ПЪРВА ГЛАВА

ОБЗОР НА ПРОБЛЕМА. ТЕОРЕТИЧНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ДВОРОВЕТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРСКИ КОМПЛЕКСИ

Веселин Рангелов

web | Пространствена и функционална...

1.2. Културен модел и християнска архитектура у нас

1.2.1. Културен модел по нашите земи

Както посочва Коева (2003б), и днес за централно-европейците нашите земи и югоизточните части на континента са непозната за тях територия, подвластна на различни от европейските закони и норми.

Хилядолетия наред Балканският полуостров е завладяван, прекосяван и разоряван от различни племена и народи, което обуславя логиката, с която протичат културно-историческите процеси в него, отличаваща се в значителна степен от тази в централна Европа.

Вплитанията на националности, бит и култура са формирали облика на населението и характера на неговото мислене с бърза приспособимост към промените. Именно това обуславя и значителната устойчивост на балканските култури. Въпреки непрекъснатите промени, налагани от честата смяна на социално-икономическа обстановка, нашият регион и отделните народности, които го изграждат, съумяват да запазят характерни елементи, оставащи непроменливи във времето и формиращи собствен характерен облик.

Всичко това неминуемо води до формирането на самобитен български архитектурен стил, който макар и повлиян и провокиран от европейския, същевременно се намира в една паралелна реалност, пречупена до неузнаваемост през българския пъстър мироглед и неподражаема рационалност.

1.2.2. Обреди, оказващи влияние върху пространствената организация на манастирските комплекси

Откакто съществува православното християнство религиозните служби се извършват в специални сгради- храмове, които с течение на времето са се утвърдили като неделими елементи от естественото развитие на религията. Архитектурата на тези храмове до голяма степен е инспирирана от спецификата на богослужебните действия, наложени от канона.

Богослуженията по света притежават характерни особености, отличаващи ги едно от друго. Православното богослужение също се отличава от другите християнски вероизповедания. В края на ХIV век окончателно се утвърждава съдържанието на денонощните служби, а заедно с него и литургичната програма, иконографското съдържание на изображенията, предназначението на храмовите пространства, символиката на архитектурните форми, както и мистагогията, тълкуваща смисловите значения на отделните елементи и цялото (Коева 2003а).

Обредите и ритуалите са оказали най-голямо влияние върху вътрешната организация и устройство на храма, но монашеското ежедневие, без съмнение, също моделира цялостната пространствена организация на манастирските комплекси и най-вече дворовете им.

През 529 година Св. Бенедикт подчинил вътрешноманастирския ритъм изцяло на колективния начин на живот. Ежедневието протичало по часови график в определени процесии - за молитви, храна, спане, обучение и пр. Характерът на тези процесии с изпълняваните в точно регламентирана последователност действия и ритуали, определили планировката на сирийските, а оттам и на западноевропейските манастири. В най-общи линии всички съставни звена на манастира - и култови, и утилитарни, започнали да се композират около един околовръстен обръч.

За разлика от западноевропейското при източноправославното монашество, всеки монах извършвал самостоятелно определени дейности и само за някои ритуали се събирал с останалите в определени сгради, намиращи се в центъра на манастира. Именно поради това източноправославните планировки разполагали тези общи пространства - черкви, трапезарии, библиотеки в центъра на застройката, а по периферията й намирали място жилищните крила, гостоприемниците и стопанските помещения.

У нас се срещат манастири с планировка, близка до сирийските, но от времето преди българската държава. Такива са тези от местностите Клисе тепе близо до с. Исперихово (IV-VI в.), в Стара Загора (V-VI в.), с. Гърмен, Благоевградско (V-VI в.) и т.н. От същото време датира и манастирът в местността Карачтеке до Варна, при който обаче съборната черква е разположена в центъра на манастирския двор, което според Тулешков (Божилов, Тулешков, Прашков, Стамов 2008) е показател, че религията, а оттам и манастироустройството на Балканския полуостров е тръгнало по нови пътища, а именно: към източното православие и познатата днес византийска планировка.

© Веселин Рангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.08.2016
Веселин Рангелов. Пространствена и функционална организация на манастирските дворове в България. Варна: LiterNet, 2016.