|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В СИНИТЕ МУ ОЧИ
web
Вечер реката
тихо се прокрадва
между тълпи
от млади щастливци.
Животът е така
изящен сред розите,
така лесен
след ленивите разходки.
В сините му очи
чувам джаз,
странно старинно обаяние.
В сините му очи -
пулса на морето,
целия покой на вселената.
Давя се
на две хиляди километра северно,
в Мюнхен,
в сините му очи.
Двадесет и две, знам,
е просто етюд,
но колко съм се губила
из плоскостта на този град...
И най-сетне е напълно позволено
земята да е кръгла
и спокойно да се срещнем.
Светът престава
да е безобразно глупав.
В сините му очи
наивно се забравям.
В сините му очи
заспивам
най-сетне потопена,
най-сетне спасена.
В сините му очи,
в сините,
в
очите
му.
© Теа Монева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.08.2016, № 8 (201)
|