СЮЖЕТ ЗА ДЪЛЪГ РАЗКАЗ

web

...че тръгваш много надалеко
и все ще стигнеш някой ден
                                Ал. Геров

моят баща върви по небето
между избухващи съзвездия
(някой невидим навярно се забавлява прави си
фойерверки понеже е самотен и му е скучно)
баща ми се пообърква дали отново не е на фронта
1945-та на брега на унгарската драва
но изглежда е повече от това повече е от всичко
което може да си представи
след миг колебание продължава
през небесните взривове от звезди и галактики
сигурно е уплашен но изобщо не му личи
все пак с два ордена се завърнал от онази война
няма да се излага за нищо и никакво
няма да дезертира

и върви в черни дупки пропада понякога
друг път поляга по гръб и презглава се завива
с леките кълбести облаци
сетне става завърта два сатурнови пръстена да свистят
колкото да не е оглушително тихо
посяда за миг както на старата пейка в бродилово
да полюлее крака от ръба на небето
да погледа земята колко е синя и колко далечна
после става отново и продължава защото
тази разискрена непозната вселена
трябва да бъде измината пеш трябва да бъде обходена

майната ти вселено изругава на глас по навик
някой да ме е питал дали искам през теб да вървя
някой да ме е питал дали ми трябват вселени
но няма как да се върне обратно
две-три небета има да извърви а може и повече
и както се носи из млечния път и както изглежда
че само се рее
той все пак върви по небето и пътят не свършва
и пътят не свършва и пътят не свършва

и просто е път като всички останали пътища