"), което е обяснимо предвид средищния характер на града по отношение на културен и социално-икономически живот. Също така е очевидно, че не малка част от манастирите в България се намират в Стара планина, Средна гора и Предбалкана, т.е. вътрешността на страната. Балканът е оказал съществено влияние в борбата на българите срещу поробителите.

Анализът показва, че болшинството от манастирите в България са разположени в планините, а това от своя страна до голяма степен е предопределило и техния облик по отношение на пространствена организация, строителни материали (фиг. 23) и растителност.

А. Араповски манастир - объл речен камък от долината на р. Чая

Б. Мъглижки манастир - калдъръм от ломен камък от склоновете на Стара планина

В. Българевски манастир - черупчест (Балчишки) варовик

Фиг. 23. Местни строителни материали

Предпланинското и планинското разположение на преобладаващата част от българските манастири е лимитирало в значителна степен и видовия състав на ползваната растителност.

1.3.5. Класификация според периода, в който е построен манастирът

Въз основа на българската история проф. Иван Божилов (Божилов, Тулешков, Прашков, Стамов 1997) класифицира манастирите у нас и манастироустройството в 5 периода. Имайки предвид, че манастири по нашите земи е имало и преди създаване на българската държава, както и факта, че днес, в най-новата история на страната продължават да се изграждат манастири, предлагам към разработената от него класификация да бъдат добавени "I-ви период: "манастироустройство по нашите земи, преди създаването на българската държава през 681 г." и "VII-ми период: Манастирите от най-новата история на България".

• І период: Манастироустройство по нашите земи преди създаването на българската държава (до 681 г.)

Познанията ни за най-ранните български манастири се градят преди всичко на археологически разкопки. Писмени свидетелства или липсват, или са съвсем недостатъчни. Някои източници споменават за съществуването на ранни манастири по нашите земи, но трудно се установява вътрешната им организация, т.е. дали те са общежителни (киновиални) или идиоритмични (необщежителни).

Такива са манастирите от IV в. (с. Исперихово IV-V в., в Стара Загора V-VI в., с. Гърмен V-VI в., "Св. Атанасий" от ІV в. край Чирпан и т.н.). За тях съдим предимно от археологически разкопки. Те били най-често от градски тип, въпреки че през IX в. в България се появили и манастири, разположени вън от населеното място, често значително отдалечени или дори изолирани. Такива са манастирите в Мадара, в с. Хан Крум, с. Калугерица, както и манастирът край с. Равна, близо до Провадия, разкрит през последните години след мащабни археологически проучвания (Божилов, Тулешков, Прашков, Стамов 1997).

В Атлас - Приложение 7 са посочени и други запазени до днес манастири от този период.

• ІІ период: Манастирски комплекси от Първото Българско царство (681-1018 г.)

От този период е първото сигурно свидетелство за съществуването на български манастир, открито в кореспонденция между папа Николай I и цар Борис от 867 г., само три години след приемането на християнството от България (Божилов, Тулешков, Прашков, Стамов 2008).

По това време българската държава е във възход както в духовно и културно-просветно отношение, така и в икономически аспект. Обителите най-често били от "градски" тип, разположени в рамките на големия град.

По известни манастири от този период са посочени в Приложение 7.

• ІІІ период: Манастирски комплекси от времето на Византийското робство (1018-1186 г.)

Въпреки свиването на пространствените схеми през зрялото средновековие и наличието на фортификационни съоръжения, от този етап са едни от най-впечатляващите комплекси в българското манастироустройство - Бачковският манастир, Земенският манастир, "Св. Иван Рилски" на Трапезица, Кърджалийският манастир в квартал "Веселчани" и др.

Характерно за това столетие и половина било съществуването на две групи манастири: старите - сред тях безспорно място заемали Рилският манастир, манастирите, основани от Св. Климент и Св. Наум, и новите обители, които възникнали по естествен път, почитайки светите подвизи на последователите на Св. Иван Рилски - Св. Прохор Пчински, Св. Гавриил Лесновски и Св. Йоаким Осоговски, всеки един от тримата създал собствен манастир, като основна роля по-късно имат Лесновският и Осоговският. Другата група манастири, основани през XI-XII в. са с ктитори, представители на висшата византийска администрация и църквата. Най-значими от тази група манастири са: "Св. Богородица Петричка" (край Бачково), основан през 1083 г., и "Св. Богородица Елеуса (милостива)", създаден почти по същото време (1080-1085 г.) край Струмица.

По-известни манастири от този период са посочени в Приложение 7.

• ІV период: Второ Българско царство (1186-1396 г.)

Въпреки че по това време е най-големият възход на българската култура и духовен живот, обществено-политическата обстановка в страната налага един по-затворен начин на живот.

Съществена роля за изграждането на манастири в този период играело ктиторството. Следвайки стъпките на своите предци Борис, Симеон и Петър, владетелите от Второто българско царство постоянно покровителствали българските манастири - Цар Иван II Асен дарявал богато атонските манастири, както и скалните манастири в с. Иваново; неговият син цар Михаил II Асен подпомагал щедро Батошевския манастир, изграден от патриарх Василий; Константин Тих Асен издал дарствена грамота в полза на манастира "Св. Георги" край Скопие. Особено прочут с дарителската си дейност бил цар Иван Александър Асен (1331-1371). Той подпомагал финансово изграждането на манастира "Св. Богородица" в Странджа, Килифаревския манастир, Драгалевския манастир и др. Българският цар възобновявал, отчасти преустройвал или дарявал щедро известни манастири: Бачковския (в костницата на манастира е запазен ктиторски портрет на царя), "Църквата" в Ивановския скален манастир, Несебърските манастири "Св. Богородица Елеуса" и "Св. Николай", Оряховския манастир "Св. Никола" и Зографския манастир на Атон. Неговият син и приемник в Търново, цар Иван Шишман (1371-1395), независимо от трудното време, в което живеел, не пропускал да подпомага значително Рилския и Драгалевския манастир.

Говорейки за манастирите в Средновековна България, не можем да пропуснем скалните манастири, чиито килии и храм са издълбани в скални масиви. С най-голямо значение за историята на българските манастири били комплексите в Басарби или Мурфатлар в Северна Добруджа (X в.), в Червен и Иваново (XII-XIV в.), както и Аладжа манастир край Варна (XIV в.) (Божилов, Гюзелев 1999; Божилов, Тулешков, Прашков, Стамов 2008).

По- известни манастири от този период са посочени в Приложение 7.

• V период: Османско владичество до Възраждането (1396-1762 г.)

Началото на Османското господство оказало съществено негативно влияние върху манастироустройството и пространствените схеми. В тези векове българинът е угнетен, потиснат и значително отдалечен от духовния живот, а архитектурата и декоративните изкуства са не само в застой, но правят и сериозен отстъп от постигнатото до момента.

А. Общ изглед

Б. Жилищно крило

В. Изглед от двора

Фиг. 24. Килифаревски манастир

По-известни манастири от този период са посочени в Приложение 7.

• VІ период: Възраждане (1762-1878 г.)

По време на Възраждането манастирите възвърнали своята духовна и просветна сила, като се увеличили техните идейно-политически и социални функции, което постепенно ги превърнало в най-съществените обществени сгради за времето си.

Възрожденските майстори преосмислили традиционните рамки на манастирския двор и се осмелили да издигат архитектурните обеми във височина. Постепенно разчупили средновековната скованост на фасадите с раздвижени чардаци, кьошкове, еркери и елегантни кобилечни фронтони, с пластични корнизи, живописни стълби и парапети. Преплитането на архитектурата с живописта, с дървената и каменната пластика и с растителността е толкова умело, че всички тези съставни елементи се превръщат в неповторимо, неразделно цяло, в един своеобразен синтез на архитектурата, градинско-парковото изкуство и изобразителните изкуства.

Фиг. 25. Синтез на изкуствата в манастирските дворове от Възраждането

В Бачковския манастир на стената на игуменарницата Захари Зограф е изписал своята голяма панорама с изглед на манастира и околните параклиси (фиг. 26). На фона на този стенопис е представен манастирският двор с реалистичния възрожденски пейзаж, в който дърветата и храстите са представени с облика на жива природа.

Със същия възрожденски реализъм Никола Образописов изобразява в стенописите на Бельовата църква (фиг. 27) - тъмни борови гори и зимни пейзажи, над които се издигат върхове, покрити със сняг.

В църковните и манастирските стенописи на Рилския манастир, в изображенията върху външната стена на църквата от началото на XIX век, раят е представен като градина, украсена с групи дървета, цветни лехи, малки лъкатушещи рекички. Иконостасите могат да се оприличат на градини от дърворезба, на гъсто вплетени стилизирани детелини, маргаритки, слънчогледи, дъбови и букови клони и рози, между които се показват птици.

Фиг. 26. Бачковски манастир - стенопис от Захари Зограф

Фиг. 27. Бельова църква - стенопис от Николай Образописов

Фиг. 28. Германски манастир - стенопис от неизвестен автор от ХІХ в.

По време на Възраждането връзката между природната среда и манастирските комплекси е ненадмината (фиг. 29), архитектурата и дворното оформяне като че ли прерастват от терена, свързват се със скалите, с горските масиви и с реката (Рилския манастир, Бачковския, Преображенския, Троянския, Соколовския, Черепишкия и др.).

"А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери..." (от пътеписа "В българска Швейцария" от Алеко Константинов).

Фиг. 29. Черепишки манастир

В Приложение 7 са посочени по-известни манастирски комплекси от този период.

• VII период: Манастирски комплекси от най-новата история на България (1878-2010 г.)

С течение на времето, при липсваща пряка заплаха, фортификацията преминала на заден план като същевременно се разраснали стопанските зони. В условията на социалистическа България монашеството не било толерирано, новите обители били скромни и в архитектурно отношение, а част от старите манастири били докарани до окаяно състояние чрез безстопанственост или напълно умишлено като Елешнишкия манастир - превърнат в казарма, или Горноводенския манастир "Св. св. Кирик и Юлита", който е пример за тежката участ на манастирите през XX в.:

Реконструкцията на сегашния манастир започва през 1816 г. и продължава до 1835 г. Църквата е осветена на 15-ти октомври 1850 г. Манастирът е преминал в ръцете на гръцката църква в средата на XIX в., като е върнат отново на българската църква чак през 1930 г. Понася значителни щети по време на пожар през 1924 г. и земетресение през 1928 г. През 20-те и 30-те години на XX в., в "Св. св. Кирик и Юлита" се помещава богословско училище. През 1943-1944 г. манастирът служи за концентрационен лагер. След 9-ти септември 1944 г., когато комунистическата партия завзема властта, манастирът е изоставен, а по-късно - трансформиран в дом за душевноболни. През 1981 г. Съюзът на архитектите в България получава официалното съгласие на властите да реставрира манастира и да го адаптира за светски нужди. През 1982 г. екип от архитекти и инженери, оглавявани от арх. Любомир Шинков, разработва проект за неговата реставрация и трансформирането му в международна архитектурна академия. Между 1983 и 1987 г. манастирът се реконструира под техническото ръководство на Христо Радев. На 25-ти септември 1985 г. той се открива официално от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. Георги Стоилов. В началото се използва като почивна и творческа база на Съюза на архитектите. Понастоящем функционира като 3-звезден хотел, който е отворен за посетители.

XX в. е труден за манастиростроенето и след Възраждането определено може да бъде квалифициран като сериозна крачка назад. Рядко се появяват нови обители, а стопанисването на съществуващите е силно затруднено.

Каменната зидария и фахтверковите конструкции отстъпват място на стоманобетона, тухлата и гипсокартона, а калдъръмите са заменени от тротоарни бетонови плочи. Архитектурният облик на сградите, който до този момент е бил пример за българина, през по-голямата част от XX век липсва. Архитектурата е неприветлива и без никакви достойнства, а в екстериора нерядко властва "пластмасовия кич" и необработените зелени площи със случайни насаждения.

До 1989 г. рядко известен архитект се заема с проектирането на подобен комплекс, поради което в повечето случаи те са с неясни пространствени схеми, освен редките случаи, когато възникват върху контурите на по-стари и разрушени обители.

Днес, както винаги в трудни за страната времена, българинът отново се обръща към религията, като с дарения и волни пожертвования е възможно възстановяването и социализирането, макар и на малка част от манастирските комплекси. Програмите за развитие на селските райони и опазване на културното и историческо наследство на Европейския съюз дават допълнителни възможности за финансиране. Все по-често известни архитекти и инженери от най-новата ни история (над 200), работят на благотворителни начала, за възстановяването, адаптирането или цялостното изграждане на църкви, параклиси и манастирски комплекси в България, но така или иначе, запазените днес и действащи манастири са дело предимно на XIX век - векът на новата социална, културна и политическа революция на Българското национално възраждане. Разбира се, манастири са изграждани и през XX век, дори и днес, но по-голямата част от тях са възстановки на стари, опожарени или разрушени манастири от отминали епохи, спазвайки техните пространствени контури и организация.

Фиг. 30. Активност в манастиростроенето по векове

Фиг. 31. Активност в манастиростроенето по периоди

По известни манастири от този период са посочени в Приложение 7.

От проведения анализ и диаграмите можем да обобщим, че манастирските комплекси у нас най-често възникват в периоди на икономически растеж, но същевременно и в сложна социална обстановка, като реакция на обществено-политическия живот и опора на народа за запазване на българската идентичност. Именно манастирите са центровете, в които през вековете са съхранени българската книжовност и самосъзнание. Разбира се, манастирите като най-важни обществени сгради през вековете са среда и за останалите изкуства, като живопис, архитектура и не на последно място градинско-парковото изкуство, така че още от най-ранни времена можем да говорим за синтез на изкуствата в българските манастирски комплекси.

От графиката, илюстрираща активността в манастиростроенето по векове на фиг. 30, можем да забележим, че най-голяма активност има в средните векове по време на Втората Българска държава и разбира се, по време на Възраждането XVIII-XIX в., и именно това са и периодите, оставили най-трайни следи в манастироустройството и пространствената организация на тези комплекси. Високите стойности за XX в. в графиката са нереални, тъй като болшинството от манастирите, изградени в този период са ползвали контури на стари манастири с техните пространствени параметри, а градежите са преди всичко възстановки на разрушени и опожарени манастири по време на османското владичество. Като цяло действащите днес манастири са дело най-вече на Възраждането, като заемат 30% от всички манастири в България, в това число действащи без монаси и недействащи.

От проведения анализ можем да обобщим, че по време на Възраждането възхода в манастироустройството се изразява не само в количествено, но и в качествено отношение. Възрожденските майстори разчупили традиционните рамки на манастирския двор, като за първи път можем да говорим за цялостен и пълноценен синтез на изкуствата в България.

Имайки предвид, че манастирът почти 12 века е най-важната обществена сграда в България, можем да направим извода, че той до голяма степен е формирал мирогледа на българите, възпитавал е не само духовно, но и естетически. Манастирите са били финансирани от заможни българи и градени от най-добрите майстори за времето си, като безспорно са налагали тенденции в жилищното строителство и организацията на традиционния български двор. Това е изключително характерно за Възраждането, и подобно на хаджийството и гурбетчийството, чорбаджиите и майсторите пренасяли това, което виждат по далечните земи, пречупено през призмата на балканския мироглед и скромните възможности в храма, а оттам то бързо се разпространявало сред поклонниците като модел, давайки неповторим облик на възрожденските къща и двор (фиг. 32). Примери за това са запазените стари архитектурни паметници в Трявна, Жеравна, Котел, Копривщица, Широка лъка, Велико Търново и т.н., където образците на архитектурата и градинско-парковото изкуство са се превърнали в еталон за българската самобитност.

Фиг. 32. Възрожденски къщи

Днес, XXI в., архитектурата и пространствената организация на дворовете в манастирските комплекси продължава да бъде пример в жилищното строителство. На фиг. 33 са показани част от многобройните примери за съвременни интерпретации като жилищен комплекс "Манастира" в полите на Витоша, апартаментски комплекс "Манастира" - Банско, комплекс "Манастира" - Пампорово, хотелски комплекс "Манастира" - Св. Влас и др.

А. Апартаментски комплекс "Манастира" - Банско

Б. Пампорово "Манастира 3"

В. Св. Влас "Манастира 2"

Фиг. 33. Съвременни интерпретации

1.3.6. Класификация според пространствената организация на двора

Както бе споменато в точка 1.1.1., според пространствената схема манастирските комплекси по света могат да бъдат разделени в две основни групи:

- Със "Сирийска" планировъчна схема

- С "Византийска" планировъчна схема

Счита се, че т.нар. "Сирийска" схема (фиг. 34) е в резултат и пряка зависимост от колективния начин на живот в манастирите от този тип.

А. Катедрала, Б. Катедрален съвет, В. Общежитие, Г. Столова, Д. Сервизно помещение, Е. Кухня, Ж. Монашески двор, З. Гробище

Фиг. 34. Простронствена схема на католически манастир

В тях ежедневието протичало по определен график, в който се редували времето за храна, спане, обучение и молитви. Именно това редуване на дейности предопределило разположението на подобектите в манастирския комплекс. При този тип манастири всички съставни звена, включително и култовите сгради, заемат периферно разположение в двора.

С подобна планировъчна схема са предимно католическите манастири в Западна Европа. По нашите земи подобни планировъчни схеми са имали първите появили се манастири преди утвърждаването на православието. Такива са манастирите в с. Исперихово (V-VІ в.), с. Гърмен (V-VІ в.), Велико Търново (V-VІ в.) и т.н.

В източно-православното християнство, обратно, монасите водели по-самостоятелен - отшелнически начин на живот и само за определени ритуали се събирали заедно. Това до голяма степен предопределило и разпределението на култовите сгради в средата на двора, а по периферията били разполагани жилищните крила и стопанските помещения (фиг. 35).

1. Съборна черква "Рождество Богородично", 2. Средновековна кула с параклис "Преображение Господне" на последния етаж, 3. Манастирска кухня (магерница) със складове и помощни помещения за приготвяне на храна, 4. Самоковска порта, 5. Дупнишка порта, 6. Място на археологически проучвания, 7. Стара манастирска трапезария, в която днес е поместена сбирката от икони

Фиг. 35. План на Рилския манастир - скица Георги Стойков

След приемането на християнството, през втората половина на ІХ в., манастирите от Първата Българска държава, взаимствали от Византия не само уставите и ритуалите, но и пространствената организация на комплексите, която се е утвърдила и запазила до днес, независимо от промяната на пространствените параметри в зависимост от епохата.

По време на Първата Българска държава манастирите били строени на голяма площ с по няколко добре диференцирани двора и ясна функционална организация. Всеки от дворовете имал конкретна организация, съобразно функционалната зона, в която се намирал, а те в най-общи линии били: монашеска, поклонническа и селскостопанска. Често в манастирите били изграждани и царски или патриаршески резиденции със собствени представителни дворове. Подобни примери могат да бъдат открити в манастира в местността "Селище" - Преслав, както и в манастира "Под Вълкашина", в който конюшнята, заедно с входния тунел и стражницата оформяли приемния блок, а зидовете в северозападният край са рамкирали стопанския двор. Най-представителен облик е имала сградата в югозападната част на комплекса, изградена с оформени варовикови блокове и очевидно служила за царска или патриаршеска резиденция.

Подобна двуделна организация на манастирския двор може да бъде открита и в други манастири в северна България, но стремежът към общо функционално обмислено зониране скоро надхвърлил идеята за двата двора. В манастира "На Аврадака" зоните са три - култуво-поклонническа, монашеска и стопанска. Ансамблово обаче те са доста разпокъсани и обемно-пространственото им въздействие като единно цяло е било игнорирано.

Най-забележителните примери на т.нар. многопространствени решения безспорно са тези около "Голямата базилика" във външния град на Плиска. В пространствената схема са налице малоазийски, гръцки и чисто български идеи. Според Тулешков (Божилов, Тулешков, Прашков, Стамов 2008) тази съвършена смесица от стилове и течения е плод на поетапното изграждане на базиликата. В началото е била изградена култовата сграда, разположена в почти квадратен двор, по-късно в двора от север възникнали като подкомплекси - царска резиденция, килии, стопански помещения, магерница (трапезария) и т.н. От юг един разпределителен двор организирал достъпа на по-големи групи хора към черквата, гробището и училището с перистилен двор.

За манастирите от Първото Българско царство можем да заключим, че са изграждани на големи площи с нива, интегрирани в релефа и с по няколко, изяснени в пространствено отношение, двора. Обемно-пространствената композиция е с много въздух и добре обмислени перспективни изгледи, фасадите на култовите и утилитарните сгради били пищно украсени с фризове и рисувана керамика и именно цялата тази пищност създавала един неповторим облик на манастирските дворове, изразяващ недвусмислено самобитния български дух.

Периодът на Първото царство завършва през 1018 г., когато след военните удари на Византия пада под нейна власт и Западното Българско царство. Новите обществено-икономически условия и настъпващото зряло средновековие довели до появата на нови особености в изграждането на българските манастири, които изменили техния пространствен облик в две направления. Във функционално отношение почти навсякъде се възприема еднопространствената центрична гръцка схема. В рамките на един добре укрепен двор било реализирано зониране чрез подходящо ситуиране на сградите, които били степенувани по значимост. В централното дворно пространство се разполагали съборната черква и някои обслужващи сгради - трапезария, библиотека, второстепенни черкви и пр., а останалите сгради заемали периферията покрай външния контур на манастира. Много рядко се срещали и схеми с повече от един двор, наложени от спецификата на терена. От това време е един от най-големите български манастири - Бачковският.

По-късно, по време на Византийското господство, през зрялото средновековие, под влиянието на обществено-икономическите условия, манастирите постепенно започнали да променят своя облик. Почти навсякъде се възприела еднопространствената гръцка схема или т.нар. "Атонски модел". Зонирането се простирало в рамките на един двор, чийто център заемали черквата и някои общи сгради (магерница, библиотека, параклис и т.н.). Типичен пример от това време е откритият през 1962 г. при разкопки Кърджалийски манастир (Х-ХІV в.) в квартал "Веселчани".

Друг манастир от това време, който имал по-скоро преходен характер, с елементи и на двете планировъчни схеми е "Св. Иван Рилски" на Трапезица. Култовите сгради тук са в центъра на основния двор, но има и два второстепенни двора - в северозападната част се намира жилищен корпус с монашески двор, а южно от тях е стопанският двор.

Типичен пример за манастир от "Атонски" тип е Кладнишкият манастир ХІІІ в., чийто двор е разположен върху три тераси, падащи в посока изток-запад, а църквата заема централно разположение.

Фиг. 36. Кладнишки манастир "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" - архив НИНКН

Византийското господство наложило по-затворен начин на живот, селищата били ограждани с крепостни стени, подобно на фортове, и това, разбира се, дало отражение и в планировъчните схеми на манастирските комплекси. Те вече имали не само религиозна, но и отбранителна функция, което довело до подчертан крепостен облик отвън и богата украса в дворното пространство.

По-късно османското нашествие намалило икономическата и политическата мощ на монашеството. Значително по-скромните възможности на църквата довели и до промени в устройството на манастирските комплекси. Ако по времето на Второто Българско царство все още съществувало добре организирано зониране, макар и в един двор, то под османско владичество този подход бил изоставен, а "Атонският" тип манастири добили най-скромния си вид. Зонирането било съвсем опростено, в рамките на един двор и обикновено, подчинено на релефните особености, единствените елементи в дворното пространство били черквата и водоизточниците (чешми, аязма и т.н.).

Първият манастир със сбита "Атонска" схема е Роженският "Св. Богородица" (фиг. 37), подобно усвояване на пространството се наблюдава и в по-стария двор на Бачковския манастир, така, но доста по-сбито е решен и Сеславският манастир, а Балшенският манастир е със сбита "Атонска" схема, но с отворена, а не сключена застройка около двора.

1. Съборна черква, 2. Параклис, 3. Главен вход, 4. Стопански вход, 5. Стражница, 6. Обор за копитни животни, 7. Виница, 8. Изба, 9. Обори за манастирския добитък, 10. Чешма, 11. Шахти под тоалетните на горното ниво

Фиг. 37. План на Роженския манастир - архив на БАН

При редица манастири от това време, организацията на двора е подчинена на наличния терен, като зонирането, съобразно релефа, е развито върху няколко тераси, такива са Килифаревския, Кукленския, Белащенския, Кричимския, Подгумерския и др. манастири.

Кукленският манастир "Св. св. Козма и Дамян" е може би единствения оцелял след погрома в 1657 година над родопските манастири и черкви. В старинния си вид (XV-XVI в.) той се е запазил до двадесетте години на XX в., след което последователно са изгорели половината от северното и цялото южно крило. В момента са съхранени западното и части от северното крило. Манастирът е разположен на три нива, оградени в обща дворна рамка, което много добре илюстрира тази група манастири.

Османското господство довело до значително свиване не само на монашеското движение, но и на манастирското устройство.

Еднопространствената центрична схема продължила своето развитие и през Възраждането. Тя продължила да бъде основна манастироустройствена композиционна схема независимо от това, че архитектурните обеми доста често разкъсвали рамките дори на сключената застройка и на редица места направо унищожили пропорциите на дворните пространства. Подобен пример е Лопушанският манастир, където пространствената рамка не се чете, а за обособено дворно пространство е трудно да се говори.

Често преоразмереното дворно пространство било умело балансирано, чрез преграждането му до човешки пропорции с обемите на самите черкви или по-малки архитектурни форми (параклиси, чешми, лозници, треяжи и др.

1. Съборна черква, 2. Зимна църква и костница, 3. Монашески двор с килии, 4. Гостоприемница, 5. Трапезария, 6. Магерница, 7. Пещник, 8. Стопански двор, 9. Камбанария

Фиг. 38. План на Преображенския манастир - скица Ст. Матев

Подобни са Капиновския манастир, Преображенския манастир (фиг. 38), Поморийския манастир "Св. Георги", Килифаревския "Св. Богородица", Осеновлашкия манастир и др.

1. Съборна черква, 2. Костница, 3. Килии, 4. Стаи за гости, 5. Обор, 6. Кладенец и камбанария, 7. Аязмен параклис, 8. Комшулък, 9. Стопански двор

Фиг. 39. Капиновски манастир - скица Н. Тулешков

Отличен пример за това е Капиновския манастир "Св. Никола" (фиг. 39). Огромното дворно пространство било преградено със съборната черква и кладенец, така че в границите на представителните му части били постигнати оптимални пропорции.

1. Съборна черква, 2. Параклис, 3. Костница, 4. Трапезария, 5. Магерница, 6. Пещник, 7. Стаи за гости, 8. Килии, 9. Главна порта, 10. Стопански вход, 11. Тоалетни

Фиг. 40. Килифаревски манастир "Св. Богородица" - скица Н. Тулешков

Подобно решение има и в Поморийския манастир "Св. Георги", но идеята се чувства най-добре в Килифаревския манастир "Св. Богородица" (фиг. 40), където източния и западния край на жилищното крило са съзнателно огънати навътре, рамкирайки сполучливо пространството.

Можем да направим извода, че от особено значение за постигане на добри дворни пропорции са не само броят и разположението, но и големината на елементите. Например при Струпецкия манастир, независимо от правилното разположение на съставните части, поради несъответствие с габаритите им, пространството отчасти "изтича". Същото се получавало и при неправилното им групиране, пример за това е Чипровският манастир, при който липсва ясен пространствен контур, независимо от наличието на доста обемни композиционни елементи.

С течение на времето манастирският живот отбелязал своето възраждане, започнало постепенно развитие на манастирските стопанства, а това неминуемо довело и до промени в устройството им. Започнало увеличаване на обема на двора и по-многопластова интерпретация на обемно-пространствената композиция. Това довело до пълното преосмисляне на дворното пространство и обособяването на самостоятелни зони в различни нива и дворове, подчинени на ритъма на монашеският живот.

За кратък период от време коренно се променили обемно-пространствените и функционалните схеми. Мaнaстирите върнали представителния си облик, като стопанският живот отново бил изнесен в самостоятелен двор.

В периода на зрялото българско Възраждане (ХVІІІ-ХІХ в.) отново се утвърдила двупространствената схема (Буховски манастир "Св. Архангел Михайл", Ламбурския манастир "Св. св. Петър и Павел", Арбанашкия манастир "Св. Никола" и др.). Появата на втори двор е и в пряка зависимост от извоюваните по това време религиозни свободи и увеличеното посещение на манастирите от поклонници. Приемният двор бил изграждан около съборната черква, а при някои манастири пред главните им входове. В тези външни дворове били оставяни впрегатните животни, като в тях се появили навеси, обори, а някъде и гостоприемници, а там, където това ставало в рамките на манастира, обикновено било изнесено в самостоятелен вътрешен двор - Мулдавски манастир (фиг. 41), Араповски манастир, Капиновски манастир и др.

1. Трапезария, 2. Магерница, 3. Сюгесница, 4. Винница, 5. Кладенец, 6. Обори за ездитни животни, 7. Камбанария, 8. Пещник, 9. Обори и навеси за манастирския добитък, 10. Съборна черква

Фиг. 41. Мулдавски манастир - скица Н. Тулешков

Устройството на манастирите и организацията на дворовете продължили своето бурно развитие успоредно с културно-икономическото израстване на българина и това довело до нови промени, които окончателно утвърдили необходимостта от обособен поклоннически двор. Това е и окончателната промяна на пространствените показатели, довела до познатата днес пространствена схема на манастирите, със следните три диференцирани двора: стопански, поклоннически и монашески.

Пример за това е последният устройствен етап на двора в Троянския манастир (фиг. 42, 43).

Разбира се, пропорциите продължават да варират, но основният компонент, който им оказва влияние днес е релефът (Преображенския манастир, манастирът "Св. Троица" и др.).

1. Съборна черква, 2. Кула с параклис и съдохранителница, 3. Дневна, 4. Пещник за поклонници, 5. Пещник за монаси, 6. Нова камбанария, 7. Килии, 8. Гостоприемница, 9. Ашевии за наемните работници, 10. Стопански двор

Фиг. 42. Троянски манастир - скица Н. Тулешков

Фиг. 43. Троянски манастир - общ изглед

Срещат се и изключения от тази пространствена схема и то най-вече при по-малките манастири, при които размерите не са позволили разгръщането на трипространствената схема (Маломаловски манастир "Св. Никола"), и това е довело до смесването на функциите, без това да се отрази негативно на пространствената организация.

По време на Възраждането трипространственият двор осигурявал пълноценното функциониране и представителните функции на най-големите за онова време обществени комплекси- манастирите. Тази схема се запазила и до днес без съществени изменения, като след освобождението от османско владичество нараснали стопанските и поклонническите дворове, а днес, вследствие на религиозния отлив и засиления туристически интерес, отново наблюдаваме промени в пропорциите, изразяващи се в увеличаването на поклонническия двор за сметка на стопанския.

На фиг. 44 е изобразена еволюцията в пространствените схеми на манастирските комплекси през вековете от еднопространствени към три и повече-пространствени схеми, която същевременно е и в пряка зависимост от социално-икономическите условия. В периоди на възход схемите търпят развитие към многопространствени решения, респективно, в периоди на упадък наблюдаваме скромно зониране в рамките на един манастирски двор, подчинен единствено на теренните особености.

Фиг. 44. Еволюция в пространствените схеми на манастирските комплекси

Фиг. 45. Разновидности на утвърдените у нас планировъчни схеми

От проведения анализ можем да обобщим и маркираме следните основни пунктове:

1. В световен мащаб устройството на християнските манастири най-често е подвластно на две основни устройствени схеми, продиктувани от спецификата на католицизма и православното християнство и монашеското ежедневие, а именно:

- Сирийска планировъчна схема - в резултат и пряка зависимост от колективния начин на живот в манастирите от този тип. Ежедневието протичало по определен график, в който се редували времето за храна, спане, обучение и молитви. Всички съставни звена, включително и култовите сгради, заемат периферно разположение в двора.

- Византийска планировъчна схема - обратно, в Източно-православното християнство монасите водели по-самостоятелен, отшелнически начин на живот и само за определени ритуали се събирали заедно, това до голяма степен предопределило и разпределението на култовите сгради в средата на двора, а по периферията били разполагани жилищните крила и стопанските помещения.

2. Развитието на устройствените схеми и пространствената организация на манастирските дворове е в пряка зависимост както от периодите на културен и икономически възход на страната, така и от периодите на упадък.

3. Въпреки че първоначално устройствените схеми са взаимствани от Византия, те са претърпели значителни промени вследствие на културно-икономическите условия и бита на българина, което е довело до формирането на специфичен национален облик в организацията на тези комплекси.

4. С течение на времето възприетата в България византийска планировъчна схема варира в пространствено и функционално отношение взависимост от социално-икономическите условия. В този аспект българските манастирски комплекси могат да бъдат класифицирани както следва:

• Еднопространствени (Атонски модел) - манастирите от византийското владичество и средните векове (фиг. 46): Роженски манастир, Балшенски манастир, Бачковски манастир, подобни са и Килифаревския, Кукленския и Белащенския манастир - в един двор, но на няколко тераси.

А. Рилски манастир

Б. Роженски манастир

Фиг. 46. Еднопространствени манастири

• Двупространствени - манастирите от Първата Българска държава и тези в периода ХVІІІ-ХІХв. (фиг. 47), когато отново се утвърдила двупространствената схема (Буховски манастир "Св. Архангел Михаил", Ламбурския манастир "Св. св. Петър и Павел", Арбанашкия манастир "Св. Никола" и др.). Появата на втори двор е и в пряка зависимост с извоюваните по това време религиозни свободи и увеличеното посещение на манастирите от поклонници. Счита се, че появата на повече от един двор до голяма степен зависи и от възхода в социално и икономическо отношение на държавата.

А. Араповски манастир

Б. Мулдавски манастир

Фиг. 47. Двупространствени манастири

• Трипространствени - през XIX в. организацията на дворовете продължила своето бурно развитие, като окончателно била утвърдена необходимостта от обособен поклоннически двор (фиг. 48). Това е и окончателната промяна на пространствените показатели, довела до познатата днес пространствена схема на манастирите със следните три диференцирани двора: стопански, поклоннически и монашески (Троянски манастир, Преображенски манастир, Манастир "Св. Троица").

А. Преображенски манастир

Б. Троянски манастир

Фиг. 48. Трипространствени манастири

5. Макар и неосъзнато, утвърждаването на поклонническия двор води и до развитие на религиозния туризъм у нас, който в миналото е бил изключително с религиозни подбуди, а днес задоволява и разнообразните нужди на отдиха.

Поклонничество (използва се и думата пилигримство) е пътуване от религиозни подбуди до свети места. Мотивът за извършване на поклонничество може да бъде желание за опрощаване на грехове или молитва (например за здраве, за успехи). Поклонничеството се свързва, също така, с принасяне на жертва на Бога или Светията.

Поклонничеството може да бъде индивидуално или групово. Груповите пътувания в миналото се организирали от религиозните институции, а днес най-често от туристически бюра и компании, реализиращи сериозни приходи от историческите и религиозни обекти.

Поклонничеството като проява на религиозност започва още по времето на Древен Египет, Елада и Римската империя. И в културата на Близкия Изток са съществували дни за поклонничество (примерно до Йерусалим в дните на Пасха). По този начин еврейската традиция е била възприета, както от християните, така и от мюсюлманите. Когато през 638 г. Палестина е била завзета от мюсюлманите, християните поклонници започнали традиционни пътувания до гробовете на Св. Петър и Св. Павел в Рим и пр.

1.3.7. Установяване на връзка между пространствената организация, периода на изграждане и географското местоположение на комплекса

Както бе споменато в точка 1.3.5., по-голямата част от запазените днес манастири са възникнали в средните векове, когато българската държава е под османско владичество, а манастирът е единственото място, в което може да бъде съхранена българщината. В тези времена манастирите възникват като отбранителни съоръжения и до голяма степен разчитат на естествената защита в трудно достъпните планински райони.

Географското местоположение и релефът оказват съществено влияние върху устройството на тези комплекси, като в повечето случаи те са умело интегрирани в терена, а строителните материали и растителността в дворовете са с местен произход. При редица манастири организацията на двора е диктувана от наличния терен, като зонирането е разгърнато върху няколко тераси, независимо от броя на дворовете, такива са Килифаревския, Кукленския, Белащенския, Кричимския, Подгумерския и др. манастири. Пропорциите продължават да варират и днес, но основният компонент, който им оказва влияние, е релефът (Преображенския манастир, манастира "Св. Троица" и др.).

Географското местоположение на голяма част от тези комплекси също е подчинено на политическата обстановка и социално-икономическото състояние на страната. От разпределението на манастирските комплекси по региони се вижда, че повече от 1/3 от всички манастири в България се намират в Софийски регион ("Мала света гора"), което е обяснимо предвид средищния характер на града по отношение на културен и социално-икономически живот, но също така прави впечатление, че те са разпределени в намиращите се около София планини, изключение прави Чепинският манастир "Св. Три светители", който е от малкото равнинни манастири. Освен тези около София, голям брой от манастирите в България също се намират в планините (Стара планина, Средна гора и Предбалкана), тъй като планините оказват съществено влияние в борбата на българите срещу поробителите. Това е и причината повечето манастири в България да са разположени там, което от своя страна до голяма степен е предопределило и техния облик, както по отношение на пространствената организация, интегрирана в променливия релеф, така и на строителните материали с местен произход и на растителността - с основно участие на видовете от предпланинския и планинския растителен пояс. Т.е. бихме могли да определим местоположението на съответния манастирски комплекс като съществен лимитиращ фактор по отношение на пространствена организация, строителни материали, паркоустройство и най-вече на растителността, а то от своя страна, до голяма степен е подвластно на социално-икономическата обстановка към момента на изграждане.

Манастирските комплекси у нас най-често възникват в периоди на икономически растеж, но същевременно и в сложна обстановка, като реакция на обществено-политическия живот и опора на народа за запазване на българската идентичност. Именно манастирите са центровете в които през вековете са съхранени българската книжовност и самосъзнание, люлката на множество изкуства, а защо не и на българската самобитна архитектура и българското градинско-парково изкуство.

Както бе установено в точка 1.3.5., най-голяма активност в манастиростроенето има в средните векове по време на Втората Българска държава и разбира се, по време на Възраждането XVIII-XIX в., и именно това са и периодите, оставили най-трайни следи в манастироустройството и пространствената организация на тези комплекси. Именно в тези периоди се появява идеята за втори двор, а през възраждането се достига и до окончателната концепция за три диференцирани двора - монашески, поклоннически и стопански.

Периодът на възникване и социално-икономическата обстановка в страната могат да бъдат определени също като съществени лимитиращи фактори в манастироустройството.

От проведения анализ можем да обобщим:

1. Времето, в което е построен, който и да е манастирски комплекс в България, до голяма степен е предопределило и пространствената му организация взависимост от политическата и социално-икономическата обстановка в страната.

• В периоди на възход (Второто Българско царство, Възраждането) пространствените схеми търпят развитие.

• В периоди на упадък пространствените схеми са сбити, като се търси умерен функционализъм.

2. Голяма част от манастирските комплекси в България са строени по време на османското владичество. Манастирите са центрове, съхраняващи българският бит и култура, това до голяма степен налага фортификационен характер на тяхното устройство, и най-вече разполагането им в труднодостъпни планински местности с динамичен пресечен терен, което от своя страна, води до устройство върху обособени тераси. Можем да направим заключението, че периодът на възникване с неговите социално-икономически особености до голяма степен е предопределил, географското местоположение, а то от своя страна оказва пряко влияние върху пространствената организация чрез спецификата на релефа.

Фиг. 49. Взаимовръзка между пространствената организация, периода на изграждане и географското местоположение на комплекса, релефа и социално-икономическата обстановка

На фиг. 49 е изобразена пряката взаимовръзка между основните фактори, влияещи върху развитието на пространствените схеми. Респективно, съответната пространствена схема също предполага точно определена комбинация от посочените фактори.

© Веселин Рангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.08.2016
Веселин Рангелов. Пространствена и функционална организация на манастирските дворове в България. Варна: LiterNet, 2016.