Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЯКОИ ЧЕРТИ ОТ ХАРАКТЕРА НА ЧОВЕКА, ОБРИСУВАН В УСТОЙЧИВИТЕ СРАВНЕНИЯ В ИТАЛИАНСКИЯ ЕЗИК

Недда Бояджиева

web

Цел на настоящия материал е разглеждането на някои черти от характера на човека така, както са описани в устойчивите сравнения в италианския език.

Устойчивите сравнения представляват особен специфичен слой, принадлежащ към фразеологичния фонд на езика, при който се наблюдава пълно или частично преосмисляне на изграждащите ги елементи. "Сравнението е езиково явление, с помощта на което се уточняват признаци на предмети и явления чрез съпоставянето, сравняването с други предмети и явления, за които тези предмети са характерни, познати, типични. Във всеки език сравненията носят в най-голяма степен народностния колорит, специфичните национални черти, душевността на твореца и народа" (Станева 2002: 290).

В италианските лингвистични научни разработки проблематиката, свързана с устойчивите сравнения, не е анализирана. Италианските езиковеди ги наричат paragoni fissi (букв. фиксирани, постоянни, устойчиви сравнения) и ги разглеждат във връзка с образуването на сравнителните степени на качествените прилагателни като "аналитичен начин на изразяване на абсолютната превъзходна степен, напр. lento come una lumaca - molto lento - lentissimo, veloce come il vento - molto velocе - velocissimo" (Кирякова, Бояджиева 2003: 69) или в рамките на стилистиката като стилистичната фигура сравнение (similitudine - уподобяване), която от своя страна се свързва с метафората и метонимията.

Корпусът, послужил за анализ на черти от характера на човека, включва около 1150 устойчиви сравнения, почерпани от най-пълните фразеологични речници, посочени в библиографията. Богатият емпиричен материал е разделен в дванадесет групи въз основа на общ семантичен белег: Външен вид, Физически качества и отличителни белези, Физиологично състояние, Физически действия, Черти от характера: морални и делови качества, Умения и способности, Поведение в обществото и междуличностни отношения, Умствени способности и интелектуална дейност, Речева дейност и общуване, Емоционално състояние и настроение, Материално състояние: богат, беден, Възприемане на живота и житейски ситуации, в които човек може да попадне.

Групата Черти от характера: морални и делови качества е една от най-многобройните, като човекът е представен както с положителните, така и с отрицателните си черти.

Ето някои от тях:

Доброта, нежност, всеотдайност (17)1: buono come il pane (душа човек съм); buono come l’olio (спокоен съм), buono come un angelo (много добър съм); morbido come il burro, tenero come il burro (мек като памук); dolce come il miele, dolce come una manna, dolce come la melassa (сладък като мед за човек); dolce come il giulebbe (сладък като мед, сладникав човек съм); manevole come la pasta, molle come la pasta (мек като тесто, отстъпчив съм); molle come la cera (мек като восък, отстъпчив съм); morbido come un agnellino, mite come un agnello, come un pesciolino a lesso (кротък като агънце); trattare come una sposa (отнасям се като към родна дъщеря), cuore grande come una casa (имам голямо сърце).

Признакът на сравнението в повечето устойчиви сравнения принадлежи към лексико-семантичната група прилагателно име, като самите прилагателни са близки по смисъл и могат да имат синонимна употреба в определен контекст (buono - добър, милостив, състрадателен, morbido - мек, нежен, tenero - мек, крехък, нежен, dolce - сладък, мил, нежен). При едно сравнение tertium comparationis е пълнозначният глагол trattare, а при друго - посесивният глагол avere, който управлява пряко допълнение, назоваващо част от човешкото тяло (avere un cuore grande come una casa).

Добрият по душа човек е оприличен на хляба, който в много култури представлява метафорично описание на жизнените потребности на хората и постигането им на благоденствие, в християнската религия символизира "плътта Христова". В средиземноморските култури хлябът е "свещен хранителен продукт, тъй като не всички са имали възможност да го слагат на трапезата си и представлява обичайното дарение, което човек поднася на Господ" (Ил Пане б.г.). Хлябът се възприема и като символ на единството, понеже съдържа множество зрънца от едно-единствено вещество и, когато се чупи, въплъщава споделения живот.

Доброто, послушно и вежливо детенце е ангел (angelo). В Стария завет и в християнството ангелите са свръхчовешки същества, Божи помощници, негови наместници сред хората и техни пазители. Най-ценното за един родител, детето му, се съпоставя с ангела, превърнат в човешките представи в еталон за доброта и всеотдайност.

Другите съществителни имена, употребени като образ на сравнението в съпоставителните структури, не будят особена изненада, те назовават добре познати на човека животни, хранителни продукти и вещества, които са част от ежедневието му - агънцето (l’agnello и умалителното l’agnellino) е кротко, медът (il miele), салепът (il giulebbe) и меласата (la melassa) са сладки, тестото (la pasta) и восъкът (la cera) са меки и лесни за обработка.

Любопитно е устойчивото сравнение trattare come una sposa (отнасям се като към родна дъщеря), буквално отнасям се към някого като към невеста. Считаме, че в основата на посоченото сравнение се крие по-скоро религиозното вярване, че Мария е невестата на Светия дух, както гласи отправената към нея молитва (Прегиере б.г.), а не благоразположението на свекървата към снахата.

Сърцето (il cuore) в cuore grande come una casa (букв. сърце, голямо като дом) се сравнява с дома, друг символ на човешкото благоденствие. А когато имаш осигурени хляб и дом, си щастлив и всеотдаен.

Великодушие, щедрост (5): largo come la via maestra (щедър, разточителен съм); grande come il mare anche il cuore (великодушен, сърцат съм); le mani come un colabrodo (имам широки пръсти); pietoso come un pellicano, generoso come un pellicano (великодушен, много щедър).

Признакът на сравнението в три от посочените примери е прилагателно име - largo (широк, обширен, просторен), grande (голям, велик), pietoso (милостив, състрадателен, жалостив). В четвъртото той е представен само от съществително име - le mani (ръце), но и тук, както в предходната група Доброта, нежност, всеотдайност, съществителното назовава част от човешкото тяло и изпълнява функцията на пряко допълнение на посесивния глагол avere, който се подразбира. Интересни са образите на сравненията - главен път (la via maestra), море (il mare), сърце (il cuore), кухненски предмет - гивгир (il colabrodo).

Първоизточникът на pietoso come un pellicano (букв. милостив като пеликан) e легенда. Пеликанът е едра водоплаваща птица, чиято основна характеристика е огромната кожна торба под долната й челюст, където помества големи запаси от уловената риба, за да ги пренесе до гнездото си. Възрастните пеликани извиват силно клюна си към гърдите, за да вадят полусмляната риба от торбата и да хранят немощните пиленца. Оттук се ражда вярването, че пеликаните биха разкъсали гърдите си, за да нахранят малките със собствените си вътрешности, ако липсва друга храна. Пеликанът се е превърнал в символ на себеотрицанието, с което родителите обичат децата си, а в християнската иконография е възприет като символ на жертвата на Христос на кръста (Пеликано б.г.). Вариант на pietoso come un pellicano е устойчивото сравнение generoso come un pellicanо (букв. великодушен, щедър като пеликан).

Смелост, храброст (3): bravo come un lampo, fare come il can da pagliaio (che abbaia di lontano) (ирон. смел на думи); gagliardo come una spada (храбър като лъв).

Прилагателното име bravo е употребено като признак на сравнението със своето основно значение - смел, храбър. Безстрашният човек е оприличен на светкавицата (lampo), която поразява мигновено врага.

В ироничното fare come il can da pagliaio (che abbaia di lontano) внимание заслужава образът на сравнението - куче-пазач на плевня. Кучето-пазач на плевня обаче е пале, което селяните връзват до агресивните песове. То не е способно да направи кой знае какво, но с непрекъснатия си лай държи злосторниците на разстояние. За да се разбере смисълът на словосъчетанието, е необходимо да се познават навиците и поведението на селяните.

Устойчивото сравнение gagliardo come una spada (букв. храбър, смел като меч) е авторско. Негов създател е Николо Макиавели, чиито възрастен герой Никомако се влюбва в госпожа Клиция от комедията "Клиция". Любовното чувство е толкова силно, че го кара да се чувства смел като лъв (Макиавели 1971: 45).

Решителност, твърдост, непоколебимост, непреклонност, проява на воля (15): andare come l’acqua alla china (решителен съм); duro come il diamante (твърд като диамант); duro come il ferro (твърд като желязо); duro come il granito (твърд като гранит); duro come la focaia, duro come la pietra, duro come una pietra, duro come un macigno, duro come il legno (твърд като камък, непоколебим съм); diritto come una spada (непреклонен, непоколебим съм); diritto come una freccia (непреклонен, бърз съм); fermo come una cantonata (твърд като скала, решителен съм); fermo come una muraglia, fermo come un muricciolo (твърд като скала); fermo come maglio (твърд като стомана).

Семантичният анализ на структурните елементи на посочените устойчиви сравнения дава ясна представа за техния смисъл. Фразеологизацията е незначителна и общото им значение е сбор от значенията на отделните им елементи. Прилагателните имена duro (твърд, корав), fermo (неподвижен, спрял, непоколебим, твърд), dritto (прав, изправен, директен), употребени като признак на сравненията, са допълнени от съществителни имена във функцията на образ на сравненията, които в човешките представи са еталон за твърдост, а тя е съпроводена от решимост, непоколебимост, силна воля - диамант, желязо, гранит, камък, скала, стомана.

В andare come l’acqua alla china (букв. движа се надолу като водата) обаче идиоматизацията е значителна, тъй като нормалното движение на водата от по-високо към по-ниско с нищо не подсказва човешка решимост и твърдост.

В fermo come una cantonata (букв. като зид) cantonata е "всяка една от двете външни стени на сграда, които сключват ъгъл" (Кантоната б.г.), но те трябва да са яки, за да стои здраво зданието.

В fermo come maglio (твърд като стомана) непоколебимостта е оприличена на ковашкия чук (il maglio).

Посочените устойчиви сравнения показват, че човек обогатява спонтанно речта си с изрази, които изгражда, като използва натрупаните си в годините познания за обкръжаващия го свят.

Предпазливост (1): camminare come sulle uovа (стъпвам като в паници).

Изглежда, че предпазливостта не е характерно качество за човека, тъй като сред многото устойчиви сравнения в корпуса само едно носи този смисъл. То обаче е с древен произход и също е авторско - среща се в полемиката "Contra Iohannem Hierosolymitanum" (397 г.) от Свети Йероним именно със значението "действам предпазливо и внимателно, както човек би стъпвал върху яйца, за да не ги счупи" (Каминаре б.г.).

Привидна щедрост (3): fare come quel contadino che portò il cacio al padrone (с едната ръка дава с другата взима); largo come un ladro (с чужда пита помен прави); largo come una pina (verde) (ирон. щедър като скъперник).

Привидната щедрост също отразява народната мъдрост. Fare come quel contadino che portò il cacio al padrone (букв. постъпвам като селянина, който занесъл кашкавал на господаря си) е народният разказ за един селянин, който отишъл да поздрави господаря, занасяйки му пита овчи кашкавал собствено производство. Господарят го поканил да похапнат. Слугите сложили на масата и кашкавалената пита. Селянинът бил едър, хранел се добре и се отличавал с толкова добър апетит, че лека-полека изял целия кашкавал, като непрекъснато благодарял за гостоприемството. След това станал и си тръгнал доволен.

Експресивността на другите две устойчиви сравнения е резултат от семантичното противопоставяне на признака на сравнението и на образа на сравнението. Tertium comparationis е прилагателното име largo (широк, обширен, просторен, прен. щедър) (ИБР 1979: 474), а компаратумът е ladro (крадец) и pina verde (зелена шишарка). Буквалният превод на largo come un ladro е щедър като крадец, а на largo come una pina (verde) - щедър като зелена борова шишарка. Крадецът работи само за себе си, а зелените шишарки са твърди и затворени.

Скъперничество, алчност, ненаситност (7): generoso come uno svizzero (ирон алчен, стиснат съм); fare come la civetta (задържам всичко за себе си); essere come le cavallette, fare come le cavallette (ненаситен като скакалец); tirato come una corda molle (много стиснат съм); fare come il cane di Esopo (алчен съм).

Признакът на сравнението в посочените сравнения принадлежи към лексико-семантичната група на глагола (fare, essere) или на прилагателното име (generoso, tirato). Образът е представен от съществителни имена, назоваващи народност (svizzero - швейцарец), зооними (civetta - кукумявка, cavaletta - скакалец) и често използван в бита материал - corda (въже). Трудно е да се проследи произходът на ироничното generoso come uno svizzero, чиито буквален превод е великодушен като швейцарец. Стереотипите, отнасящи се до Швейцария и до швейцарския народ, са свързани с общото му благоденствие, с шоколада, със сиренето, с часовниците и с тяхната точност и прецизност, с банковата тайна, с момиченцето Хайди, което живее с дядо си в Алпите, с националния герой Вилхелм Тел и красивите планини, алчността и скъперничеството не присъстват сред тях (Звицера б.г.). Прието е, че швейцарското добруване е резултат от пестеливостта и пресметливостта на швейцарците и че великодушието не им е присъщо.

Според "народните вярвания в крясъците на кукумявката се разпознават думите всичко е мое! всичко е мое!" (Лапучи 1984: 72) и затова fare come la civetta (букв. постъпвам като кукумявката) означава, че всичко ти принадлежи, че си егоист и скъперник.

Essere come le cavallette и fare come le cavallette (букв. като скакалци съм, постъпвам като скакалците) предизвикват асоциации с осмото бедствие, което Господ изпраща на Египет, за да накара фараона да разреши на еврейския народ да напусне страната и да се отправи към Обетованата земя. Огромно ято скакалци унищожило и малкото останала реколта след предходните седем напасти. Първоизточникът на устойчивото сравнение е Библията.

Tirato come una corda molle (букв. опънат като мокра връв) е отбелязано като рядко употребявано сравнение (Корда б.г.). Въпреки това то е интересно, тъй като образът на сравнението е придружен от определението molle, което всъщност е носител на идеята му. Molle тук означава мокър, накиснат, а когато въжето е мокро, то се свива и се скъсява. Устойчивото сравнение е красноречив пример за високата степен на идиоматизация.

Fare come il cane di Esopo (букв. постъпвам като кучето на Езоп) пък води началото си от басните на Езоп, преповторени от Федър и от Лафонтен: "едно куче носело мръвка в устата си и прецапвало някаква река. Като забелязало сянката си във водата, помислило я за друго куче, с по-едра мръвка. Затова изпуснало своята и се хвърлило да грабне мръвката на другото куче. Така накрая се лишило и от двете: до едната не могло да се докопа, тъй като тя въобще не съществувала, а до другата - защото реката я била отнесла. Баснята приляга за алчен човек" (Езоп б.г.).

Сравнително малобройна, групата Скъперничество, алчност, ненаситност е ярък пример за многообразието от източници, от който произхождат устойчивите сравнения.

Нерешителност, колебливост (4): essere come Ercole al bivio (нерешителен съм, колебая се); essere come una canna (слаб, несигурен съм); fare come l’asino di Buridano (като Буридановото магаре съм); fare come la gatta di Masino (затварям си очите).

Продик от Кеос разказва, че, когато Херакъл бил на прага на юношеството си, бил заведен на един разклон, от който тръгвали два пътя - на удоволствието и на добродетелта. След дълго колебание момчето избрало пътя на добродетелта (Продико б.г.). Тази случка от живота на митичния герой е отразена в устойчивото сравнение essere come Ercole al bivio (букв. като Херакъл на разклона съм).

За първоизточник на устойчивото сравнение essere come una canna може да се счита Евангелието от Матея, гл. 11, където четем: "А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Йоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?" (Евангелие б.г.). Заедно с това в речниците на фразеологизмите е посочено, че "тръстиката израства няколко метра на височина и тъй като е много лека, вятърът я люлее с лекота" (Кана б.г.). Именно люлеенето от вятъра се асоциира с непостоянството и с лесното поддаване на чуждо мнение.

Fare come l’asino di Buridano (букв. постъпвам като Буридановото магаре) също има интересна история. Философът Жан Буридан (ок. 1300-1358), формулира парадокса, отразяващ противоречието между концепциите за свободната воля и детерминатизма, а именно, че когато човек е изправен пред избор, трябва да застане на страната на най-доброто. Единствената свобода, която има, е да продължи да обмисля, за да направи най-подходящия избор. Този възглед е обект на ирония от по-късни автори, които, за да го илюстрират, описват магаре, изправено пред две купи сено, което може и да умре от глад, понеже се чуди от коя да яде.

Не по-малко остроумие се крие в сравнението fare come la gatta di Masino - букв. правя като котката на Мазино, за която се разказва, че си затваряла очите, за да не вижда преминаващите покрай нея мишки.

Неуравновесеност, своенравност (4): matto come un cavallo (луд като вран кон); matto come la Fiorina che suonava il cembalo a’ grilli (имам бръмбари в главата); matto come la luna (непостоянен съм); come un pazzo (като луд, щур).

Устойчивите сравнения, с които се изразяват неуравновесеността и своенравността са малко на брой. Признакът на сравнението в три от тях е прилагателното име matto (луд, побъркан, безумен, но и въртоглав) (ИБР 1979: 512). Четвъртото сравнение - come un pazzo, принадлежи към групата устойчиви сравнения с подразбиращ се признак на сравнението, който в конкретния пример е пълнозначен глагол - agire come un pazzo, fare come un pazzo (действам като луд, реагирам като луд) или comportarsi come un pazzo (държа се като луд, като откачен).

Matto come un cavallо се употребява шеговито за ексцентрични, чудати хора, подобни на Фиорина, която свири на чембало на пеещите щурци в matto come la Fiorina che suonava il cembalo a’ grilli (букв. откачен като Фиорина, която свири на чембало на щурците). А за коня (il cavallo) се знае, че е гневливо и капризно животно, което се нуждае от особено внимание.

Непрестанната промяна на настроението намира израз в matto come la luna - букв. щур, откачен като луната, която в човешките представи се възприема като символ на непостоянство, поради непрекъснатата смяна на фазите.

Значението на устойчивото сравнение come un pazzo (като луд, щур) се носи от компаратума - прилагателното име pazzo, синоним на matto.

Страхливост (14): fuggire come il fuoco (бягам като от огън, страхувам се); pauroso come una lepre (страхлив като заек); timido come un coniglio (плах като заек); tremare come una bubbola, tremare come una canna, tremare come una foglia, tremare come una fronda, tremare come un giunco, tremare come una verga, tremare come una vetta, tremare come un vetrice, tremare come un uccellino spaurito, tremare come un merlo, tremare come un’acqua sotto il vento (треперя като лист).

Въпреки че посочените устойчиви сравнения не са малко на брой, прави впечатление, че почти всичките имат един и същи признак на сравнението - пълнозначният глагол tremare (треперя, треса се, потръпвам). Колоритността на словосъчетанията се дължи по-скоро на образа на сравнението, който е фитоним (bubbola - сърнела, canna - тръстика, foglia - листо, fronda - вейка, клонче, листо, giunco - тръстика, verga - пръчка, vetta - клонче, vetrice - върба) или зооним (uccellino - птичка, merlo - кос). Единствено в tremare come un uccellino spaurito образът на сравнението, умалителното съществително име uccellino (птичка), е допълнен с определението spaurito (изплашен) и по този начин сравнителната структура придобива еднозначното значение на треперя от страх, а не от студ, с каквото значение могат да бъдат употребявани някои от глаголните сравнения, въведени с tremare като напр. tremare come una foglia.

В човешките представи за животинския свят заекът е мило, пухкаво животинче, което не се слави с храброст, а с пъргавина, която му помага да се измъква от лапите на враговете си в гората, и с боязливост и плахост, които го предпазват от нежелани срещи с хищни животни. Pauroso come una lepre (страхлив като заек) и timido come un coniglio (плах като заек) са вариантни сравнения, в които се посочва едно от качествата на заека, а именно плашливостта му.

Всяващ страх (1): feroce come una tigre (свиреп като тигър).

Внушителните размери, които достигат тигрите, и бързината, с която се придвижват на къси разстояния, са обяснение защо тези хищници са се превърнали в символ на сила и мощ и защо всяват страх. Лявата и дясната част на устойчивото сравнение се допълват смислово и неговото значение е сбор от значенията им.

Срамежливост (2): diventare rosso come un peperone (почервенявам като домат, изчервявам се от срам); essere come un pulcino bagnato (срамежлив съм, недодялан съм). Лявата част и в двете устойчиви сравнения е представена от глаголи копула, а дясната част в първото е зеленчук - peperone (чушка), който откриваме в зеленчуковата градина на селянина, а във второто е зоонимът pulcino - пиленце, малкото на кокошката, което се среща в двора му. И въпреки че в тълковния речник чушките са описани като "зеленчук с ярък зелен, червен или жълт цвят" (Пепероне б.г.) в представите на носителите на италианския език външната проява на качеството срамежливост се изразява чрез физиологичната реакция изчервяване, уподобена единствено на червената чушка. Освен това човек може да се изчерви (diventare rosso come un peperone) не само от срам, а и от гняв или от друга силна емоция.

В essere come un pulcino bagnato (букв. като мокро пиленце съм) се разкрива природата на пиленцето, което се ражда мокро и с много малко пух, напълно залепнал за кожата му. Мокрото пиленце губи сили, тъй като отделя вътрешна енергия и освен че усеща студ, губи и ориентация и способност да реагира. Устойчивото сравнение е плод на наблюденията на човека в неговата ежедневна житейска практика и поредното доказателство за вербализиране на познанието.

Избухливост, сприхавост (10): accendersi come un fiammifero, bruciare come l’esca, pigliare fuoco come l’esca, pigliare fuoco come un fiammifero, pigliare fuoco come la polvere, pigliare fuoco come lo zolfo, pigliare fuoco come un solfanello, pigliare fuoco come zolfino (кибритлия съм); fegatoso come una zitella (сприхав като стара мома); fare come i capponi di Renzo (карам се без причина).

Характерното за устойчивите сравнения в тази група е наличието на варианти, като вариантността се дължи на замяната на елементи в лявата или в дясната им част. Признакът на сравнението при осем от деветте примера принадлежи към лексико-семантичната група глагол - accendersi и bruciare означават запалвам се, пламвам, горя, изгарям, pigliare е съпътстван от прякото допълнения fuoco (огън), което определя смисъла му "запалва се" (ИБР 1979: 608). Образът на сравнението в тези сравнителни структури са материали, с които човек пали огън - кибритена клечка (il fiammifero, lo zolfanello и по-рядко срещаните il solfanello и lo zolfino) и прахан (l’esca). Очевидно буквалното запалване на огън или избухването му са се превърнали в еталон за човешката раздразнителност.

Смисълът на устойчивото сравнение fegatoso come una zitella (сприхав като стара мома) също може да се разглежда като сбор от значенията на изграждащите го tertium comparationis и компаратум. Fegatoso (сприхав) произлиза от fegato - черен дроб, орган, който отделя жлъчен сок - горчива на вкус жълто-кафява или зеленикава телесна течност, която извън полезността й за човешкия организъм, се е превърнала в еталон за "злоба, гняв, яд, омраза, ненавист, злорадство, завист, вражда, острота, злост, язвителност, сарказъм" (Жлъч б.г.). Компаратумът zitella (стара мома) се определя като "жена без другар, не много млада, на която се приписва като клише опърничав, кисел характер. Съществителното име е носител на пренебрежителен или шеговит нюанс" (Дзитела б.г.). Речниковите определения на лексемите, изграждащи сравнението, отразяват житейски реалности.

Човешката склонност към кавги се изразява с едно-единствено авторско устойчиво сравнение - fare come i capponi di Renzo (букв. постъпвам като кастрираните петли на Ренцо). То води началото си от произведението "Годениците" от Алесандро Мандзони, в което един от главните герои, Ренцо, отива при адвокат Адзекагарбульи с намерение да му изложи безизходното положение, в което са изпаднали той и неговата годеница Лучия. За да покаже уважението си към адвоката, му носи четири живи петли. Ренцо е възбуден, жестикулира, и докато размахва ръце от гняв и от отчаяние, висящите с главата надолу и вързани за краката петли започват да се кълват помежду си. Освен че означава карам се без причина, словосъчетанието придобива смисъла и да обвиняваш безпричинно другарите си по нещастие вместо да търсиш причината за състоянието на общия дискомфорт. Сравнение е национално специфично за носителите на италианския език и може да бъде разбрано само от тях, тъй като познават литературното произведение.

Злоба, коварство, лошотия (6): avere l’anima nera come il carbone (душата ми е черна); cattivo come Satana (зъл като дявола); nero come l’anima di Giuda (имам черна, нечиста душа); nero come l’Inferno, nero come l’antro dell’Inferno, nero come il di dentro di un infedele (зъл като нечестивец); essere come la carne di stornello (имам лош характер).

Горепосочените отрицателни качества намират израз в малко на брой устойчиви сравнения, които се отличават с особена експресивност. Сатаната (cattivo come Satana) и Юда (nero come l’anima di Giuda) са еталон за човешката злина и коварство в много култури, включително и в италианската. Душевната разруха се оприличава на Ада (nero come l’Inferno), тя е присъща единствено на нечестивеца (nero come il di dentro di un infedele), тъй като неговата душа не е озарена от светлината на вярата. Изброените сравнения черпят мъдрост от Библията, книга с изключително значение от лингвокултурно гледище за голяма част от човечеството.

Съпоставено с вече изброените сравнителни словосъчетания essere come la carne di stornello (имам лош характер) основава правдоподобността си на дългогодишния жизнен опит на човека. Lo stornello е широко разпространената пойна птичка обикновен скорец. Считана е за вредна за овошките и за маслиновите насаждения, понеже големите ята, на които летят скорците, унищожават цели реколти. Идеята за щетите, които скорецът нанася, се прехвърля върху човека, който е толкова лош, колкото пакостна може да е птичката.

Хитрост (5): furbo come il diavolo (хитър като дявол); furbo come un furetto, furbo come una volpe (хитър като лисица); giocare come il gatto col topo, fare come il gatto col topo (играя си с някого като котка с мишка).

Признакът на сравнението при три от четирите словосъчетания е прилагателното име furbo (хитър, лукав), а образът на сравнението е представен от съществителни имена - зоонимите furetto (пор) и volpe (лисица) и от библейския персонаж il diavolo (дявол). В народните представи и на дявола, и на пора, и на лисицата се приписват пословични хитрост и лукавство. Експресивността на отбелязаните устойчиви сравнения се постига чрез взаимно допълващите се значения на лявата и на дясната част на сравненията.

Fare come il gatto col topo се сочи като вариант на giocare come il gatto col topo (Гато б.г.). Двете сравнения имат идентична дясна част, а пълнозначните глаголи giocare (играя) и fare (правя, върша) могат да се възприемат като близки по смисъл в този контекст. Хората са забелязали, че котката си играе с мишката не от добро чувство, а че това е тактиката й, за да омаломощи животинчето и да го изяде.

Семантичният анализ на примерите сочи, че дясната им част не само допълва, но и пояснява лявата, без това да води до особена фразеологизация на устойчивите сравнения.

Надменност, горделивост, високомерие (9): essere come la principessa del pisello (капризен съм); gonfiarsi come un mantice (надувам се като плондир); gonfio come un nibbio (надувам се като пуяк); gonfio come una rana, gonfiato come una botta (надувам се ката жаба); gonfio come una zampogna (надувам се като мях); fare come la rana con il bue (умирам от завист); fare come il moscon d’oro (придирчив съм).

За отбелязването на посочените отрицателни качества се прибягва до осем устойчиви сравнения с различни първоизточници. Essere come la principessa del pisello (придирчив съм, капризен съм) ни отвежда към приказката "Принцесата върху граховото зърно" от Х. Кр. Андерсен, където главната героиня, принцесата, се е превърнала в еталон на жена с високомерно, надменно поведение. Gonfio come una rana, gonfiato come una botta (букв. надувам се като жаба) и fare come la rana con il bue (букв. постъпвам като жабата с вола) произхождат от една и съща басня, тази на Федър, разказвана и от Хораций, и от Лафонтен, в която жабата, виждайки веднъж един едър вол да утолява жаждата си в блатото, му завидяла заради големината. Помислила, че причината се крие във водата, която той пиел и решила, че, ако започне да я пие и тя, ще стане голяма колкото него. Пила толкова много, че най-накрая се пръснала.

Признакът на сравнението в gonfiarsi come un mantice (букв. надувам се като мях) е пълнозначният глагол gonfiarsi, а в gonfio come un nibbio (букв. надут като червена каня) и в gonfio come una zampogna (букв. надут като гайда) е прилагателното име gonfio, като глаголът и прилагателното имат общ корен и общо преносно значение "възгордявам се, надувам се, надут, надменен". Дясната част на сравненията, представена от предмети, тясно свързани с живота на човека (mantice - мях, zampogna - гайда) и от зооним (nibbio - червена каня, дневна граблива птица), добавят колорит на лявата част, като подсилват смисъла на словосъчетанията.

За разлика от току-що изброените примери, чиято семантика може да се разглежда като съвкупност от значенията на изграждащите ги елементи, смисълът на fare come il moscon d’oro (букв. постъпвам като майски бръмбар) може да се изясни само след eтимологичен анализ. Насекомото moscon d’oro (обикновена златка или както е по-известно - майски бръмбар) е герой в тоскански народен разказ с поучителен характер. Разказва се, че il moscon d’oro бил изключително красив и желан от всички цветя, но той прелитал, без да им обръща внимание. Най-накрая бил подлъган и вместо върху цвете, кацнал върху животински изпражнения и загубил блясъка си. След тази негова грешка никое цвете повече не го искало. Поуката от приказката трябва да послужи като предупреждение за всички, които, поради горделивост и надменност, избягват компанията на другите, като в същото време рискуват да бъдат подмамени от лоши другари, които да ги провалят. Словосъчетанието визира златните ергени, които, търсейки съвършената невеста, отхвърлят много добри момичета, но в крайна сметка взимат за жена най-неподходящата. Устойчивата структура е интересна не само с необичайния си произход и с пълната фразеологизация, но и с подчертаната джендър маркираност и с разкриването на културния стереотип, господстващ в много общества, че мъжът взима жената.

Празноглавство (2): vuoto come una canna, vuoto come una zucca (празноглавец съм).

Признакът на сравнението в посочените примери е прилагателното име vuoto - празен, кух, а образът на сравнението са растения. Асоциацията, която се прави, е, че главата на човек е празна и куха като тръстиката (canna) и като тиквата (zucca).

Ревност (2): geloso come un Otello (ревнив като Отело); geloso come una scimmia (много ревнив съм).

Ревността се изразява само с две устойчиви сравнения, чиито признак на сравнението - geloso (ревнив) принадлежи към лексико-семантичната група на прилагателното име. Образът на сравнението в geloso come un Otello (букв. ревнив като Отело) е Шекспировият герой Отело от едноименната трагедия, превърнал се в еталон за болезнена мъжка ревност.

Компаратумът в geloso come una scimmia (много ревнив) е по-необичаен. В народната традиция маймуната често пъти се асоциира с идеята за нещо грозно, зловредно и опасно. В същото време й се приписват избухливост и невъзможност да се контролира и това нейно качество откриваме в основата на сравнението.

Използвач (1): fare come il cuculo (гледам собствения си интерес).

Образът на сравнението е зоонимът il cuculo - кукувицата, която снася яйцата си в чужди гнезда и първото нещо, което прави току-що излюпилото се пиленце е да избута от гнездото яйцата или пиленцата на другата птица, за да си осигури достатъчно храна и защита от страна на "родителите осиновители". В народните представи, които в конкретния случай отразяват реалните особености в развитието на този биологичен вид, кукувицата олицетворява желанието да претендираш, без да даваш нищо в замяна, да живееш като паразит.

Разгледаните устойчиви сравнения в италианския език, характеризиращи човека, затвърждават убеждението, че "сравнението (il paragone) е плод на разсъждение на базата на аналогията (т.е. такова отношение на прилика между конструктивни елементи на два факта или два предмета, че да се заключи наличието на известна степен на прилика между фактите или самите обекти). Съпоставят се един с друг живи и неживи същества, поведения, действия, процеси, събития и т.н., като в единия се улавят качества, сходни и съпоставими с тези на другия" (Каравели 2010: 63). До сравнение се прибягва в случаите, когато се желае явление, действие или предмет да бъдат оприличени на известни и познати явления, действия или предмети. Устойчивите сравнения се основават на асоциации и на образното възприемане на действителността. Образността им и експресивността им са причина носителите на езика да предпочитат пестеливото и точното сравнение пред дълги и неясни описания.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Цифрата в скоби посочва броя на устойчивите сравнения, изразяващи съответното качество. [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Гато б.г.: Gatto. // Dizionario di italiano Corriere <http://dizionari.corriere.it/dizionario-modi-di-dire/G/gatto.shtml> (12.02.2018).

Дзитела б.г.: Zitella. // Garzanti Linguistica <http://www.garzantilinguistica.it/ricerca/?q=zitella> (2.07.2017).

Евангелие б.г.: Евангелие от Матея. // Космическо време, 16.02.2017 <http://kosmicheskovreme.com/blog/2017/02/16> (1.07.2017).

Езоп б.г.: Езоп. Кучето с мръвка. // Читанка <https://chitanka.info/text/25878-kucheto-s-mryvka> (28.09.2017).

Жлъч б.г.: Жлъч. // Речник на думите в българския език <http://rechnik.info/%D0%B6%D0%BB%D1%8A%D1%87> (2.07.2017).

Звицера б.г.: Svizzera. Usi, costumi e simboli. // Forexchange.it

<https://www.forexchange.it/svizzera/cultura-societa-lavoro/usi-costumi-e-simboli> (28.06.2017).

Ил Пане б.г.: Il Pane. // Parocchie.it <http://www.parrocchie.it/monreale/sangiuseppe/S08IlPane.htm> (28.06.2017).

Каминаре б.г.: Camminare. // Dizionario di italiano Corriere <http://dizionari.corriere.it/dizionario-modi-di-dire/C/camminare.shtml> (28.06.2017).

Кана б.г.: Canna. // Dizionario di italiano Corriere <http://dizionari.corriere.it/dizionario-modi-di-dire/C/canna.shtml> (1.07.2017).

Кантоната б.г.: Cantonata. // Dizionario di italiano la Repubblica <http://dizionari.repubblica.it/Italiano/C/cantonata.php> (29.06.2017).

Каравели 2010: Caravelli, Bice Mortara. Il parlar figurato. Manualetto di figure retoriche. Roma-Bari: Gius. Laterza&Figli Spa, 2010.

Кирякова, Бояджиева 2003: Кирякова, И., Бояджиева, Н. Италианска граматика. София: Хейзъл, 2003.

Корда б.г.: Corda. // Dizionario di italiano Corriere <http://dizionari.corriere.it/dizionario-modi-di-dire/C/corda.shtml> (28.06.2017).

Куарту 1993: Quartu, B. M. Dizionario dei modi di dire della lingua italiana. Milano: Biblioteca universale Rizzoli, 1993.

Куарту, Роси 2012: Quartu, B. M., Rossi, E. Dizionario dei modi di dire della lingua italiana. Milano: Hoepli, 2012.

Лапучи 1984: Lapucci, C. Modi di dire della lingua italiana. Napoli: Vallardi, 1984.

Макиавели 1971: Machiavelli, N. "Clizia" in Tutte le opere, a cura di Mario Martelli. Sansoni: Firenze, 1971.

Пепероне б.г.: Peperone. // Garzanti Linguistica <http://www.garzantilinguistica.it/ricerca/?q=peperone> (2.07.2017).

Прегиере б.г.: Preghiere a Maria. Sposa dello spirito santo. // Regina mundi

<http://www.reginamundi.info/preghiere/SPOSADELLOSPIRITOSANTO.asp> (28.06.2017).

Продико б.г.: Prodico. // Wikipedia <https://it.wikipedia.org/wiki/Prodico> (30.11.2017).

Станева 2002: Станева, Хр. Речник по българска стилистика. Пловдив: Хермес, 2002.

Тонкин 2004: Тонкин, И. Италианско-български фразеологичен речник. София: УК "Романистика", 2004.

Трекани б.г.: Трекани <http://www.treccani.it> (30.11.2017).

Черданцева, Рецкер, Зорко 1982: Черданцева, Рецкер, Зорко. Dizionario fraseologico italiano-russo. Москва: Русский язык, 1982.

 

 

© Недда Бояджиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2018, № 2 (219)