СЪНУВАХ, ЧЕ ЛЕТЯ...

web

Сънувах, че летя, и над света
издигах се във въздуха спокоен,
и беше ми привично да съм там
с една сълза, натегнала в окото.

Харесваше ми да летя така
и със завидна лекота го правех,
забравях, че е тялото от кал,
и ужаса на будните забравях.

Не ползвах тайни думи и крила,
не се усещах с нищо по-различна,
отколкото по принцип съм била,
и въпреки това летях над всичко.

Позната беше тая тишина
наоколо, дърветата и дворът.
И този път при любовта ми, знам,
влетях през свода на един прозорец.