Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЕВЕТДЕСЕТ

web

Баба с големите кръгли очила,
уморените сиви устни,
сбръчканата бяла кожа на жълти петна
и все още тънката талия
е седнала на дървеното столче,
скръстила е нежно крака,
точно като някоя невинна мома
и се е загубила в старата дебела книга
с измачкани бели корици и жълти страници.
Дръпнатите пердета
едва допускат през прозореца
последния слънчев лъч.
Влизам през скърцащата дървена врата,
извиквам добър ден,
изчаквам отговор от нея,
и нищо.
Влизам,
извиквам,
изчаквам
и нищо.
Тишината успокоява кръвта ми
и просто наблюдавам отстрани
целия покой на старостта.
Моля се тихо на нещо или на някого,
и аз не знам точно на кого или какво,
да остави баба още сред нас.
Докосвам я с треперещи пръсти по плетеното елече,
викам по-силно, все едно пред цяла тълпа,
припомням й коя съм,
кой набор е моят баща.
Тя се радва без зъби,
подава ми едни пет лева
(от месеци заделени специално за мен),
пита ме, шепнейки,
че да не би случайно да чуе някой,
дали имам момче да обичам,
дали ми харесвало там в Германията.
Баба ми разказва все същите истории:
как била завършила само четвърто отделение,
как е помагала на нивата на баща си,
как на деветнадесет е била дете с деца,
колко мъка е бил животът й,
как се молела от години всяка вечер на Бога
да си отива вече.
Излизам,
извиквам,
изчаквам
и нищо.

 

 

© Теа Монева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.08.2016, № 8 (201)