ИМА НЯКЪДЕ ГРАД...

web

Има някъде град, който с нещо небесно, въздушно
непрестанно сред моите литнали мисли витае.
Съществува единствено в мен, там в главата ми, сгушен
в една малка кутийка и никой за него не знае.

Той е целият в сняг и прилича на бяла дантела,
прекосен е навред от канали с гондоли и лодки.
И по тесните улички няколко часа в неделя,
непозната за никого, с шала загърната, ходя.

Влизам в ниски дюкянчета, срещам забързани хора,
виждам често жени пред дома да прибират прането
и когато чаршафите ледени мятат нагоре,
да приличат на ангели, вдигнали сякаш крилете си.

Колко пъти съм искала в белия град да остана,
да си имам любим и снежец моя танц да поръси,
да проникна навътре до най-съкровената тайна.
Може би някой ден... Или някога нощем, в съня си.