СКАЛАТА

web

Това е скала, откъдето съвсем безразсъдно
политах навремето и не помислях за нищо,
безсмъртна била съм тогава и исках да бъда
най-волната птица до сетния миг, в който дишам.

И исках, тъй както под мен си шумеше морето,
с една крачка само да стъпя напред в свободата
и цяла сияех от смях, от безгрижие светех,
когато я правех… И после се връщах обратно.

Катерех се дълго нагоре, достигах скалата,
откривах, че нови пространства в душата ми има,
и там, сред самото небе, над морето разлято
опитвах дори да достигна до неуловимото.

Отново на тази скала съм. На същото място
попивам простора на морския залив и гледам
как долу се блъскат вълните... И става ми ясно,
че най-съкровеният полет ще бъде последен.